Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРОПА ПАК НИ СВЪРШИ МРЪСНАТА РАБОТА

Поредното доказателство, че в България борбата с българската организирана престъпност се води или инцидентно, или кампанийно, но винаги неуспешно, бе събрано на другия край на Европа. В понеделник (19 септември), точно в разгара на баналния вече публичен дебат Кой е виновен за мафиотските трупове по улиците и за срастването на организираната престъпност с държавния апарат, Националната гвардия на Испания стартира операция Пътник в четири града - Мадрид, Малага, Гуадалахара и Аликанте, и задържа общо 13 души - седмина българи и шестима испанци.Съобщението за успешната акция мигом стана водеща криминална новина на световните медии и това не е случайно. В него се казва, че сред арестуваните са босовете на българската мафия на Пиринеите, която от години контролира голяма част от престъпната дейност на Пиринейския полуостров - от трафика на крадени автомобили и дрога до фалшифициране на кредитни карти и пране на пари. По време на операцията са блокирани 67 сметки на престъпната организация, в които има цели 5 млн. евро, придобити по незаконен начин и изпрани чрез фирми фантоми, регистрирани като собственост на арестуваните испанци. Според медийните интерпретации, последвали съобщението за успеха на Националната гвардия, българският мафиотски тайфун е далеч по-унищожителен. Най-напред се оказа, че операция Пътник е само част от мащабна акция срещу международната организирана престъпност в Испания, която е започнала още преди три години. До момента зад решетките са хвърлени общо 68 души, а по време на обиските са открити и иззети близо 6 тона хашиш, 111 килограма кокаин, 21 незаконни огнестрелни оръжия и 83 откраднати лимузини, подготвени за експедиция от Испания. Конкретните резултати от операция Пътник са значително по-скромни, но също будят респект от размаха на българските престъпници: незаконен пистолет и патрони за него, техника за изработването на фалшиви кредитни карти, комуникационна апаратура, 115 000 евро и 8000 фалшиви долара, 10 крадени возила - седем лимузини, три скъпи мотоциклета, ценни картини на известни испански художници и... огромна документация, свързана с банковите операции по изпирането на мръсни пари. Неловимият автоджамбазинДвама са най-известните българи, арестувани по време на операция Пътник. Единият от тях е варненският автоджамбазин Ивайло Паунов-Джованито, който на 13 март 2005 г. за малко не беше застрелян с автомат Калашников насред черноморската ни столица, като при инцидента пострада и Мис България'2003 - Михаела Мирчева. След неуспешното покушение бившият вече главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов съобщи, че Джованито е изключително стар познайник на полицията. И наистина, само един бегъл поглед върху криминалното досие на Паунов показва, че ако следствието, прокуратурата и съдът във Варна са искали, той отдавна да е в затвора с 10-15-годишна присъда за организирана престъпна дейност.Джованито е роден на 16 февруари 1969 г. във Варна, а родителите му го записват като Иван Георгиев Паунов. След демократичните промени на 10 ноември 1989 г. той започва да си вади хляба с кражби на коли, а през втората половина на 90-те години на миналия век влиза и в бизнеса с дрога. През есента на 1999 г. някой намразва Джованито толкова много, че мерцедесът му е взривен на пъпа на Варна - на паркинга на хотел Черно море.След близо едногодишни страхове Джованито прави една от най-решителните си крачки в живота: на 7 ноември 2000 г. той се събужда като Ивайло Георгиев Паунов, но с помощта на Варненския районен съд си ляга като Иван Георгиев Иванов. Още на другата сутрин (образно казано) той си вади чисто нов международен паспорт и под вънкашност стара и под име чуждо заминава на гурбет в чужбина.Къде и колко европейци е оставил без леки автомобили Ивайло/Иван/Джованито през следващите две години - не е известно. През януари 2003 г. обаче, при съвместна българо-испанска операция, в Мадрид е разбита групата на друг български бандит - Константин Рогов-Рогача, специализирана в трафика на крадени коли. За най-голяма изненада на всички единият от задържаните се оказва Джованито, но щастието тогава му се усмихва... неприлично широко. С помощта на новия си паспорт и досадната грешка, заради която в него е записан само с две имена - Иван Иванов, Джованито успява да убеди испанските власти, че той не е той, и през февруари се завръща в родината. Още не освободил както трябва напрежението след преживелицата, Джованито отново е обладан от желанието да пътува по света. За целта той подава необходимите документи във Варненския районен съд и на 29 март 2003 г. се сдобива с нова лична карта и кристалночист международен паспорт, в който е записан с оригиналните си имена: Ивайло Георгиев Паунов.През следващите две години Джованито отново шета необезпокояван по Европа, докато близките му си мислят, че върти легален бизнес в Италия, а органите на реда във Варна се правят, че го издирват заради многобройните недовършени полицейски преписки и висящи следствени дела. А на 13 март 2005 г. вечерта мафията демонстрира нагледно, че е информирана за движението на Джованито далеч по-добре от всички европейски полиции, взети заедно. Съгледвачи на все още неизвестния смъртен враг на автоджамбазина докладват, че той се намира във варненския салон Сохо, след което на помощ е повикан другарят Калашников и Ивайло/Иван е приет по спешност в болница с огнестрелни рани в гърдите, корема и бедрата.