Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕЛЕКТРОННОТО БЪДЕЩЕ НА ТЕМИДА ОТНОВО ПОТЪНА В МЪГЛА

Въвеждането на електронния подпис е една от стотиците задължителни задачи, които правителството трябва да реши до 2007 г., когато се очаква България да стане пълноправен член на Европейския съюз. На пръв поглед тя не е кой знае колко трудно осъществима, защото за масовото въвеждане на електронния подпис се заговори още преди петилетка, а първите реални крачки бяха направени преди три години. Големият проблем обаче, с който правителството тепърва трябва да се бори, е свързан не с частичната (все още) компютризация на частния бизнес, а с допотопното състояние, в което се намира третата власт. Правната рамка на европеизирането на съдебната система бе очертана чрез Закона за електронния документ и електронния подпис. Малко след като той влезе в сила през октомври 2001 г., на пазара се появиха и първите лицензирани доставчици на удостоверителни услуги, регистрирани от Комисията за регулиране на съобщенията - Информационно обслужване АД и Банксервиз АД. Двете дружества имаха зад гърба си достатъчно практически опит, натрупан през годините, така че лидерството им не породи никакви публични спорове или спекулации на тема толериране и нерегламентиран лобизъм. Нямаше възражения нито когато Министерството на финансите сключи договор с Информационно обслужване за 10 000 удостоверения за универсален електронен подпис, нито когато Министерството на правосъдието го последва и поръча 6000 електронни сертификата. По всичко личеше, че тогавашният ангажимент на държавата пред Европейската комисия ще бъде изпълнен до началото на 2005 г. в България ще бъдат пуснати 20 електронни услуги за гражданите и бизнеса. Днес обаче, когато до заветния срок остават осем месеца, картината никак не е розова. Тъкмо обратното.Две съдилища напред, останалите назад!В края на март министърът на правосъдието Антон Станков не без основание съобщи, че предстои да се даде 24-часов достъп до информационната система ДЕЛФИ (която съдържа фирмените регистрации в съда), като подчерта, че въвеждането на новите технологии ще бъде все по-застъпено във всички звена на съдебната система и е важна част от съдебната реформа в България. Създаването на единен търговски регистър, допълни тогава министър Станков, ще бъде облекчено значително от използването на ДЕЛФИ и на Съдебната административна система (САС), които са разработени от Информационно обслужване АД.Според управителя на компанията Мирчо Марчев, ДЕЛФИ разполага с най-богат информационен масив в страната, в който се съхраняват фирмените тайни на над 1.2 млн. дружества. Колкото до САС, тя била уникална програма, позволяваща не само безпроблемното водене на фирмените дела, но и цял куп още други благинки. Автоматизираното деловодство и денонощният достъп до информационните масиви чрез ИНТЕРНЕТ (включително и от мобилен телефон), определяли Съдебната административна система (САС) не като пожелателна, а по-скоро като задължителна за по-нататъшния ход на съдебната реформа. Благодарение на споменатите програми третата власт в България вече имала възможност да работи по европейските информационни стандарти, включително и за въвеждането на електронно правосъдие.Първи (и май единствени засега) усетиха ползата от електронното деловодство хилядите пациенти на Варненския окръжен съд. На 5 февруари 2004 г., около 16.45 ч., в една от канцелариите на деловодството избухна пожар, който за отрицателно време изпели почти всички граждански дела, крепостни актове и спорове за реституция, съхранявани в помещението. Само ден по-късно председателят на съда Душана Здравкова рапортува пред разбунената варненска общественост, че нищо не е загубено и 400-те дела, засегнати в една или друга степен от огъня, са възстановени. Безвъзвратно унищожени се оказаха само един акт за възстановяване на собственост и един протокол от съдебно заседание. Всичко останало е било грижливо скътано в електронната пазва на Варненския окръжен съд, която изобщо не е пострадала от пламъците. Мнозина сигурно не знаят, но Варненският окръжен съд е пионер във въвеждането на съвременните информационни технологии. При това още отпреди четири-пет години, когато за компютризацията на съдебната власт се говореше в бъдеще неопределено време. В момента Съдебната административна система във Варненска област обхваща абсолютно всички районни съдилища в областта, Варненският окръжен съд, Варненския апелативен съд и всички видове дела, които се гледат в тях. Пловдивският окръжен съд също е напред с материала, но в сравнение с варненци е още в подножието на електронната стълба. В момента, под тепетата програмата ДЕЛФИ е годна само за работа с фирмения регистър. Колкото до Съдебната административна система, картината е много особена. От доста време работните места, които трябва да бъдат включени в нея, са осигурени с компютри и са вързани в мрежа. Програмата също е внедрена още от 1 януари 2003 г., но до момента се работи ефективно само с фирмените дела. Всички останали... продължават да чакат пълната компютризация на деловодната работа в Пловдивския окръжен съд. Моето си е мое, а общото - пак мое! Горе-долу по тази неписана схема интересите на неколцина частници принуждават магистратите да набиват клавишите на пишещите машини, а съдебните служители да ходят едва ли не - с химически моливи зад ушите. Поредната драматична история започва на 27 януари 2004 година. Тогава в Държавен вестник е публикувана покана за участие в открита процедура за възлагане на обществената поръчка доставка, инсталиране, предоставяне право на ползване, поддържане и абонаментно обслужване на справочно-информационна система за държавната администрация на Република България. Освен актуалните текстове на действащите нормативни актове, съдебната и ведомствената практика бъдещата система трябва да съдържа допълнително и база данни от фирмените регистри на окръжните съдилища, която да се обновява всяка седмица. Конкурсът породи напрежение в отношенията между две от най-големите фирми в бранша - Апис - Васил Христевич ЕООД и Сиела софт енд паблишинг АД.