Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРОПА НЕ НИ ИСКА С ТРУПОВЕ ПО ШОСЕТАТА

Каквото и да направи КАТ - все е лошо. Ако не обръща внимание на маниаците и заплесите по шосетата, след двайсетина години в милата ни татковина няма да остане жив българин. Другият вариант - събирането на шофьорски книжки и глобяването дори за невключен мигач, е още по-неприемлив. Особено за редовите катаджии, на които ще се падне честта да се разправят със знайни и незнайни водачи на лични и служебни МПС-та, да пишат актове и фишове, да ходят по съдилища и да обясняват какво точно е прегрешението на жертвата на полицейското насилие. Досега никой не е отварял приказка, но повишаването на безопасността по пътищата е едно от задължителните условия, които България трябва да изпълни, ако иска да прекрачи прага на Европейския съюз. То е известно на съответните държавни чиновници още от 1999 г., но досега нищо съществено не е направено по въпроса. Нещо повече. Заради прословутия български манталитет всичко да се прави в последния момент сами си докарахме до главата не една и две бели. През 2000 г., когато екип от Министерството на транспорта сътвориха проект на Националната програма за подобряване състоянието по безопасността на движението (така се казва документът, който ако не приемем и не изпълним, трудно ще влезем в ЕС), задължителните европейските изисквания бяха да намалим броя на катастрофите и жертвите по пътищата до 2010 г. с 10 процента. Днес, когато жълтите отново седнаха да пишат проект за национална програма, Европа вече иска намачканите ламарини и труповете да са с 50% по-малко. В цифри картинката изглежда горе-долу така: през 1999 г. броят на убитите по пътищата на родината бе малко над хиляда. А по време на двудневната Национална конференция по безопасност на движението (28 и 29 април) шефът на Пътна полиция - КАТ полк. Алекси Кесяков отчете, че през 2003 г. при катастрофи и произшествия са загинали 960 души. Как ще бъдат сведени тези кървави цифри наполовина само за една петилетка никой от участниците и гостите на конференцията не се осмели да прогнозира. Затова пък всички едновременно си припомниха, че Министерският съвет вече е обявил 2004-а за година на активна работа под девиза Безопасността пътищата е живот! и е разпределил задачите на съответните министерства. След което всеки се втурна да обяснява колко много ще направи по въпроса.От МВР поискаха всеки моторизиран агресор, тероризиращ останалите участници в движените с фарове и клаксон, да лежи до три години в затвора и да плаща глоба в размер от 1000 до 3000 лева. Подобна санкция съществувала в германското законодателство и вършела страхотна работа, но дали тя ще бъде приложима и тук - един Господ знае. По простата причина, че, за разлика от германския шофьор, българският му колега зад волана се чувства всемогъщ и кара така, сякаш е насред Сахарската пустиня и най-близкият автомобил е на около 2000 километра. Също в името на контрола министърът на вътрешните работи съобщи пред участниците в конференцията, че наесен по входовете и изходите на магистралите и по възловите кръстовища в страната ще бъдат монтирани 263 нови стационарни камери. Те денонощно щели да запечатват колите и регистрационните номера на нарушителите, така че санкционирането им нямало да бъде проблем. Бившият вече заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Румен Митов също направи опит да оправдае ведомството, в чието политическо ръководство бе до началото на конференцията (на 28 април по обед стана ясно, че той е подал оставка, защото не се разбирал с министъра си Валентин Церовски). В изказването си, което продължи не повече от минута, той седем пъти произнесе заклинателната фраза имаме разработени програми, но така и не успя да обясни от кого са разработени тези програми, какво се е случило с тях и защо шосетата на България продължават да са надупчени като швейцарско сирене. Кой знае защо в работата на Националната конференция по безопасност на движението не взе участие нито един български градоначалник или председател на общински съвет. Факт, който до голяма степен обезсмисли провеждането и на този форум. Тъжната практиката показва, че каквото и да се реши на подобни официални мероприятия, колкото и свирепи да станат санкциите за шофьорите, цари ли пътнотранспортен хаос в едно населено място, жертвите са неизбежни. През 2003 г. по пътищата на страната са регистрирани общо 69 037 пътнотранспортни произшествия (ПТП), при които са загинали 960 души, а други 8488 са ранени. Общо през периода 2000-2003 г. регистрираните ПТП са 27 361, убитите са 3942, а ранените - 32 602. Според лъчезарния отчет на МВР, подобно намаляване на жертвите по пътищата се е случвало само два пъти от 1968 г. насам, когато за първи път е премината шоковата бариера от хиляда трупа годишно.Анализът за причините на пътнотранспортните произшествия, завършили през 2003 г. със смърт, показва относителна повторяемост: - 94% от катастрофите са по вина на шофьорите;- 2816 катастрофи, при които са загинали 493 души, са станали след каране с превишена или несъобразена скорост;- след неправилно изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение са загинали 123-ма души; - след отнемане на предимство и при неправилни маневри са убити 121 човека;- неправоспособни шофьори са причинили смъртта на 83-ма души, а 57 са загинали след среща с пияни водачи на МПС.Другите причини за катастрофите също са известни, но те със затвор не се лекуват: агресивно незачитане на пътните знаци и сигнали; недостатъчна квалификация на голяма част от шофьорите; непознаване на правилата за движение от пешеходците, велосипедистите, каруцарите, трактористите и т. н.; техническа неизправност на моторните превозни средства; необезопасени участъци и пропуски в организацията на движението в населените места; липса на маркировка по републиканската пътна мрежа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във