Вярно, по щастлива случайност Джованито се разминава със смъртта, въпреки че е надупчен като решето (образно казано). Но още по-вярно е, че след изписването му от болницата варненските ченгета и магистрати, както и техните по-високи началници и колеги в София не правят абсолютно нищо, за да застопорят престъпника на едно място и да приключат някое от висящите му дела поне на първа инстанция. Тъкмо обратното - още не хвърлил патериците, Джованито духва по бизнес към Италия, за да бъде хванат в началото на тази седмица в Испания като бос на българската мафия.От нищо нещоВторият виден нашенец, когото в понеделник Националната гвардия на Испания арестува по време на операция Пътник, е 31-годишният Милен Захов. Той също е стар медиен герой, защото през втората половина на 90-те години си направи такава гаргара с българското и с испанското правосъдие, че влезе в златните страници на международната организирана престъпност. Официално драмата Захов започва на 3 май 19996 г., когато в един от входовете на бл. 329 в ж. к. Люлин са разстреляни като кучета трима полицаи - Ангел Ангелов, Йордан Бинев и Красимир Трошанов, а техният колега Пламен Варадинов е ранен и оцелява. Детайлите на тази трагедия отдавна са известни и затова не се налага да бъдат описвани отново. Онова обаче, което задължително трябва да бъде припомнено, защото пред последните седем-осем години се премълчава умишлено, е следното: трите ченгета намират смъртта си, защото са изпратени в блока да озаптяват рекетьорите на една своя колежка от болницата на МВР. Но, без да им бъде направен задължителният инструктаж, без да са облекли бронирани жилетки и без да са въоръжени със сериозно оръжие. Другото, което също трябва да се знае, е, че преди да ударят полицаите в Люлин - Иво Кашавелов и Милен Захов са извършили двайсетина въоръжени грабежа на джипове и луксозни коли, а срещу тях са образувани най-малко седем предварителни производства и полицейски преписки. Наистина, разследванията се водят срещу неизвестен извършител, но след разстрела на полицаите оперативно-следственият екип събира всичко на едно място и... идентифицира убийците по еднаквия почерк на престъпленията, по съвпаденията в разказите на свидетелите и потърпевшите, както и по отпечатъците от пръсти. През юни-юли 1996 г. единият от извършителите на тройното убийство е идентифициран като Милен Захов и е обявен за международно издирване. Основанието за това е дактилоскопната експертиза, която по категоричен начин установява, че отпечатъкът от палец, открит върху предното огледало за обратно виждане на колата, с която убийците са избягали (краден Сеат Толедо), е идентичен с палеца на Захов, съхраняван в полицейското му досие. На 5 септември 1996 г. Милен Захов е арестуван в Испания по искане на тогавашната Главна прокуратура, но екстрадицията му е отложена по обективна причина: Захов трябва да бъде съден за престъпление, което се наказва със смъртно наказание, а демократична Европа е против официалните екзекуции. През декември 1998 г. смъртното наказание в България бе премахнато и процедурата за екстрадирането на Милен Захов бе задействана по същество. Според предварителните разчети престъпникът трябва да бъде докаран в София на 22 октомври 1999 г., но, както казва народът - шило в торба не седи. Ден преди да бъде качен на самолета, Милен Захов по чудодеен начин се сдобива със зареден пистолет в мадридския затвор, арестува четирима от надзирателите и в продължение на 45-50 минути води преговори да не бъде екстрадиран в България, защото се страхува от отмъщение. Опитът му да избегне възмездието се увенчава с неуспех и на 22 октомври - леко насинен и порядъчно натъртен - Милен Захов най-после стъпва на родна земя. Година по-късно гръмна и големият скандал по делото за тройното убийство: на 3 май 1996 г. Милен Захов не е разстрелвал никого в Люлин, защото по това време се е намирал на 200 километра от София - в едно петричко село, и е извадил цели седем свидетели. Опитът на обвинението да изправи Милен Захов на подсъдимата скамейка за кражба на Сеат Толедо също претърпява неуспех. Причината е елементарна - непознаване на договорите и конвенциите, уреждащи международното сътрудничество по наказателни дела, които са категорични: всеки престъпник, заловен зад граница и екстрадиран в родината си, може да бъде съден само и единствено за онова престъпление, което е описано в искането за екстрадицията. И логичното се случва през 2000 година. Наказателното преследване срещу Милен Захов за тройното убийство в Люлин е прекратено - уж поради липса на доказателства, а той си грабва шапката и се прибира в слънчева и демократична Испания. Където обитателите на тамошния подземен свят го посрещат като герой и го произвеждат в мафиот от международна величина. В средата на седмицата президентът Георги Първанов по недвусмислен начин демонстрира пълното си доверие към новия вътрешен министър Румен Петков. На 21 септември (сряда) държавният глава с един замах подписа цели пет указа, с които:- назначи генерал-майор Илия Илиев (досегашен директор на Националната полиция ) на поста главен секрeтар на МВР и го удостои със званието генерал-лейтенант; - назначи генерал-майор Валентин Петров (досегашен директор на НСБОП) на поста директор на Национална служба Полиция и го удостои със званието генерал-лейтенант;- удостои генерал-майор Иван Чобанов - директор на Национална служба за сигурност (контразузнаването) със звание генерал-лейтенант. Екипът на Параграф 22 искрено се надява, че поне този път един от основните принципи на марксистко-ленинската теория, според който количествените натрупвания водят до качествени изменения, ще се сбъдне за добро. Защото поне засега от неистовото произвеждане на МВР-генерали, ползата беше никаква.

Facebook logo
Бъдете с нас и във