Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРОПА НИ ВЗЕ БЕЗ СЪДЕБЕН ЧЕИЗ

Ако депутатите от Европейския парламент бяха отворили умовете и сърцата си за гласа на разума, те щяха да послушат главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов и да отложат членството на България поне с една година. В началото на седмицата генералът обяви, че лъжем Европа с козметична съдебна реформа и затова приемането ни за пълноправен член на ЕС трябвало да поизчака малко.Неведнъж Параграф 22 е изразявал своето несъгласие с конкретна позиция или с наказателнопроцесуалното поведение на ген. Борисов. Този път обаче няма как да не признаем, че той е прав. При това - много. Защото големият жълт провал е именно съдебната реформа и т. нар. работа по затварянето на глава 24 Правосъдие и вътрешни работи. Равносметката е повече от тъжна. След четиригодишни реформаторски напъни съдебната система продължава да не работи. Част от магистратите го обърнаха на чисто печалбарство, други започнаха трескаво да имитират дейност в очакване на пенсията, а трети просто я карат по системата Ден да мине, самун да загине. Въпреки привидната си отвореност и потоците от информация, шуртящи откъм следствието, прокуратурата и съда, третата власт продължава да е супер затворена и консервативна, а образуването на поръчкови предварителни производства придоби масов характер.През първата година и половина от мандата си жълтите убеждаваха публиката си, че всичко зависи от възстановяването на Националната следствена служба и от демократизирането на прокуратурата. През декември 2002 г. обаче Конституционният съд отмени почти половината от 107-те изменения в Закона за съдебната власт и управляващите запяха друга песен: панацеята е в имунитета и несменяемостта на магистратите. През септември 2003 г. конституцията беше ремонтирана, слугите на Темида се сдобиха с функционален имунитет и петгодишни мандати, но нищо не се промени. Шест месеца по-късно - през март 2004 г., НДСВ обяви поредния нов враг на съдебната реформа: следствието, което дублирало функциите на полицията. В края на септември 2004 г. Наказателнопроцесуалният кодекс бе тотално ремонтиран и близо 80% от престъпленията бяха прехвърлени да ги разследват дознателите в МВР. Вътрешното ведомство обаче се оказа неподготвено да поеме тази тежест, споменатото прехвърляне бе отложено за 13 април 2005 г., но и това бе завчера, а все още не е ясно кога ще се състои.Днес цел № 1 на жълтите реформатори е до 15 май проектът за чисто нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) да бъде одобрен от правителството и внесен в парламента за първо четене. В типично негов стил управляващото мнозинство обеща, че в изработването на този важен закон ще бъдат включени и професионалистите от съдебната система, но това не се случи. В четвъртък (13 април) Националната следствена служба (НСлС) и Върховната касационна прокуратура (ВКП) изпратиха протестно писмо до вицепремиера Пламен Панайотов, до Висшия съдебен съвет и до правосъдния министър Антон Станков, защото готовият проект бил изпратен в Брюксел зад гърба им. В протеста на НСлС и ВКП се казва още, че техните предложения за новия НПК са били пренебрегнати и в проекта са залегнали модели, виждания и постановки, вече предлагани в други законопроекти и отхвърлени. Според правителствената Концепция за реформа на наказателното правораздаване, приета през декември 2004 г. и залегнала изцяло в проекта за нов НПК, следствието трябва да бъде поделено между МВР и прокуратурата, да бъдат въведени срокове за разследванията и строги санкции за просрочването им. Не по-различна бе и реформата в МВР, което е водещо в работата по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи. С изразните средства на класика Шекспир евровъзходът на вътрешното ведомство може да бъде описан по следния начин: Венецианският търговец вдигна Много шум за нищо, а накрая заспа Сън в лятна нощ. Малцина сигурно си спомнят, че в края на август 2001 г. Бойко Борисов - в качеството му на царски телохранител, бе определен от Симеон Сакскобургготски за главен секретар на вътрешното ведомство. В типично негов стил тогава той обясни на широката общественост, че няма да му е трудно да се справи с работата, защото МВР е една по-голяма охранителна фирма. И, като един истински мъж на място, удържа на думата си.