Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Еврокомисията форсира гражданската конфискация

Докато България продължава да се гърчи в колебания да се въведе ли и в какъв вид ефективна процедура за гражданска конфискация на необяснимите богатства, Европейската комисия направи решителна стъпка в тази насока. В началото на седмицата еврокомисарят по правосъдието и вътрешния ред Сесилия Малмстрьом представи предложенията на висшия ръководен орган на Европейския съюз в тази област. Документът на Брюксел отразява предишни намерения и препоръки за създаване на задължително за всички страни-членки законодателство, което да улесни съдебните и полицейските органи в борбата им с транснационалната престъпност.


Малстрьом поясни, че Еврокомисията предлага минимални стандарти при отнемането на имущество, за което има данни, че е придобито в резултат или чрез средства, придобити от престъпна дейност. Ключов елемент от предлаганата процедура е, че конфискацията ще става и без наличие на влязла в сила осъдителна присъда по наказателно дело. Еврокомисарката поясни основния мотив за нуждата от повсеместно въвеждане на гражданска конфискация - ЕК иска да блокира случаите, в които заподозрените прехвърлят свое имущество на трети лица с цел да се избегне конфискацията му по наказателноправен ред.


Предложението предполага установяването на по-ясни и по-ефикасни правила за отнемане на имущество, което не е пряко свързано с конкретно престъпление, но което очевидно е добито чрез подобни престъпни дейности на осъдения. Държавите в Европейския съюз трябва да получат и право да управляват запорираните на тяхна територия активи, така че те да не се обезценят, преди да бъдат конфискувани. Трябва да ударим престъпниците там, където боли най-много, като се стараем да им вземем парите, а печалбите им да върнем обратно в законната икономика, особено в сегашния период на криза. Европейската комисия ще предложи и въвеждането на гаранции, че действията на властите срещу европейските граждани ще бъдат балансирани и ще се зачита презумпцията за невинност и правото на собственост, заяви Сесилия Малмстрьом при представянето на идеите на Европейската комисия.


Прави се уговорката, че властите в страните членки ще получат правото да конфискуват имущество само ако се докаже, че този, който получава облагата, е знаел за нейния престъпен произход. Незаконно придобито имущество без наличие на осъдителна присъда ще може да се отнема обаче в случаите, в които е невъзможно да се проведе наказателен процес, да се наложи присъда или ако наложената присъда не може да бъде приведена в действие - заподозреният е починал, хронично болен е или е избягал. За разлика от българското законодателство, съгласно което гражданската конфискация се провежда от независима комисия, новите европейски стандарти предвиждат с това да бъде натоварена прокуратурата. При работеща прокуратура този вариант има предимствата, че е по-евтин и че държавното обвинение ще може да налага обезпечителни мерки спрямо имущество на заподозрени, без да чака образуване на досъдебно производство и повдигане на обвинение. Така правомощията на прокуратурата ще бъдат разширени в посока тя да иска от съда налагането на възбрани и запори върху активи, които могат да бъдат продадени или прехвърлени преди края на делата за отнемане на имущество.


Ако тези предложения на Европейската комисия бъдат приети, България ще трябва да адаптира допълнително режима за гражданска конфискация в законодателството си с възприетите в Евросъюза стандарти. Доколкото може да се съди от казаното от Малмстрьом, отсега е ясно че и действащият Закон за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и новият, който вече мина на първо четене в Народното събрание, биха влезли в сериозна колизия с идеите на Еврокомисията. Ако нейните предложения бъдат окончателно одобрени, българската прокуратура също ще получи правомощия по гражданска конфискация, каквито сега няма. В такъв случай двата режима ще трябва да се съгласуват, за да няма припокриване в дейността на комисията по конфискации и на държавното обвинение.


nbsp;


nbsp;


ООН преброи незаконните богатства


В мотивите към предложенията за новото еврозаконодателство е записано, че въпреки действията на съдебните и полицейските органи всяка година в джобовете на престъпни групи и на мафията влизат стотици милиарди евро. Направена е констатацията, че при липсата на задължителна и ефективна процедура за гражданска конфискация сумите, възстановени на държавата чрез мерки срещу организираната престъпност, са скромни в сравнение с огромните доходи, натрупани от незаконни дейности. Посочени са и някои от тях - трафик на наркотици, фалшифициране стоки, трафик на хора и контрабанда на малки оръжия, се посочва в съобщение на ЕК.


Цитирани са и шокиращи данни на ООН за размера на незаконното обогатяване. Според тях общият размер на облагите от престъпна дейност, натрупани в целия свят през 2009 г., е около 2.1 трилиона долара, което прави 3.6% от световния БВП. По-голямата част от тези пари се изпират и реинвестират в законната икономика. В същото време едва 1% от тези 2.1 трилиона долара се обезпечават и конфискуват. Сто милиарда евро годишно печели организираната престъпност в Европейския съюз само от продажба на наркотици. Приходите на мафията в Италия пък се оценяват на 150 млрд. евро годишно. Италианските власти са и първенци в налагането на запори - през 2009 г. те са блокирали имущество на стойност около 800 млн. евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във