Пръв реагира управителят Васил Христевич, според когото в техническото задание били включени две специфични характеристики, предопределящи Сиела като краен победител в наддаването: превод на английски език на всички закони, влезли в сила до 1 януари 2004 г., и база данни от търговските регистри на окръжните съдилища. Това опорочава процедурата, защото изискваните от възложителя функции на системата отстраняват априори всички конкуренти на Сиела и победителят в конкурса е предрешен - категоричен е Христевич. - Сред победените е и Апис, въпреки че тя е най-големият доставчик на правно-информационни системи за държавната администрация и органите на съдебната власт в момента, не се сдържа и похвали рожбата си той.Всъщност, ако се абстрахираме от авансовите протести като форма на безплатна реклама, в случая Христевич май е прав. Бъдещата справочно-информационна система, поръчана чрез Държавен вестник от министъра на държавната администрация Димитър Калчев, е четвъртата подобна разработка, призвана да облагороди българския държавен апарат до края на годината. Пълното й наименование е Електронна система за публикуване на нормативни актове в ИНТЕРНЕТ и според замисъла на правителството тя трябва да се превърне в официалното електронно издание на българските нормативни актове. За какъв дявол му трябва на правителството да създава нова система, при положение че в момента има най-малко пет-шест подобни частни работещи регистъра - не е ясно. По-важното обаче е, че на практика процедурата, обявена от министър Калчев, принуди собствениците на Апис, Сиела, Дакси, Норма, Дигеста, Лекс БГ и т. н. да забравят за момент усъвършенстването на продуктите си, за да разгадаят кой точно е посочен да спечели поръчката. След като никой не успя да отгатне, на 16 март правителството (отново чрез обява в Държавен вестник), удължи срока за подаване на документи до 17 април 2004 година. Ефектът, естествено, бе повече от нулев, но това не попречи на страстите да се разгорят още повече. В публичното пространство се завъртя спор, който като вихрушка обърна всеки срещу всеки. Шефът на Апис Васил Христевич вдигна достатъчно медиен шум и успя да приклещи в ъгъла основния си конкурент Сиела. Изпълнителният директор на Сиела Веселин Тодоров реагира стандартно и обяви, че тя не била единствената компания на българския пазар, която предлага нормативна база на английски език. И миг преди думите му да бъдат посрещнати от силни подсвирквания и дюдюкане, той успя да допълни: Доколкото ми е известно, Апис вече имат спечелена обществена поръчка за администрацията, обявена чрез Държавен вестник...Последвалата реакция от страна на собственика на Апис Васил Христевич също бе в рамките на очаквания бонтон: Абсолютно вярно е, че Сиела не е единствената компания, която превежда нормативни текстове на английски. Но е единствената, която отговаря на изискването за преводи на законите на руски, немски, френски и други езици, от които обаче нито един кмет няма нужда.И тогава... в диспута се намеси управителят на Дакси Георги Крушков, който се опита да изиграе ролята на балансьор в спора: Истината е, че търговата документация е създадена точно толкова за Сиела, колкото предишни подобни документации са били създавани за Апис, коментира той и заяви: Поради тази причина Дакси няма да участва в търга. A що се отнася до намерението на правителството да се направят общо четири отделни информационни системи, то не отразява нищо друго, освен цялостното загубено състояние на държавата...От единия джоб в другия и обратно!Преди двайсетина години в България плъзна едно от най-живописните описания на румънската действителност. Всички селяни в северната ни съседка, за да си купят плат или сапун, освен пари оставяли и по няколко яйца на продавачите. Тези яйца били откарвани в Букурещ, където ги пускали по магазините. Роднините на селяните в столицата веднага изкупували яйцата и ги отнасяли на своите хора на село, за да могат те да си купят плат, сапун или някоя друга промишлена стока. Горе-долу по същия начин българската държава от години харчи луди пари, за да може нейните подразделения - парламент, правителство, съдебна власт, министерства, агенции, общини, областни управи и т. н., да имат денонощен достъп до нормативните и поднормативните актове. Интересното в случая е, че държавата произвежда въпросните нормативни актове и ги предоставя на частниците безплатно. След което в края на всяка година държавните структури са принудени да се абонират при частниците, тъй като в противен случай нямат никакъв достъп по електронен път до законите, постановленията и т. н. Ето защо привържениците на идеята за създаване на обща национална система от държавата, а не от една или друга частна компания, стават все повече и повече. Според тях именно държавата, а не частните фирми трябва да създаде и поддържа в електронен вид текстовете на нормативните актове, тъй като само тя може да гарантира тяхната автентичност. Такава система би могла да послужи за основа на по-нататъшната дейност на частните компании, които в бъдеще могат да разработват специфични правно-информационни продукти. Тя е оправдана и във финансово отношение, твърдят още привържениците на идеята. В момента, държавната администрация харчи големи суми за абонамент на ведомствата за електронните варианти на нормативните актове, но в същото време ги разпространява и на хартиен носител, защото няма пари да компютризира всички свои подразделения... Основен противник на тази идея е изпълнителният директор на Сиела Веселин Тодоров. Според него, създаването на Единната прaвноинформационна система е логично дотолкова, доколкото чрез нея ще се премахне работата на парче. Иначе единственият разумен подход е тази задача да бъде поверена в ръцете на частния бизнес, пък той вече знаел кое как се прави. Нещо, което може да е така, но засега никой не го е виждал в пълния му блясък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във