Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРОДОКЛАД'2000

В съдебната система бяха извършени някои по-нататъшни реформи. От времето на представяне на предходния доклад влязоха в сила допълнителни изменения към Гражданскопроцесуалния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс. Промените в Гражданскопроцесуалния кодекс са предназначени да намалят до минимум възможностите за отлагане на дела, да улеснят по-бързото съдопроизводство и да сведат процедурата за несъстоятелност до две съдебни инстанции (районните съдилища и апелативните съдилища). Един от двата краткосрочни приоритета на Партньорството за присъединяване беше да се засили независимостта на магистратите, съдиите и ефективността на съдебната система - малък е напредъкът, който може да се отбележи в тази връзка от времето на предходния доклад.Поправките към Наказателнопроцесуалния кодекс бяха внесени на 1 януари 2000 година. Те са предназначени да засилят съдебния контрол при всички фази на гледане на делото, да утвърдят съдебната фаза като централен етап от процеса и да отстранят редица ненужни формалности по време на предварителното следствие. Също така следствието беше прехвърлено към полицията (бел. ред. - става дума за създаване на института полицейско дознание) за всички маловажни дела, които се оценяват на около 60% от общия брой на делата.С въвеждането на тези реформи и установяването на триинстанционно съдебно производство (първа инстанция, втора инстанция и касация) бяха създадени основните законодателни и организационни процедури, както се изисква от Българската конституция.Но въпреки че реформата на съдебната система се отчита като приоритет от правителството (бел. ред. - на Иван Костов) и започна с приемането на правни промени, необходими са значителни по-нататъшни усилия и ресурси, за да стане съдебната система силна, независима, ефективна и професионална, способна да гарантира пълно зачитане на правовия ред.Необходимо е да се решат още няколко други важни въпроса, за да може реформата да доведе до устойчиви резултати в цялата съдебна система.Първо, финансирането за българските съдебни институции е недостатъчно. Бюджетът за 2000 г. за оперативни разходи беше повишен за по-голямата част от сферите на управлението, но бюджетът за съдебната система получи относително малко увеличение, въпреки факта, както се споменава в миналогодишния доклад, че съществуват сериозни проблеми по отношение на материалните условия на съдебните органи. Сградите на съдилищата често са твърде малки и трудовите условия както за съдиите, така и за административния персонал са в много случаи незадоволителни. В много случаи съдиите нямат самостоятелни кабинети. Условията, свързани с физическата сигурност, са различни при отделните съдилища, но, общо взето, са много лоши. Второ, администрацията в съдилищата е неефективна. В по-голямата част от съдилищата процедурите за управляване на обема от делата са тромави. Там, където се използват компютърни системи, те са разработени и внедрени като местни инициативи без координация помежду си. Фирменият регистър и регистърът за криминални прояви са компютризирани и се поддържат на национално равнище с осигурен достъп до тях поне на всеки районен съд. Важни публични регистри към съдилищата обаче, като например поземленият регистър и регистърът за гражданското състояние, все още не са компютризирани и са достъпни само в местен мащаб.Трето, положението на съдиите и другия персонал в съдебната система е незадоволително. Съдиите се назначават в даден съд от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на съответния съд. Критериите, прилагани по отношение на техния подбор (освен чисто формалните критерии за университетско образование и завършена правна практика), невинаги са прозрачни, не се провежда национален конкурс за набиране на кадри. Изглежда, не съществува система за повишаване или преместване по страната, нито за оценяване на работата на съдиите. Имунитетът на съдиите също трябва да бъде изяснен. Особено когато се касае за малки нарушения, за които те очевидно не могат да бъдат обвинени, както и за нарушения, несвързани с работата им, при които Висшият съдебен съвет решава дали съдебният имунитет трябва, или не трябва да бъде отнет.Обучението на персонала в съдебната система е много малко. Няма изискване за задължителна специфична подготовка при навлизане в професията, нито докато се заема постът. Обучение се предлага главно по линия на програми, финансирани от донори. Подготовката на съдиите все още не включва въпроси, свързани с функционирането на пазарната икономика, нито с правото на Европейската общност. Необходимо е да се предвиди подготовка и на другия персонал в съдебната система, а не само на магистратите.Няма признаци, че е постигнато нещо повече от незначително подобрение по отношение на нивото на недовършените съдебни дела или скоростта на изпълнение на съдебните решения от времето на представяне на предходния доклад. Не се забелязва подобрение и при проблема с достъпа до правна помощ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във