Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРОПА ДА ПОПИТА ЗА БИТИТЕ МАГИСТРАТИ

Точно преди 18 месеца - на 19 април 2002 г., се случи нещо, което засега е без прецедент в най-новата история на България: в района на резиденция Бояна от предното дясно колело на джипа (нов Мицубиши Паджеро), с който се движи правосъдният министър Антон Станков, изчезват мистериозно цели пет болта. Скандалът, който избухна с известно закъснение (информацията изтече в медиите съвсем неофициално), бе страхотен. Обясненията, които мигом изскокнаха от устите на всички компетентни органи, прозвучаха изключително нелепо. След кратка вестникарска престрелка между МВР и Националната служба за охрана (НСО) всички се обединиха около становището, че болтовете са паднали самички от... дупките по пътя към резиденцията.Параграф 22 си направи труда да се обърне по телефона към двамата генерали - Димитър Владимиров (шеф на НСО) и Бойко Борисов (главен секретар на МВР), с един въпрос: докъде е стигнало разследването на това неуспешно покушение. Според ген. Борисов с изясняването на случая се занимавали оперативните служби на НСО и МВР било извън играта. Според ген. Владимиров НСО няма абсолютно никакви правомощия да разследва каквото и да било, така че... да сме питали в МВР.След още два телефонни разговора стана ясно, че априлските болтове са изпаднали не само от колелото на министъра, ами и от полезрението на прокуратурата и следствието. С други думи - по въпроса никой нищо не е правил.Тази прекалено абсурдна ситуация принуди Параграф 22 да се върне назад във времето, когато се появи една изключително модерна, но много неприятна поговорка: И да бият магистратите, и да не ги бият - все тая. За'тва по-добре да ги... бият! Оказа се, че поне през последните пет-шест години няма нито един осъден за това, че е дръзнал да ограби или пребие съдия, следовател, прокурор или адвокат. Нито един!И още нещо. След седмица-две Европейската комисия ще публикува поредния си доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване през 2003 година. Какво ще пише в него не е чак толкова голяма загадка: за реформата в съдебната власт е направено доста, но то не е достатъчно. Като плюсове ще бъдат отбелязани промените в конституцията (особено ограничаването на магистратския имунитет и въвеждането на мандати за ръководителите на регионалните съдилища, прокуратури и следствия), създаването на съдебна полиция, ремонта на Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Онова обаче, за което евронаблюдателите няма да попитат е какво прави МВР и самата съдебна система за разкриването и наказването на престъпниците, осмелили се да вдигнат ръка срещу съдия, следовател или прокурор. А би трябвало. Защото, когато една държава бездейства, докато нейните служители ги бият, гърмят и палят - работата хич не отива на добре. Особено за обикновените данъкоплатци, при които тормозът е най-обикновено всекидневие... Малцина са хората, които нямат представа какво се случва в Западна Европа, САЩ или Япония, ако някой си позволи да посегне на полицай, прокурор, съдия-следовател или съдия. Образно казано, никой не мирясва и докато престъпниците не бъдат тикнати зад решетките. Детективите се ползват с какви ли не привилегии, процесуалните срокове престават да важат, а лабораториите по криминалистика и всякакви там държавни структури просто са задължени да изпълняват всеки каприз на водещия разследването. А ако работата по една или друга причина зацикли (защото и там се случват такива неща), делото не извървява целия процесуален маршрут, за да бъде спряно, а... просто се оставя отворено. За да може, ако някой по някаква случайност се добере до улика или следа, работата по него да продължи, сякаш никога не е спирана. И още нещо - там, по белия свят, подобен тип престъпления се разследват по обратната схема: първо се търсят мотивите за извършването на престъплението, а после всичко останало. Защото там това е посегателство срещу държавата и държавната власт, а не обикновено криминално престъпление...У нас обаче тези факти все още звучат като приказки от хиляда и една нощ. И то не само по делото за убийството на прокурора Николай Колев, а по принцип, когато жертвата е магистрат. Един от най-ярките примери за това, е точно от преди три години. На 29 юли 2000 г. вечерта в София бе пребита следователката по делото за източването на Булгаргаз Елена Цакова от спецследствието (днес Национална следствена служба). Екшънът се разигра във входа на блока, където тя живее. Нападателите са били двама, причакали я на партера пред асансьора и без много-много приказки я замлатили с... водопроводни тръби, поставени в продълговати кутии (най-вероятно от неонови лампи). След първите два удара Цакова паднала на земята, бабаитите продължили да я млатят и само щастливата случайност спасила живота на жената. Екшънът се развива в петък, а още в понеделник ръководството на спецследствието алармира за инцидента главния прокурор, Висшия съдебен съвет и шефовете на МВР и правосъдното ведомство. В уведомлението се казва, че побоят е станал два дни преди Елена Цакова да повдигне обвинения срещу бившия директор на Булгаргаз Васил Филипов за престъпления по служба и сключване на неизгодна сделка. (Става дума за договора между Булгаргаз и американската компания Хардланд за продажбата на природен газ при облекчен режим, от който държавата е загубила около 5 млн. лева). В бумагата на спецследствието се казва още, че няколко дни преди побоя Цакова е заплашена по телефона с думите, че е дошло време да й режат главата.Коя от уведомените институции е взела присърце бруталното престъпление не е ясно. Факт обаче е, че дознанието по случая е образувано чак в средата на октомври 2000 г., и то след проверка, направена по изрично разпореждане на тогавашния вътрешен министър Емануил Йорданов.Какво е сторил дознателят, за да защити честта на пагона - един Господ знае. Но със сигурност е известно, че когато той е започнал работа по случая, двете оръдия на престъплението - метални тръби в картонени кутии, не са ставали и за продажба на битака, камо ли да послужат като доказателства в съдебен процес...Какво да добавим още? Нищо повече от... хронологията на тогавашните драматични юлски събития: - на 27 юли пациентът на Цакова Васил Филипов (заедно с едно бивше ченге от спецслужбите) е на аудиенция при главния прокурор Никола Филчев. Официално оповестеният повод за срещата звучи така - бившият шеф на Булгаргаз се видял с обвинител номер едно, за да протестира срещу поведението на следователката и наблюдаващия прокурор по делото; - на 28 юли от пресцентъра на прокуратурата съобщават, че в дома на Никола Филчев са открити подслушвателни устройства; - на 29 юли Елена Цакова е пребита зверски;- седмица по-късно Филипов (кой знае защо) се изфуква пред няколко медии, че именно той е завел при Филчев човека, който съобщил къде точно са зазидани бръмбарите;- октомври 2003 г. - нападателите на Елена Цакова все още не са открити, защото отдавна никой не ги търси...Цяло щастие е, че досега никой от Европейския съюз не се е сетил да попита главния прокурор, Върховна касационна прокуратура, МВР, Министерството на правосъдието или Висшия съдебен съвет колко престъпления срещу магистрати са извършени през последните десет години, колко от тях са разкрити и колко от извършителите им са осъдени. Защото отговорът ще изненада (изключително неприятно) не само еврокомисарите, но и... нас самите: нито едно!По-неприятното обаче е, че никой не е в състояние да каже колко съдии, следователи и прокурори са били обект на престъпно посегателство - побоища, грабежи, обири и т. н. през последните десет години. Вярно, като порови из ИНТЕРНЕТ, човек може да попадне на десетина-петнайсет подобни случки. Всички те обаче са се разиграли само през последните три-четири години. А какво е било по времето, когато главен прокурор беше Иван Татарчев - от 1991 до 1998 г. - може само да се гадае...

Facebook logo
Бъдете с нас и във