Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРОИНСПЕКТОРСКАТА ПРОВЕРКА: ЧУЛИ, НО НЕ ВИДЕЛИ!

Поредната партньорска проверка на Европейската комисия за изпълнението на ангажиментите по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи, от която ръководствата на МВР и правосъдното министерство се стряскат и на сън, както се предполагаше протече в пълна тайнственост и секретност. За една седмица - от 29 август до 2 септември, шестима независими експерти, наети от Брюксел, обиколиха ангажираните със съдебната реформа институции, след което се върнаха вкъщи да си пишат домашното. Гюнтер Мюлер бе пратен да изследва наказателното право, Сузет Шустер - гражданското, Рамон Кортес - контрола на морските граници, Арто Нименкари - на земните граници, Рупърт Вининг - борбата с корупцията, и Антонио Касели - защитата на данните. Какви са техните впечатления от визитата им тук ще стане известно едва в края на октомври, когато Еврокомисията ще публикува мониторинговия си доклад за напредъка на България в процеса на присъединяването й към Европейския съюз.В очакване на тежката им дума и въпреки липсата на информация можем да сме сигурни, че експертите едва ли са констатирали някаква съществена разлика между ситуацията през 2004 г. и сега. Единствената новост е Наказателнопроцесуалният кодекс(НПК), приет на първо четене от Народното събрание на 25 август, който обаче не стига, за да ни завъртят евронаблюдателите една пълна шестица. Тя би се оформила едва след като отговорим вярно и изчерпателно на въпросите от конспекта на съдебната реформа.Срещите започнаха още в понеделник сутринта (29 август). При новия министър на вътрешните работи Румен Петков отиде Бриджет Чарнота, ръководител на екипа за България в Генерална дирекция Разширяване на Еврокомисията. От шаблонното съобщение, излязло в сайта на МВР, разбираме, че Петков е запознал гостенката си с приоритетите на МВР - приемането на нов закон за вътрешното министерство, подготовката и обучението на дознателите с оглед приемането на новия НПК, борбата с корупцията, тероризма, уплътняване на граничния контрол. Външните наблюдатели със сигурност са останали очаровани от заявеното желание на новото ръководство на МВР да работи активно по ангажиментите. Прагматиците от ЕС обаче биха искали да видят повече конкретни резултати вместо лъскави обещания за светло бъдеще. На всеки българин, а и в Европа е ясно, че на куц крак заради такъв огромен трън в петата като корупцията трудно ще прескочим, и то навреме, прага на ЕС. Освен проблемите в борбата с корупцията все още има какво да се иска по отношение на затягането на граничния контрол, въвеждането на шенгенската система за обмяна на данни, паспортния контрол и методиката за сравняване на пръстови отпечатъци. Страната ни нееднократно е получавала критики през последната година за бавното им въвеждане. Някак удобно на срещата си с еврокомисаря вътрешният министър Румен Петков е пропуснал да спомене проблемите на ведомството в борбата с организираната престъпност. Може би заради последното показно убийство на шефа на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август. И едва ли приетите на 26 август от МВР, финансовото министерство, главния прокурор Никола Филчев и директора на Националната следствена служба Ангел Александров мерки за противодействие на организирани престъпни групи ще дадат някакъв впечатляващ ефект. Като добре информиран човек новият вътрешен министър вероятно ще си спомни миналогодишния скандал, забъркан от пенсионирания британски полицай Байрън Дейвис, който срина мита за прекрасните успехи на МВР в борбата срещу мафията. Тогава той каза, че България няма ефективни структури за борба с организираната престъпност, сред властите цари посредственост и изобщо не се бърза с приемането на правни инструменти в подкрепа на битката с организираната престъпност и предизвика нервни тикове сред ръководството на министерството, което нарече Дейвис обикновен квартален инспектор. Квартален или не - мнението му обаче намери място в миналогодишния доклад на евронаблюдателите. В понеделник (29 август) г-жа Бриджет Чарнота се отби да види и проф. Георги Петканов - вече като министър на правосъдието. Тя вече го проверява веднъж през 2004 г., когато беше вътрешен министър. През следващите два дни - вторник (30 август) и сряда (31 август), евроинспекторите се срещнаха и разговаряха със специалисти в министерството и с депутати от парламентарните комисии по правни въпроси и евроинтеграция. Темите, по които са разговаряли, останаха тайна. Правосъдното министерство се скри зад удобното оправдание, че експертите не желаят да се дава информация за разговорите. Промъкна се само информацията, че на срещата в Народното събрание Петканов е убеждавал евронаблюдателите, че основната част от приоритетите по стратегията за реформа на българската съдебна система е към своя край. В подкрепа на думите си правосъдният министър е изрецитирал множество закони, които се очаква да бъдат приети или изменени.Интересно кой се опитва да заблуди или по-скоро убеди Петканов - евроинспекторите или себе си. Защото няма как да замажем очите на наблюдателите и да ги подлъжем, че вече имаме Административно-процесуален кодекс, действащ Закон за правната помощ, пробация и изградени регионални пробационни центрове, обновен Закон за изпълнение на наказанията. В списъка на липсите влиза и нов Гражданскопроцесуален кодекс, който между другото се пише от две години. Освен това фирмените регистри не са извадени от съдилищата, няма изградени търговски съдилища, не е създадено и обслужването на единен национален кадастър и на имотен регистър, което е крайно необходимо - най-малкото за да се ограничат измамите с недвижими имоти, липсват и специализирани съдилища за малолетни и непълнолетни. Не на последно място е и необходимостта от радикална промяна на Наказателния кодекс, тъй като сегашният е пълен с т.нар. мъртви текстове. С просто око се вижда, че списъкът на несвършената работа е далеч по-дълъг от този на свършеното досега и едва ли правителството и парламентът ще успеят да я свършат до края на октомври, когато трябва да излезе мониторинговия доклад на Еврокомисията. Европейските експерти се срещнаха във вторник и със заместник-главния прокурор и шеф на Върховната административна прокуратура Митьо Марков, със заместник-директора на Националната следствена служба (НСлС) Свилен Турмаков и с представители на Върховната касационна прокуратура (ВКП). Официално бе съобщено, че са били обсъдени състоянието на досъдебното производство, реформата в съдебната система и приемането на нов НПК. Всъщност най-големи упреци през последните години страната ни получава именно заради неефективното досъдебно производство, а управляващите се опитват да разрешат този проблем с новия НПК. Но както вече неведнъж Параграф 22 е писал, проектът за НПК получи, а по всяка вероятност ще получава и още критики от прокурори и от следователи. До евроинспекторските уши навярно са достигнали както воплите срещу възлагането на допълнителни правомощия на прокурора, така и следователските жалби, че страната ни има нужда от тях, че фактическото закриване на следствието може да затрудни работата по тежките престъпления, че дознателите не са достатъчно подготвени да поемат икономическите престъпления и т.н.Когато на везните на Темида се постави стореното досега и несвършената работа, няма как да не си отговорим какъв ще е крайният резултат от партньорската проверка на Еврокомисията. И няма да е изненада, ако в края на октомври, когато от Брюксел обявят резултатите от мониторинга, вместо предупредително писмо, получим нещо по-категорично...

Facebook logo
Бъдете с нас и във