Най-напред той идентифицира престъпленията, които подчинените му трябва да пресекат: кражби на метали, трафик на крадени коли, наркотици, рекет, трафик на хора, футболно хулиганство, печатане на фалшиви пари и документи, поръчкови убийства и бомбени атентати, магистрални грабежи, жилищни измами, контрабанда и т. н. След това той локализира конкретните виновници за дереджето, в което е заварил МВР и държавата: калпавото законодателство, съда, който пуска бандитите, и адвокатите, които размотават делата. А накрая предписа и рецептата за решаването на проблема: жестоки наказания, неограничени правомощия на полицията и прокуратурата и безконтролно използване на специални разузнавателни средства.За да докаже правотата си, главният секретар на МВР запаса пищова и започна лично да ръководи всяка полицейска операция или хайка. Независимо от това къде се намираше в момента на провеждането й - на другия край на България, някъде в Европа или отвъд Атлантика. И тук обаче равносметката също е доста печална. Откакто Хвърковатата чета на Борисов (така група граждани с историческа памет наричат генералския антураж на главния секретар на МВР, състоящ се главно от шефовете и заместник-шефовете на ДНСП, НСБОП и СДВР) започна да обикаля България надлъж и шир, разкривайки дори кражби на кози чрез ДНК-анализ (никак не е смешно, защото и такова чудо се случи преди две години в Розовата долина), няма нито един осъден и влязъл в затвора мафиот или поръчков убиец. Тъкмо обратното. През последните две години труповете започнаха да падат съвсем начесто, магазините и пазарите продължават да са наводнени с контрабандни и пиратски стоки, ДДС-веригите все така страстно източват държавната хазна, а една доза хероин стана по-евтина и от малка водка. В същото време МВР остана все такъв мастодонт, какъвто си беше и по времето на социализма. С една-единствена разлика: финансовите му претенции заприличаха на рекет, а готовността на правителството да си плаща взе да наподобява подмазване. По неофициални данни, защото официални не съществуват, годишният бюджет на МВР е около 700 млн. лв., 80% от които отиват за заплати, осигуровки и обезщетения. Ако тези цифри са верни, това означава, че всяка година за материалното и техническото обезпечаване на МВР остават около 140 млн. лева. Тоест - за петте години на жълтия мандат ръководството на вътрешното ведомство е похарчило за коли, оръжие, компютри, сгради, горива и т. н. около 700 млн. лева. Към сметката трябва да бъдат прибавени още няколко десетки милиона евро и долари от западноевропейски и американски дарения, плюс няколко десетки милиона извънбюджетни лева. По какви схеми и за какво са похарчени тези колосални средства изобщо не е ясно, защото МВР се оказа единствената институция в България, в която скоро не са правили проверка нито Сметната палата, нито Агенцията за държавен вътрешен и финансов контрол. Ето защо е крайно време, преди следващото управляващо мнозинство да реши да изпълни някоя прищявка на МВР-шефовете, най-напред да им поиска отчет за похарчените пари. И то публично - в пленарната зала на Народното събрание.В противен случай всичко през следващите пет години ще си остане абсолютно същото. Някой друг главен секретар на МВР ще продължи страстно и напоително да разгласява следствени тайни в името на собствения си медиен комфорт, проваляйки работата на оперативните си подчинени. Ще обявява всяка застреляна мутра за наркобарон или бос на наркоканал, вместо да организира работата на службите така, че те да ударят истинските кръстници на мафията. И ще носи на премиера списъци с имената на натискани анонимни свидетели, без изобщо да предполага, че нарушава поне два закона - за МВР и НПК, и че не адвокатите са виновни за разконспирирането на въпросните свидетели. Но, както е писал неведнъж Параграф 22, на Обединена Европа не й пука за българската съдебна реформа. На нея сме й нужни като територия и външна граница. Всичко останало ще го направят експертите на ЕС след година и половина-две, когато пуснат в ход не общата предпазна клауза за отлагане на членството ни с една година, а един друг свой инструмент: правосъдната защитна клауза. Тя се задейства след приемането ни за пълноправен член на ЕС и работи в продължение на три години. Другото наименование на процедурата е влизане в правосъден борд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във