Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРОПА СИ ОТИВА?

Един от най-важните хора за България - европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген, онзи ден отново хвърли политическия и съдебния ни елит в тежък размисъл. В разговор с журналисти от Би Би Си в Брюксел (на 17 март) той заяви в прав текст, че България и Румъния могат да имат проблеми с приемането си в Евросъюза през януари 2007 г., ако не извършат необходимите реформи в съдебната система. Г-н Ферхойген уточни, че никой не очаква от двете страни кандидатки чудеса, но управляващите в тях могат поне да демонстрират желание за усъвършенстване на съдебните си системи. Още неосъзнали в пълна степен какво точно е казал Гюнтер Ферхойген, в НДСВ и в магистратурата веднага раздадоха бронираните жилетки и каските и всяка... страна в конфликта, наречен съдебна реформа, затегли чергата в своята си посока. Според управляващите, първата сериозна крачка към европеизирането на съдебната система вече била направена. През септември 2003 г. конституцията бе променена така, че магистратите останаха само с функционален имунитет, а началниците им - с петгодишни мандати. Освен това било предстоящо приемането на ремонтирания Закон за съдебната власт, който ще приведе в действие конституционните промени, продължава работотата и по няколко други нормативни акта, които окончателно ще тласнат реформата в правилната посока.За да изглеждат чисти в очите на Европа обаче, управляващите не пропуснаха да хвърлят дежурния камък в градината на третата власт. Според тях единственият голям проблем е как следствието да стане част от МВР. Виновник за това е Конституционният съд, който преди година и половина отсякъл, че изваждането на Националната следствена служба от съдебната система може да бъде извършено само от Велико народно събрание. А свикването на велик парламент засега е невъзможно...Позицията на магистратите бе обобщена от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, който напоследък се вживя в ролята си на говорител на Темида, стигне ли се до обсъждането на подобни горещи теми.Сигурно е прав г-н Ферхойген, но съдебната реформа изцяло зависи от законодателната власт - каза г-н Григоров пред медиите, веднага щом изявлението на еврокомисаря долетя до България. - От наша страна ще имат пълна подкрепа и аз им желая успех, обобщи иронично ситуацията шефът на ВКС, който от две години и половина е върл противник на преместването на следствието в МВР.Неведнъж досега Параграф 22 е писал, че мераците на НДСВ за преместването на следствието от съдебната в изпълнителната власт нямат нищо общо с ускоряването на наказателния процес и борбата с престъпността. Причината за това твърдение се крие във факта, че сегашното ръководство на вътрешното ведомство не е в състояние да накара две трети от собствените си дознатели да работят, камо ли да излезе на глава с още 1000 следователи. Истината в този случай е, че борбата се води за прилапване на делата, с които се занимава Националната следствена служба, както и за установяването на тотален контрол върху информацията, която се събира от органите на досъдебното производство. А от неговото установяване до възможността най-важните пациенти на Темида да бъдат манипулирани - крачката е само една. Все пак всяка година в България се образуват средно по около 120 000 нови дознания и следствия, по които протичат (както се казва на професионален жаргон) като следствени и обвиняеми, не по-малко от 80 000 - 90 000 души. Но най-тъжното в цялата тази история е друго. Нито НДСВ и коалиционният им партньор ДПС, нито елитът на магистратурата разбраха какво е кодирано в ужасно притеснителното (по своя негативизъм) изказване на Гюнтер Ферхойген. А то е, че българската държава в лицето на парламента, правителството и Висшия съдебен съвет (като ръководен административен и кадрови орган в третата власт), поне засега, не желае да реформира съдебната система в България. Нещо повече - и трите власти яростно се съпротивляват на онова, което иска Европа от нас: ефективност, облекчени процедури и отговорност. Нищо повече. От пет години е ясно, че за да заработят съдилищата (в пълния им блясък, а не само наказателните им отделения), прокуратурата и следствието, държавата трябва да им създаде подходящи условия на труд. Това означава работни места съгласно европейските стандарти (поне по пет квадратни метра на човек), подходяща техника (компютри, а не пишещи машини отпреди Втората световна война), достатъчно естествено осветление и тъй нататък. С други думи - държавата трябва да се бръкне и да отдели необходимите 3-4% от бюджета си за развитие и поддържане на съдебната система (в момента този разход е не повече от 0.4%).Един пример само. В края на миналата седмица (петък, 12 март) Софийският окръжен съд отчете дейността си за 2003 година. Статистиката и данните от доклада на председателя на съда Нели Куцкова станаха публичен факт още на следващия ден. Онова обаче, което дружно бе подминато от медиите, бе, че през ръцете на 23-мата окръжни магистрати са минали и заминали 4200 дела, макар те да разполагат само... с една-единствена съдебна зала. Плюс две тоалетни (мъжка и дамска), които обаче се ползват и от софийските градски прокурори... От десет години е ясно, че съвременната борба с престъпността не може да се води чрез вехти закони и още по-вехти принципи. Става дума за Наказателния кодекс (НК) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), чиито ремонти трудно могат да бъдат изброени. Какво пречеше досега да бъдат изработени съвременни варианти на НК и НПК, в които да залегнат всички основни принципи на европейското наказателно право? Нищо освен едно - нежеланието на българските политици да създадат независима и работеща съдебна система, произтичащо от дълбоко дремещата им гузна съвест, че един ден отрочето им ще се обърне срещу тях.От петнайсет години е ясно, че държавното обвинение продължава да съществува и да работи по съветски образец. С други думи - прокуратурата е единна и централизирана, всеки прокурор е подчинен на висшестоящия, а всички - на главния прокурор. И тук опираме до най-изумителния парадокс: независими регионални съдилища, относително независими окръжни следствени служби и... прокуратура, тотално зависима от волята на един човек. В конституцията на България такова животно като единна и централизирана прокуратура не съществува, но нито една управляваща досега политическа сила не се е осмелила да извърши необходимия ремонт на Закона за съдебната власт. Защото този абсурд вече не съществува дори в бившите републики на бившия Съветски съюз, камо ли в развитите европейски демокрации. И накрая - най-странното е, че когато някой в Европа спомене съдебна реформа, в България веднага се хващат за статистиката в борбата срещу мафията. А хората открай време са се интересували от друго: кога България ще изгради системата на административното правораздаване, кога ще бъдат създадени детските съдилища, кога ще бъдат изградени търговските съдилища, кога най-после ще заработи прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността, кога българските магистрати ще започнат да носят наказателна отговорност за бездействието или корупционното си поведение.Колкото до спасителната сламка следствието в МВР, истината е простичка: това трябва да се случи, за да стане ясно веднъж завинаги, че проблемът не е в него. И не това е имал предвид еврокомисарят Гюнтер Ферхойген с думите: България може да има проблем с приемането си в Евросъюза през 2007 година. Лошото е, че когато управляващите проумеят смисъла на посланието му, Европа наистина ще си е отишла. А ние ще си останем все тук - в задния двор на Стария континент, от който тръгва Балканският път на дрогата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във