Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ Е ГОЛЯМ УСПЕХ В БОРБАТА СРЕЩУ ПРЕСТЪПНОСТТА

Г-жо Бояджиева, от началото на годината до момента варненските магистрати са гледали над 20 дела по новия Закон за екстрадиция и европейската заповед за арест. Какво е вашето впечатление, ще ни помогне ли този закон в борбата с престъпността?
- Според мен въвеждането на европейската заповед за задържане е голям напредък в борбата с тежката престъпност, дори и най-големите оптимисти не очакваха такъв успех. Европейската заповед за арест се въвежда въз основа на рамково решение на Съвета на Европа от 13 юни 2002 година. Целта е да се улесни процедурата по предаване на лица между държавите членки и взаимно признаване на съдебните решения. Заповедта противодейства на бюрокрацията, ускорява процедурата и в крайна сметка допринася за повече сигурност в Европа.
Как се ускорява процедурата?
- Намаляват се сроковете, в които завършва производството и става реалното предаване на лицата. Признават се съдебните решения.
Това означава ли, че всяка от компетентните съдебни власти в която и да е европейска страна може да се обърне директно към съда?
- Всички национални съдебни органи се задължават да признаят молбата на друга държава членка за предаване на лица. Ние признаваме съдебните решения на другите страни членки на Европейския съюз (ЕС). По същия начин се признават и нашите решения там. И именно това е и философията на закона. След като престъпността се развива много интензивно, не може борбата срещу нея да се влачи с бюрократични темпове.
Всъщност атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ са в основата на създаването на европейската заповед за арест. Тогава е имало много спорове в европейските институции каква да бъде формата - дали да се фиксират няколко престъпления, които да влизат в единен списък, или пък да се изброят абсолютно всички престъпни деяния, които подлежат на санкции. В крайна сметка към европейската заповед за задържане е приложен списък с 32 престъпления.
Трябва ли да има наказуемост за дадено деяние и в двете страни, за да се задейства този механизъм? Например изисква ли се престъплението, за което се иска екстрадиция на дадено лице, да е наказуемо и у нас, и в молещата страна?
- По-рано имаше такова условие. Но сега, с въвеждането на европейската заповед за арест и със съставянето на списъка с престъпления, това изискване отпадна. Съдът просто прави справка във въпросния списък и решава дали да екстрадира лицето, или не. Списъкът е една своеобразна крачка към бъдещето, тоест към създаването на един европейски наказателен кодекс. Това много опростява процедурата.
Има ли случаи, в които българският съд може да откаже изпълнението на европейската заповед за задържане?
- Има изрични разпоредби в закона, при които не само може да се откаже, а съдът е длъжен да откаже. Например - ако престъплението, за което е издадена заповедта, е подсъдно на български съд, ние можем да откажем екстрадиране. Ако е изтекъл давностният срок на наказателното преследване, също можем да откажем предаването на лицето. Това са процесуални предпоставки, които нашият съд е длъжен да провери и ако едно от основанията е налице, може и да не изпълни заповедта.
Имаше много коментари, че сега българският съд ще започне да изпраща поголовно българи зад граница, където да бъдат съдени…
- Притесненията са напълно основателни, но това е част от ограничения суверенитет на една държава, която става член на Европейския съюз. Трябва да свикнем с мисълта, че когато има колизия между европейското и българското право или с правото на която и да е държава членка, приоритет има европейското право. Подписвайки договора за присъединяване, ние сме наясно, че трябва да ограничим донякъде нашия суверенитет по отношение на прилагане на правото.
Все пак какви са гаранциите, че няма да се стигне до масово екстрадиране на българи зад граница?
- В закона са предвидени такива гаранции. Например, когато европейската заповед за арест е издадена за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор, се допуска и преразглеждане на наложеното наказание не по-късно от 20 години от влизането на човека зад решетките. Тогава може евентуално наказанието да бъде намалено. Освен това държавата, която изпълнява заповедта за арест, може да поиска да бъдат дадени предварително други гаранции от страната, която иска изпълнението. Така че страховете са напразни. Съдът е този, който преценява във всеки отделен случай дали да поиска например допълнителна информация и гаранции от молещата държава.
Какви трудности срещате при изпълнение на исканията за прилагане на европейската заповед за арест?
- Засега не са чак толкова много. Трудности предизвикват исканията за екстрадиция, пратени от държави, в които все още има смъртно наказание. Такъв пример е Турция. Макар и там да има мораториум върху смъртното наказание, необходимо е да се искат гаранции за екстрадираните лица, а това става по дипломатически път. И ако не се изпълнят, следват междудържавни усложнения. Но досега не се е случвало да предизвикваме конфликти с нашите решения.
