Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕКСПЕРТЪТ ЙЕНСЕН Е ПРАВ, НО ЗАЩО МУ ТРЯБВАШЕ ДА ЛЪЖЕ?

В края на миналата седмица германският криминалист Клаус Йeнсен направи онова, което нито един разумен човек не би си позволил - в името на собственото си его той... излъга цяла Европа. При това - съвсем безочливо, сякаш е оставил зад гърба си в София туземци, които дори и мъниста не са виждали през живота си.
Едва ли е необходимо да припомняме кой е Клаус Йенсен, какво е правил той в България и с какъв доклад е ощастливил работодателите си от Европейската комисия. По-важното в случая е, че две трети от констатациите в доклада му са верни (колкото и непатриотично да звучи това), но са поднесени по такъв начин, сякаш този доклад е сътворен от репортер на булеварден вестник: с цитати от други издания, с откровено преписване и с манипулативно интерпретиране на преписаното. А накрая, за да докаже, че владее и някои експресивни способи за въздействие, полицаят Йенсен обяви в интервю за Файненшъл таймс, че отношението на ръководството на българското МВР към него било от типа Целуни ми задника. Сиреч - високомерно и пренебрежително.
Съвсем естествено реакцията на вътрешния министър Румен Петков, чието ведомство бе критикувано от Йенсен най-остро, отговори със съвсем подобаващи изявления, в които става дума за възпитанието на германския полицай, за квалификацията му на евроексперт и т. н.
Изненадващо на 29 април (миналия петък) в един български седмичник се появи интервю с въпросния Клаус Йенсен. В него евроекспертът надълго и нашироко обясни какво е написал в доклада си след проверката през февруари тази година, как е събрал първичната информация и как са протекли срещите с българските му партньори. Тоест Йенсен повтори всичко онова, което българската общественост вече знаеше.
Онова обаче, което до ден днешен никой не си позволи лукса да забележи, е, че интервюто на Йенсен започва с една откровена лъжа, която ще публикуваме така, както се е появила в споменатия седмичник:
... По време на посещението ми в София, посред бял ден, на голяма улица разстреляха Доктора (Иван Тодоров - б.ред.). В този момент седях с шефа на НСБОП (генерал Ваньо Танов - б.ред.) и той нямаше информация за това. Получих информацията от медии в Брюксел, че преди минути в София е станало убийство. Споделих я с отговорното лице (ген. Танов - б.ред.), а той ми отговори: О, не знаех това! А аз все пак очаквах, че шефът на НСБОП ще бъде информиран от подчинените си, че има проблем. Но не е така. Това означава, че тази служба не е структурирана правилно. Впоследствие заместник-министър Бойко Коцев ми каза по телефона, че този случай не е от компетенцията на НСБОП. Отговорих му, че това показва, че структурата е съвсем объркана, защото всичката информация трябва да отива на едно място. Става дума за това, че полицията само на външен вид е модернизирана, но след първия въпрос се попитах дали това не е само театър...
Ако човек не беше видял със собствените си очи кой седеше до директора на НСБОП - ген. Ваньо Танов (от 1 май той е главен комисар и ръководи Главна дирекция за борба с организираната престъпност) на 22 февруари, ще си каже, че някой от българските криминални репортери нещо не е разбрал и е публикувал невярна информация, която Йенсен още по-творчески пресътворява в своя полза.
За най-голямо наше съжаление обаче (защото на Йенсен едва ли му пука от факта, че лъже читателите на българския седмичник, но нас ни интересува какво приказва той за България в Брюксел) на онзи ден картинката бе следната: Точно в 14 часа в залата за пресконференции на НСБОП влязоха ген. Ваньо Танов, директорът на РДВР-Варна - ген. Веселин Петров, пресаташето на службата - Катя Илиева, и един агент на Сикрет сървис.
Поводът са брифинга бе успешната операция, довела до разбиването на поредната варненска печатница (на 21 февруари) за фалшиви пари. Около 14.15 часа мобилният телефон на ген. Танов звънна, той излезе за малко в коридора пред залата. Малко по-късно той се върна, закри пресконференцията и... в продължение на десетина-петнайсет минути обясняваше на репортерите как върви разследването на аферата с източването на Българския червен кръст. А вестта, че разстреляният е Иван Тодоров-Доктора, гръмна някъде към 14.30 часа. Не че никой не е знаел чий труп е в надупчения джип на ул. Червена стена, но просто тогава от полицията изтече първата неофициална информация по случая.
Къде е бил по това време евроинспекторът Клаус Йенсен и с какво е запълвал работното си време, само един Господ знае. Другият вариант е информаторите на неговите информатори в Белгия да са замесени в разстрела на Доктора и да са знаели на секундата кой, защо и по какъв начин е бил убит в София на 22 февруари около 14 часа. Връзките на международната мафия в европейските структури и медии обаче са тема на друг разговор, който засега Брюксел не иска да започне. Жалко.

Facebook logo
Бъдете с нас и във