Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРО АРХОНТЪТ С ЧЕРНИЯ ПОЯС

Ако животът и дейността на бившия главен секретар на МВР и настоящ столичен градоначалник Бойко Борисов са медиен балон, животът и дейността на Слави Бинев - бивш крал на чалга купона и настоящ кандидат за евродепутат от листата на Атака, би трябвало да са нещо като... медиен дирижабъл. При това, напълнен и пуснат да лети не като балонът Борисов - от де що има вестници, радиа, телевизии и социологически агенции (с изключение на Параграф 22 и още две-три непослушни медии), ами от един ведомствен всекидневник и три сутрешни телевизионни блока. Плюс цяла орда булевардни седмичници, за които обаче няма никакво значение дали днес ще опишат Слави Бинев като гениален предприемач и велик родолюбец, а пък утре - стига тиражът да върви, ще изкарат собствените си главни редактори... травестити на повикване.
За най-голямо съжаление, гениалните мозъци, решили да наложат в публичното пространство Слави Бинев като крупен бизнесмен, обладан единствено от грижата за просперитета на България, направиха две много груби грешки и лишиха трансформацията от всякаква интрига.
Най-напред те пуснаха бившия кикбоксьор да се изявява по теми, които са му безкрайно непознати и като материя, и като специфика. Вярно, покрай нощните си бдения из собствените кръчми и летните ваканции из екзотичните кътчета на земното кълбо, прекарани в компанията на този или онзи, Бинев доста добре е опознал част от задкулисните процеси, движещи голямата политика.
В същото време обаче, още щом си отвори устата (за да сподели с драгия зрител, слушател или читател какви са идеите му за възраждането на българската нация и за стабилизирането на българската икономика) бъдещият политик от европейска величина моментално започва да издиша. И, поради тази причина, той предпочита разговора да се води в онази плоскост, където се чувства силен: как спорта възпитава мъжкото у човека, как политиците ни досега са сътворили само идиотщини, как българският национален дух (за разлика от онзи - в приказката за Аладин), е затворен не в маслена ламба, а в ибрика на ДПС и т. н.
Оттук, до втората грешка на мозъците, решили да избутат Слави Бинев на политическия Олимп, има само една крачка. И те я направиха без да им мигне окото: още при дебюта му в реалното публично пространство (гостуването в сутрешния блок на Нова телевизия) те го накараха да се заяде не с друг, а с Бойко Борисов.
На пръв поглед този сблъсък изглежда логичен, защото и двамата са бивши каратисти, натрупали са парите си през 90-те години на миналия век. И то не как да е, а като са минали през стъргата на силовите структури. На второ четене обаче разликата между стратегията, превърнала Бойко Борисов в звезда от европейска и световна величина, и тактиката, провалила Слави Бинев още в самото начало, е повече от очебийна.
Доколкото е жива историческата памет, крилатата фраза, с която Бойко Борисов нахлу в публичното пространство през август 2001 г., гласи горе-долу следното: Какво толкова сложно има човек да управлява вътрешното министерство. Просто МВР е една по-голяма охранителна фирма...

Мнозина са убедени, че преди шест и половина години Борисов влезе в голямата политика, защото е личен бодигард на Симеон Сакскобургготски. Истината обаче е, че дори бившият монарх да си беше останал в Испания, рано или късно часът на бат' Бойко щеше да удари.
Няколко са обективите реалности, които доказват тази хипотеза.
Най-напред, поне две години преди Н. В. Симеон Втори да се изстъпи на моравата и да произнесе прословутата си реч за 800-те дни, през които ще оправи България (6 април 2001 г.), Бойко Борисов прекрати (поне формално) абсолютно всички свои бизнес контакти не само с партньорите си от т. нар. силови структури (като Румен Николов-Пашата), но и с предприемачите от съмнителен тип (като покойния Тодор Толев, бургазлията Емил Райков и хасковлията Тенчо Тенев-Свинаря).
След това, в продължение на една година хората зад Бойко Борисов го налагаха в публичното пространство той направи първата си политическа заявка едва през есента на 2002 г., т.е. тогава, когато вече беше ръкоположен от съответните медии и социологически агенции за любимецът на народа, за шерифът на държавата и за човекът с най-високия рейтинг. И то я направи по толкова завоалиран начин, че само малцина се досетиха за какво става дума: през октомври 2002-а, бившият царски депутат и още по-бивш седесар Емил Кошлуков номинира бат' Бойко за кандидат-кмет на София една година преди изборите. А тогавашният главен секретар на МВР - генерал-майор Борисов, скромно отказа високата чест с една от емблематичните си реплики: Те (т.е. премиерът Симеон Сакскобургготски и президентът Георги Първанов - бел. ред.) една звездичка не искат да ми дадат (т.е. да го направят генерал-лейтенант - бел. ред), та ще ме пуснат да управлявам...

Facebook logo
Бъдете с нас и във