Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ФАКТИТЕ СА КАТЕГОРИЧНИ: УБИЕЦЪТ Е ПОЗНАВАЛ И КЪТНИТЕ МУ ЗЪБИ

Покушението срещу Манол Велев е замислено и извършено хладнокръвно от стопроцентов професионалист. Това сочат фактите, събрани от полицията до момента. Предварителната работа е включвала не само продължително и внимателно наблюдение на случващото се - във и около сградата на ул. Мизия № 3 (където на втория етаж от десетина години е основният офис на Манол Велев), но и старателно изучаване на неговите навици - кога ходи на работа там, къде шофьорът му паркира колата, как отваря входната врата, затваря ли я след себе си и т. н.
Карето от къщи между улиците Мизия, Светослав Тертер, Иван Асен II и Хан Омуртаг (простиращо се чак до оградата на Военната академия) също е било подробно проучено, защото килърът се е оттеглил по предварително прогонения (казано на полицейски език) маршрут толкова хладнокръвно и спокойно, сякаш току-що е застрелял някакъв плъх (защото той едва ли е предполагал, че жертвата му ще се окаже нечовешки издръжлива).
Неизвестният стрелец е знаел, че единственият начин да хване на мушка жертвата си е във входа на кооперацията. Когато наоколо е нямало много коли, шофьорът на Манол Велев е спирал Мерцедес-а (С 55 57) на два-три метра от сградата, изчаквал е работодателя си да влезе във входа и след това е паркирал някъде наоколо. Често обаче луксозната кола е спирала в началото на миниатюрното триъгълно площадче, оформено при пресичането на улиците Мизия, Светослав Тертер и Иван Асен II, и на Велев му се е налагало да извърви 40-50 метра, преди да стигне до офиса си.
Според всичките му близки и познати Манол Велев наистина не е разполагал с лична охрана, а от време на време шофьорът му е изпълнявал ролята на бодигард. Стрелецът е бил запознат и с тази подробност, защото е предпочел да свърши работата по-далеч от шофьора.
Килърът е бил наясно и с още един факт: в сградата се е влизало след натискане на звънец, който уведомявал секретарката на Манол Велев за неговото пристигане. Съседи обаче твърдят, че след започването на работния ден, входната вратата на Мизия № 3 почти непрекъснато е зеела отворена, защото в офиса са идвали много посетители и постоянното звънене е изнервяло всички.
Любопитна подробност е, че над самия вход на сградата и по стълбището до офиса преди време са били монтирани камери, които са показвали изображенията на влизащите на специален монитор пред секретарката на Манол Велев. По време на разпита след атентата въпросната секретарка е заявила пред криминалистите, че не е забелязала абсолютно нищо притеснително на монитора.
Човек от офиса на Велев обаче е споделил, че два-три дни преди инцидента всички камери едновременно са спрели да работят поради проблеми в софтуера на видеоохранителната система. Повредата странно съвпада с датата и часа на покушението, така че изясняването на въпроса дали убиецът е имал информатор сред служителите на Манол Велев тепърва предстои. Фактът обаче е, че след като килърът е решил да гръмне жертвата си във входа на един от офисите му, след което да си тръгне с гордо вдигната глава, но скрит зад някакви си слънчеви очила, сам по себе си е достатъчно показателен...
Така че не е за чудене: защо в сряда сутринта стрелецът съвсем хладнокръвно е изчакал жертвата си пред сградата! И много възможно е да е бил последният човек, когото Манол Велев е видял, преди да прекрачи прага. Нещо повече. По всичко личи, че убиецът е влязъл във входа веднага след него, в движение е извадил пистолета си и е натиснал спусъка, преди Велев да сложи крак на първото стъпало.
Цялата операция, заедно с изтеглянето на килъра, е продължила не повече от две-три минути...

ЕДИНСТВЕНАТА ГРЕШКА НА КИЛЪРА

Въпреки перфектната организация и изпълнение, човекът с пистолета е допуснал една единствена грешка, която ако криминалистите грижливо разчепкат, биха могли да се приближат до него.
Според неофициална информация от разследването, полицията разполага с един сигурен свидетел, който е успял да види неизвестния стрелец.
Жена, чакаща на опашка в магазин, разположен срещу сградата, където е бил офиса на Велев, е чула пукот. Обръщайки се към улицата, тя забелязала млад мъж, облечен в суичър и с качулка на главата, вече да подминава входа и да върви към ул. Иван Асен. Мъжът се движел бавно, без да излишни движения, и на ъгъла на Мизия и Иван Асен свърнал вдясно и се загубил от погледа й. Любопитното е, че килърът е е избрал за оттеглянето си маршрут по сравнително оживените Мизия и Иван Асен, а не е предпочел по-късия път зад сградата с офиса и през тесен проход да се озове на Иван Асен. Фактът че той е бил забелязан само от един единствен свидетел при оттеглянето си обаче говори, че изборът му е бил правилен.
След изчезването му нещата са се развили доста бързо. Тялото на Велев видяла съседка, която веднага изтичала до близкия филиал на ХХII поликлиника на ул. Мизия. Простреляха човек, извикала тя, след което управителката на намиращия се в сградата диагностично-консултативен център Лора д-р Анна Иванова се обадила в Бърза помощ. Да се чака линейка обаче не се е наложило.
И други хора чули пукот, но не обърнали внимание. Очевидецът Иван Василев, служител във фирма за търговия с канцеларски материали, разположена наблизо, дори си помислил че отвън е станала някаква катастрофа и излязъл да види какво става. Тогава забелязал тялото на Велев във входа и с още трима души веднага го натоварил в Мерцедес-а на бизнесмена.
Цивилни оперативни работници обикаляха улиците в района часове след стрелбата. В кошче в градинката пред Райфайзенбанк на Иван Асен те откриха тъмни очила, от които експерт-биолог взе проби. След това продължиха с броденето из улиците, издирвайки някаква следа от стопилия се във въздуха стрелец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във