Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕВРОСЪЮЗЪТ ПУСКА ПЕРАЛНЯТА?

В съвременните дебели книги пише, че въвеждането на данъчна амнистия е характерно най-вече за страни, които са в период на преход от държавно регулирано стопанство към пазарна икономика. В тях делът на сивата икономика надхвърля 50% от БВП, а наличието на мафиотизирани структури и корупцията в държавната администрация пречат на формирането на добър инвестиционен климат. По правило печалбите се изнасят зад граница, където или се харчат на спокойствие, или се затварят в банка, в очакване на по-добри дни. В същите книги пише, че това се случва и когато властите решат да узаконят всички недекларирани имущества и доходи, както и връщането на нелегално изнесените от дадената страна пари. Собствениците им плащат определен еднократен данък, а държавата гарантира пълната им анонимност и ги освобождава от наказателно преследване. Показателните примери за амнистия на незаконно изнесени от страната капитали са няколко. През 2000 г. в Пакистан са легализирани около 40 млн. щ. долара (върнати официално по банков път) и около 400 млн. щ. долара са излезли на светло от деклариране на различни видове имущество. По решение на президента на Казахстан Назърбаев от 20 юни до 10 юли 2002 г. в страната е обявена еднократна амнистия. Причината е, че според експертни оценки капиталите от сивата икономика са надхвърлили 3 млрд. щ. долара. Според публикации в местната преса, за двайсетте дни, през които е действала амнистията, в бившата съветска република са се върнали 480 млн. щ. долара. Най-богат опит в легализирането на укрити доходи и изнесени капитали обаче има Индия, където първата амнистия е обявена още през... 1951 година. Последната (засега) акция по набиране на свежи пари там е проведена през 1997 г., а приходите от нея се изчисляват на над 3 млрд. щ. долара. Но най-успешната финансова операция от този род принадлежи на Турция, която през 1998 г. върна в икономиката си над 4.3 млрд. щ. долара. През 2003 г. южната ни съседка планира нова подобна акция, този път с благословията и на Международния валутен фонд.Според европейските и световните норми, амнистията не се разпростира върху мръсните пари, спечелени от престъпна дейност (контрабанда, трафик на оръжие, продажба на наркотици, търговия с бели робини, трафик на хора, незаконен хазарт и т.н.), макар това ограничение да звучи повече като добро пожелание за пред хората. Защото за съвременната организирана престъпност не е никакъв проблем да докаже, че 100 млн. щ. долара (например), заработени от наркотрафик преди 10 години и отлежавали в офшорна банка в Карибския басейн, са припечелени... напоследък от борсови спекулации и от покупко-продажба на безналични ценни книжа. А по данни на ООН (става дума за обобщаващи проучвания на световната организация, извършени през периода 1995-2000 г., но за сметка на това абсолютно меродавни и днес, за които Параграф 22 писа още в първия си брой на 13 октомври 2001 г.) годишните приходи на световната организирана престъпност се изчисляват на над 500 млрд. щ. долара. И само около една трета (приблизително 165 млрд. щ. долара) се реинвестират в някакъв законен бизнес. На фона на подобна статистика вестта, че Европейският съюз много сериозно се е замислил дали да не проведе акция за амнистиране на укрити капитали бе много впечатляваща. До момента от страните членки на ЕС само Италия има опит в тази посока: от ноември 2001 до юни 2002 г. правителството на Силвио Берлускони обяви данъчна амнистия като част от плана за намаляване на бюджетния дефицит с 20 млрд. евро. Според публикации в италианските медии, през този период в страната са се върнали около 60 млрд. евро и чистият приход за държавата се изчислява на 8 млрд. евро. Осведомени източници от кабинета на телевизионния магнат твърдят, че догодина най-вероятно ще бъде проведена още една такава операция, в резултат на което бюджетният дефицит да падне до 1.5% от БВП.Според Ерки Лийканен, член на Европейската комисия, не е достатъчно само да се създаде най-големият пазар в света, а е необходимо и да му се осигури постоянен икономически растеж чрез приток на свежи инвестиции. Ето защо от една година Европейският съюз води изнурителни преговори с правителството в Берн за промяна на швейцарския закон за банковата тайна. Официалната версия гласи, че разсекретяването на швейцарските банкови сметки ще улесни плановете на ЕС за въвеждане на общ подоходен данък в рамките на общността. Защото, за да бъде реализирана тази идея, е необходим обмен на информацията за депозитите - както между страните членки на ЕС, така и с редица външни държави (каквато е Швейцария). Съпротивата на швейцарското правителство може да бъде описана с една дума - героична. А причините са известни на почти всеки информиран жител на планетата: голяма част от милиардите, скътани в местните банки, са на хора и организации, занимаващи се с престъпна дейност или с пране на мръсни пари. Именно едногодишното упорство на Берн да снеме банковата тайна кара финансистите на ЕС да търсят други начини за ударно привличане на свежи милиарди, включително и чрез амнистия на недекларираните капитали, изнесени от общността. Според привържениците на идеята, с амнистията Брюксел иска да удари два заека с един куршум. Първо - ще бъдат привлечени огромни финансови потоци, които ще стимулират икономическото развитие на общността. И второ - евроекспертите ще получат пълната информация за банковите сметки на гражданите на страните членки, която ще улесни и ускори въвеждането на лелеяния общ подоходен данък. Козът на противниците на идеята за всеобщото капиталово опрощение обаче също не е по-слаб: подобна амнистия заплашва да превърне ЕС в най-голямата и съвършено организирана пералня за мръсни пари. Защото едва ли някой в момента си дава реална сметка за онова, което би се случило, ако върху европейската икономика изведнъж се стоварят колосалните финансови потоци с нечист произход, собственост на какви ли не мафии, престъпни синдикати, наркокартели и т.н. И които, по една или друга причина, в момента си стоят безобидно затворени в швейцарските банки.Засега основен противник на идеята за амнистия на сивите капитали в рамките на Европейския съюз е Великобритания, чиято позиция по въпроса е крайно отрицателна. Нещо повече - от 2001 г. на Острова бяха въведени жестоки мерки срещу укриването на данъци и за ликвидиране на сивата икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във