Подобен беше случаят с туркменския дисидент Анадурди Хаджиев, който бе арестуван във Варна на 21 февруари. Доколкото си спомням, имаше сигнал от Интерпол за издирване му и ние трябваше да го предадем на властите в Туркменистан, защото там имаше обвинение, че е откраднал 41 млн. долара от централната им банка. Тогава много неправителствени организации протестираха срещу неговото връщане в Туркменистан, където, според тях, го очаквала смъртна присъда.
- Съдът никога не трябва да работи под натиск, нито политически, нито на някоя от другите власти, най-малко пък под натиска на медиите или обществото. Съдът трябва да работи по закон. Това е трудното - съдията да съумее да устои на собственото си вътрешно убеждение, като се съобразява само със закона. А натискът съществува - и от пресата, и от другите власти, и от неправителствените организации. Във Варна сме имали много производства за екстрадиране, които са били за пример. Също сме отказвали, в случай че става дума за човек, който може да бъде подложен на политическо преследване.
Случаят с Анадурди Хаджиев не е единственият. Съдията трябва да прецени най-различни обстоятелства, политическата ситуация в дадена страна, да се прецени дали човекът, чието предаване се иска, може да бъде подложен на политическо преследване и дори на физическо унищожение. Да се прецени дали този човек въобще ще остане жив.
Именно тези проблеми изчезнаха с въвеждането на европейската заповед за арест. Години наред юристи и политици от цяла Европа са обсъждали как да изглежда тя. Най-консервативни са били англичаните. Датата 11 септември 2001 г. се оказва своеобразен катализатор за всички. Стигна се дотам, че по време на гласуването за въвеждането на европейската заповед за арест редица страни поставяха въпроса дали ако държавата членка не иска да приеме този текст, тя е на страната на тероризма. Но пък по този начин нещата се решиха доста бързо.
А какво казва законът по отношение на изпълненията на тези наказания? Какво се случва, ако наши граждани бъдат осъдени в чужбина?
- В тази връзка ще цитирам чл.41, ал.3 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) - България може да постави условие, че след като се изслуша лицето в издаващата държава членка, то да бъде върнато в България за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава наказание лишаване от свобода. Може да се поиска такава гаранция - след като приключи процедурата там, наказанието да се изтърпи в България. Всички тези задължения са поети от всички държави членки на ЕС, в това число и от страната ни.
Има ли някакви санкции за неизпълнение на исканията?
- Разбира се. При редовни забавяния или неизпълнение на заповед, издадена от България например, министърът на правосъдието уведомява Съвета на ЕС да направи оценка на причините за това и чак тогава евентуално може да се стигне до санкции на държавата, която не изпълнява заповедта.
Ако примерно наши сутеньори бъдат изпратени във Франция и съдени там, парите, придобити от тях по престъпен начин, ще останат за молещата страна. А ако бъдат съдени от български съд, парите ще останат за България. Това е всеобщото мнение сред юристите. Кой губи и кой печели при такова положение?
- Това е въпрос по съществото на делото. Ние не знаем каква ще е присъдата, ще има ли конфискация на предмета на престъплението. Но сме длъжни да изпълним европейската заповед за арест. Не бих могла да коментирам текущи казуси, защото българската съдебна система няма достатъчно практика в тази област. Както знаете, за прилагането на европейската заповед за арест ни обучаваха германски прокурори, които непосредствено се занимават с това чрез Германската агенция за международно правно развитие. Винаги можем да се обърнем към тях за съвет.
А какво ще се случи, ако се стигне до налагане на предпазна клауза по отношение на правосъдието? Как ще се промени вашата работа?
- Нашите съдебни решения няма да се признават от други държави. Но предпазната клауза не зависи от правоприлагащите органи. Това е нещо, което се решава от съответните политически ръководства на държавите. Съдията трябва да изпълнява закона. Ако съдията не изпълни закона, ако примерно даде приоритет на националното законодателство пред европейското, то тогава държавата ни ще бъде санкционирана.
Европейската заповед за арест важи за голяма част от Европа. А как стоят нещата със САЩ?
- Със Съединените американски щати имаме сключен двустранен договор за екстрадиция от 1924 годна. Между другото срещаме много трудности при прилагането му, защото когато при един случай проверявахме списъка на престъпленията (ставаше дума за убийство), в договора се натъкнахме на много архаичен език. Слава Богу, ние се ориентирахме правилно и успяхме да разгадаем какво гласят текстовете. Но друг съд, който също трябваше да приложи двустранния договор със САЩ, беше постъпил по друг начин. Явно колегите не бяха успели да разтълкуват разпоредбите и бяха приложили европейската конвенция за екстрадиция. Но, доколкото знам, сега се работи по актуализирането на договора и тези неща ще бъдат поправени и осъвременени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във