Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ФАКТИ, ДЕЙСТВИЯ И МИТОВЕ

Открито писмо на един обикновен журналист Уважаеми господин Борисов, С огромна радост посрещнах вестта, че медийният Ви рейтинг удари тавана на всенародната любов. С още по-голямо удовлетворение вкусих от поредния плод на журналистическото обгрижване, което Ви произведе (за първи път в историята на съвременна Европа) в Шериф на държава!Но онова, което действително изпълни сърцето ми с топлина и вяра в утрешния ден, е, че десетки и стотици обикновени хора по столичните пазари ласкаво Ви наричат Робокоп. И все чакат (с мерки, теглилки и касови апарати) да ги навестите някой ден.Шерифе, позволявам си да Ви драсна тия няколко реда по няколко причини.Едната е, че Вас някой Ви подвежда в две посоки - кой точно е истинският враг на реда, сигурността и правораздаването в поверената Ви за охраняване държава, и за начина, по който е възможно в малка България да настъпи мир и покой.Другата причина, господин Борисов, да прибягна до най-интимния - епистоларния жанр, е следната: преди три месеца, спазвайки новите европравила в общуването между медиите и МВР, най-чинно и добросъвестно изпратих във ведомствения пресцентър наръч бумаги: молба за интервю; пет-шест основни въпроса; кръг от теми, които се предполага, че интересуват читателите на Параграф 22; презентация на изданието; опис на бъдещите ни намерения и брой първи на приложението на в. БАНКЕРЪ. И понеже в отговор е на път да се сбъдне поговорката От умрял писмо - по-добре е аз да направя първата крачка. Докато все още мърдам. Господин Борисов, направо се чудя откъде да го подкарам по същество. Съвсем искрено Ви казвам, че като спомена или напиша думата следствие, нещо в мен се обръща наопаки, а в устата ми става кисело. Но нали там е заровен ключът от бараката.Още в самото начало ще споделя, че никой няма да спечели, ако следствието (дори половината от него) се върне в повереното Ви ведомство - нито Вие, нито МВР, нито дознанието, нито правосъдието.Според Вас, дознанието не работи и трябва да бъде обучено. От кого? От... още по-неработещото следствие? Защо тогава, господин Борисов, Ви трябва още един таралеж в гащите? Не Ви ли стига, че сега сте едновременно и главен секретар, и надзорник на пет МВР-служби с директори, и и.д. директор на контраразузнаването, и личен пример за всички директори на РДВР и началници на РПУ, че и спецполицай в перманентна акция? Кое по-напред? Че нали, ако Ви обесят на врата и следствието (дори само половината от него), ще започнете да се срещате със себе си на най-неочаквани места? Вярно е, че следствието има не трески за дялане, а клони за кастрене, че и чворове за избиване. Но... в една нормална държава, каквато всички искаме да стане България, за пълното или частично ликвидиране на подобна служба трябват доказателства. А Вас непрекъснато Ви пращат да ги търсите там, където в действителност ги няма.Един пример: Не размотаването на следствието е причината няколко хиляди крадени коли (открити своевременно от полицейските служители) да гният по полицейските паркинги. С този тип веществени доказателства се разпорежда прокуратурата или съда. Освен това най-малко две трети от МПС-следствията и дознанията са спрени по чл. 239 от НПК. Главно поради неразкриване на извършителя или липсата на действителен собственик, което си е чисто полицейска работа, несвършена далеч преди Вашето идване в МВР. И още: мислите ли, че изобщо съществуват автоджамбази, които биха се осмелили да разкулачат лека кола на полицейски паркинг? Особено, ако е във вътрешен двор на РДВР?Авангардна (по своя характер) акция бе проведена през седмицата. Тя бе оглавена от ген. Бойко Борисов. Медиите пък гръмнаха, че главният прокурор я е подсигурил, като издал заповед до всички свои окръжни подчинени да подготвят постановления за 72-часово задържане на 222 бандити с по две и повече висящи дела по предварително приготвени списъци. Почти всички момци от тези списъци били арестувани, оставало да се доприберат само някакви си 42 мутри. Всички тези юнаци са навън с някакви мерки за неотклонение - я парична гаранция, я подписка. Те са постановени или от прокурор, или от съдия (правилно или не - не коментираме). За да бъдат тикнати същите тези нарушители зад решетките, ако не са извършили ново престъпление (като онзи, тревненския стрелец), те задължително трябва да са нарушили мерките си за неотклонение. И е малко вероятно всичките 180 арестувани едновременно да са стъпили накриво?Оттук нататък най-вероятно ще се случи следното:Постоянната мярка Задържане под стража трябва да бъде постановена от съд. За да стане тя юридически факт, са необходими категорични доказателства за новоизвършени престъпления или нарушаване на гаранцията. Дори и у нас нито един бандит не чака да бъде включен в някакъв списък, за да извърши поредното си престъпление. След което поне две трети от тези хора отново ще излязат на свобода. Но не защото МВР ги лови, а съдът ги пуща, а защото така повелява законът - дори и 100 висящи дела да има един човек, той е невинен до доказване на противното. Тоест - докато престъпната му дейност не бъде доказана и потвърдена в съдебна зала.Съвсем друг обаче е въпросът с бандитите на свобода, които са с по една-две висящи... ефективни присъди. Както и с онзи наказателноправен абсурд - разбойник да има (също висящи) две-три или повече условни присъди. Тук работата е ясна и те трябва да си излежат дължимото.