Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Европейското разследване "закуца" у нас

Цачева и Главчев ще трябва много бързичко да "стопят" закъснението на държавата да въведе Европейската заповед за разследване, иначе като нищо може да отнесем санкция от ЕК.
S 250 cf8a8aa5 9f5d 44ec b581 7b9acbc260d9

Само 14 дни - толкова е срокът, който е предвиден за обществено обсъждане на предложения от правосъдното министерство проект за закон, с който се въвежда един изцяло нов инструмент за разследване на престъпления, при това валиден за целия Европейски съюз: Европейската заповед за разследване.

Причината за тези "съкратени срокове", в които законът ще върви към пленарната зала на Народното събрание, е, че България всъщност рискува да бъде наказана от ЕК. Заради това, че не е спазила сроковете за транспониране в нашето законодателство на директивата за тази Европейска заповед за разследване (ЕЗР). 

Директивата трябваше да стане част от нашето право още през май тази година, когато влезе в сила за всички останали държави членки в ЕС. А куриозът в историята е, че точно България е една от държавите, които са били вносителки на тази директива.

Освен това ако ЕЗР не бъде въведена, страната ни рискува да получи отказ, когато отправи искане за молба за правна помощ до друга държава членка, което пък ще "върже кънките" на нашите разследващи органи и те няма да могат да събират доказателства в чужбина.  

Затова от правосъдното министерство се разбързаха. И на 5 октомври внесоха проекта, обсъждането е ограничено до 14 октомври, след което вероятно ще последва светкавичното му внасяне в Министерския съвет, а оттам и в Народното събрание.

Да видим обаче какво ще представлява тази нова европейска заповед.

Идеята: Повече бързина и по-малко бюрокрация

Законопроектът за Европейската заповед за разследване стъпва върху Директива 2014/41/ЕС. Основната цел на тази директива е да се улесни максимално събирането на доказателства по наказателни дела, при които е налице т. нар. трансграничен елемент - т.е. когато престъпните действия са извършвани в няколко държави от ЕС и това налага събиране на доказателства в чужбина.

Теоретично държавите членки си сътрудничеха по "трансграничните" наказателни дела  и досега, но само теоретично. Защото по старата нормативна уредба  разследването на трансграничната престъпност на територията на няколко държави в ЕС вървеше изключително трудно и бавно. Така например правилата за обезпечаване на доказателства по досъдебните производства изискваха толкова тромави процедури, че те на практика почти не се прилагаха. Формализмът и камарата документация, която съпътстваше международното сътрудничество по наказателни дела, също затрудняваше работата на разследващите. Отделен проблем беше и липсата на ясни срокове за изпълнение на исканията за такова сътрудничество.

"С Европейската заповед за разследване в отношенията между държавите членки на Европейския съюз се установява цялостна система за събиране на доказателства при дела с трансграничен елемент въз основа на принципа на взаимно признаване.

Ще се улесни разследването

на престъпления като корупция, трафик на наркотици и организирана престъпност, които престъпления се характеризират с фактическа и правна сложност, изискващи сериозен ресурс и време за разследване", обяснява се в мотивите към законопроекта. И се подчертава, че освен по-голяма бързина на разследването ще се намали и обменът на ненужна документация.

Как ще става на практика?

Въвежда се един общ за всички държави стандартен формуляр - както е при Европейската заповед за арест. С този формуляр разследващите органи от една държава ще могат да искат събиране на доказателства по висящо пред тях дело в другите държави от ЕС. Но най-важното е, че събраните по този ред данни и материали ще могат да бъдат приемани като "годни" в процеса  - т.е. ще има взаимно признаване на извършените процесуално-следствени действия и на доказателствата.

Има и още нещо, което е твърде важно: издаване на ЕЗР ще може да се иска както от разследващите, така и от обвиняем или неговия адвокат - когато трябва да се събират доказателства в полза на защитата. По този начин се гарантира, че всички страни в процеса ще разполагат с равностойни правни средства за защита, поясняват от правосъдното министерство.

У нас издадената в чужбина ЕЗР ще се признава от окръжните съдилища в закрити заседания или от окръжните прокурори - когато става дума за досъдебни производства. А изпълнението й чрез самото събиране на доказателства най-вероятно ще се извършва от местните разследващи органи. Изрично е предвидено, че ако тези местни органи причинят вреди с действията си при изпълнение на Европейска заповед за разследване, българската държава е длъжна да обезщети пострадалите по предвидения в нейното право ред.

С ЕЗР ще може да се иска и предаване на задържано лице за разпит в чужда държава - в този случай престоят в чуждите арести също ще му се приспада от присъдата, ако се стигне до такава. Допуска се и "аудио-визуално" предаване - т.е. разпит на свидетел, вещо лице или обвиняем чрез видеоконференция или друг вид аудио-визуална връзка, а дори и чрез телефонна конференция - ако другите видове изслушвания бъдат преценени като невъзможни или нецелесъобразни.

Предвидена е и възможност  да се откаже извършването на исканите чрез ЕЗР процесуални действия. Но тя е сведена до минимум - това ще може да се случи, ако например лицето, срещу което е издадена заповедта, има имунитет, или ако искането е в противоречие с основните принципи на правото на съответната държава, както и ако тя може да понесе вреди в областта на националната сигурност.

Също много важно е, че се определят крайни срокове, в които поисканите доказателства трябва да бъдат събрани - максимум за 90 дни. А когато по обективни причини процесуално-следствените действия не могат да бъдат извършени в тези срокове, разследващите ще трябва да уведомят за това и дори нещо повече: да посочат "причините за забавянето и приблизителното време, необходимо за вземане на решението". Като в този случай срокът може да бъде удължен с най-много още 30 дни.

Всъщност ЕЗР е един от инструментите, с които ще бъде засилено юридическото сътрудничество между държавите членки по наказателните производства. След въвеждането на новата европейска заповед предстои и друго: първо, тя самата да стане електронна,което ще скъси до минимум забавянето при издаването, признаването и изпълнението й. А следващата крачка ще бъде създаването на специална онлайн платформа за обмен на електронни доказателства между органите на държавите членки на ЕС.

"Единствената възможност Република България да стане част от тези възможности за взаимодействие минава през своевременното въвеждане на директивата чрез планирания законопроект", заключават от правосъдното министерство в мотивите, с които внасят законопроекта за обсъждане.

 

Банкова тайна ли?
Чрез Европейската заповед за разследване държавите членки вече ще могат да събират на чужда територия информация както за банковите сметки на разследваните за престъпления лица, така и за операциите по тези сметки, включително и данните за наредител и получател при всяка от тези операции.

В този случай съдът ще трябва да постанови разкриване на банковата тайна - за тази цел се прави промяна и в Закона за кредитните институции.

Освен това не само банките, но и небанковите финансови институции също ще са длъжни да предоставят исканите данни, когато това бъде поискано с ЕЗР.

Facebook logo
Бъдете с нас и във