Всички помнят как през есента на миналата година МВР тръгна да описва за първи път свободните бандити с две и повече висящи дела. И как, според едно интервю на шефа на националната полиция генерал Васил Василев във в. Труд, въпросните бандити са около 4000 и не е никакъв проблем да бъдат изловени? Никой така и не разбра защо въпросната бройка по-късно бе сведена до 2787 бандити. Но всички помним как преди десетина дни лично ген. Борисов - на база 50 000 забатачени следствени дела, изчисли, че фриволните разбойници са около 10 000. Къде, в крайна сметка, е истината? Във вторник, 29 януари, на брифинг в Министерството на правосъдието, заместник-министър Марио Димитров успокои присъстващите медиатори, че из следствените арести има над 750 свободни места. И още 1250 щели да се освободят, но малко по-късно (около март-април), след приемане на новия Закон за изтърпяване на наказанията... Звучи добре на фона на забатачената от години съдебна система, която работи колкото да не е без хич. В смисъл такъв, че уж всички магистрати блъскат здраво по 8-10 часа на денонощие, 6-7 дни в седмицата, 25-30 дни в месеца, а като погледнат обществеността в очите - виждат в тях единствено тежък укор и тотално недоверие.Има едно правило, което всички журналисти по света спазват (независимо какви са по народност, за кого работят и какво си мислят за събитието, което трябва да отразят) - длъжни са да отговорят в публикацията си на пет въпроса: КОЙ, КАКВО, КЪДЕ, КОГА и ЗАЩО. Един от тези пет елемента да липсва - материалът отива в кръглата папка, тоест - в кошчето за боклук.В борбата с престъпността е нещо подобно. Само една от брънките по веригата ПОЛИЦИЯ - СЛЕДСТВИЕ - ПРОКУРАТУРА - СЪД да се издъни и... точка по въпроса: има престъпление, няма наказание.В този смисъл истината, до която никой не би пожелал ген. Борисов да се докосне, не е в отчетите на поверените му МВР-служби (с изключение на Националната служба за сигурност, където проблемите изобщо не са свързани с липсата на титулярен директор) и на регионалните дирекции, с които го омайват от известно време добронамерени подчинени. В отчетите на въпросните служби през последните няколко години лъсват трите основни плоскости, които, подредени под друг ъгъл, днес трябва да заблудят най-новия генерал с най-високия рейтинг. Кой има сметка от това - страничният наблюдател ясно вижда. Дано го види и генералът. Защото, според тези отчети, хем престъпността непрекъснато спада, хем разкриваемостта непрекъснато се увеличава, хем съдебната власт хич не работи.В отчета за 1997 г. даже е изкачен своеобразен връх: на всеки 100 бандити, заловени от органите на МВР, съдебната система била наказала четирима. Което не само не е вярно, но е и пълна лъжа.В този смисъл е необходимо човек да надникне (поне за малко) и в отчетите и анализите на следствието, прокуратурата и съда. За да установи, че МВР и магистратите си говорят на съвършено различни езици (макар да употребяват едни и същи думи и понятия). Ще установи човекът и още нещо - много от разкритото в МВР-отчетите изобщо не е разкрито, защото е невъзможно да мине през прокурор и да бъде доказано в съдебната зала.Примери колкото щеш, но ще се ограничим само с един: коя институция как отчита свършеното от нея:- за полицията престъплението е разкрито, когато случаят отиде в следствието;- за следователя делото е приключено, когато не му върнат обвинителното заключение;- за прокурора всичко свършва, когато внесе обвинителния си акт в съда и не му го върнат;- за съдията (от районен съд, да речем) въпросното дело е приключило, когато на трета инстанция присъдата му е потвърдена и вече не подлежи на никакво обжалване.Ето защо, когато полицията се похвали, че е разкрила 100 000-130 000 престъпления годишно, а в края на веригата съдът отчете 15-20 000 присъди, сметката излиза куца.Има и още нещо, което прави различните статистики още по-абсурдни. Примерно:- полицията разкрива престъпление и отчита една бройка;- следовател поема работата по-нататък и също отчита една бройка;- наблюдаващият прокурор връща делото за доразследване пет пъти и... отчита пет бройки.Звучи налудничаво, нали? Но е истина, защото през 2000 г. полицията е разкрила 142 843 криминални престъпления, в следствието са били на производство 87 313 дела (от тях само 19 554 новообразувани), докато прокуратурата е упражнила надзор за законност върху разследването на... 305 343 досъдебни производства. А по данни на Националния статистически институт, през същата тази 2000 г., българските съдилища са приключили 25 935 наказателни процеса и са издали присъди срещу 30 405 души. Какво се губи в тази сметка? Точно така - полицейското дознание. Всъщност - за него няма какво да си говорим, тъй като то липсва и в тазгодишния отчет на Национална служба Полиция, с който генерал Василев толкова много се похвали. А защо липсва може да каже единствено той. Пък и му е работа...В този смисъл борбата с престъпността днес не трябва да е в посока кой - кого да командва и да го строява в две редици. Нито МВР ще успее да се оправи със следствието (като втората брънка от веригата), нито (ако го вземе след промяна в конституцията) ще намери кой знае колко следователи, готови с радост да зарежат имунитета и недосегаемостта си, за да нахлупят отново фуражките. И една от причините е, че след десет години професионална свобода и независимост е много трудно да се напъхаш в оня, милиционерския, калъп. И още нещо, г-н Борисов, около всеки началник има ласкатели, но успява само този, който се освободи навреме от тях. Защото те са специалисти по оцеляване във всякакви условия и са го доказали. А Вашата професионална съдба никак не ги интересува. С уважение, Иван РачевСофия, 29 януари 2002 г.

Facebook logo
Бъдете с нас и във