Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ФАНТОМ В БЕЛИЯ ДОМ

Ако Ендрю Лойд Уебър трябваше да откликва на непрекъснато съвпадащите обществени интереси и ведомствени потребности в България и САЩ, той отдавна щеше да създаде кавър версия на гениалния си мюзикъл Фантом в операта. Новата творба щеше да се казва Фантом в Белия дом и в зависимост от случая главният герой в нея щеше да е различен. Първите няколко обединяващи фигури, които веднага идват наум, са папският атентатор Сергей Антонов, чието разкриване започва от САЩ; циганският барон Киро Японеца, който има 90-годишна забрана за влизане в САЩ за наркотрафик; Людмил Дионисиев, който е подсъдим за американска далавера по програмата на ООН Петрол срещу храни, и тъй нататък. Хубавото за Ендрю Лойд Уебър в случая е, че когато българските герои се изчерпят или пък станат безинтересни на публиката, той винаги може да ги замени с някой актуален персонаж, роден в бившия Съветски съюз, в бивша Югославия или в Близкия изток, имал щастието или нещастието да стъпи на българска земя или да върти бизнес с кореняк българи. В този тип трактовка обаче има две много важни подробности. Първата е, че този тип фантоми са фантоми само за Белия дом - в България те са най-обикновени бизнесмени, които никой никога не е преследвал за извършени престъпления или като заподозрени в престъпна дейност. Втората особеност произтича от това, че след като някой от тази категория главни герои бъде обявен за Фантом в Белия дом, българската професионална публика, вместо да ръкопляска, започва да мълчи гузно и да се чуди по какъв начин да оправдае собственото си бездействие.Последният пример, че живият живот предлага на твореца необятни възможности за привеждането на мюзикъла в съответствие с обективната действителност, е скандалът с оръжейния търговец Виктор Бут, гръмнал отвъд Атлантика в навечерието на Великден.На 26 април тази година Финансовото министерство на САЩ обяви, че 30 компании на международния оръжеен търговец Виктор Бут ще бъдат вписани в черните антитерористични списъци. Сред тях имало и три български - Ер Зори ООД, Рокман Лимитид ЕООД и Нордик Лимитид ЕООД. Освен трийсетте компании на Виктор Бут в черните списъци на щатското финансово ведомство са включени и четирима души, сред които най-важен е баткото на Виктор - Сергей Бут, който ръководел няколко от авиокомпаниите на брат си, включително и базираната в София Ер Зори.Санкциите ни осветляват и изолират най-вътрешното ядро от финансовата империя на Бут и каналите му за нелегална търговия с оръжие. Ще спазим международните си задължения, като агресивно преследваме подставените му компании и агенти, заяви на 26 април заместник финансовият министър на САЩ Хуан Сарате, който пряко отговаря за контрола върху финансирането на тероризма и финансовите престъпления. От публикациите, последвали изявлението на г-н Сарате, стана ясно, че по случая Бут са работили още правосъдното министерство на САЩ и няколко техни спецслужби и структури на ООН. А с решението си, финансовото министерство категорично забранява на всички американски граждани и юридически лица да имат вземане-даване с Виктор Бут и замразява всички негови активи под американска юрисдикция. Освен това ведомството щяло да изпрати списъка с трийсетте фирми на Бут в Комитета по санкциите към ООН, който може да реши да го включи в официалните си документи.И още нещо става ясно от задокеанските публикации по случая. Последната (засега) акция срещу Виктор Бут произтича от предишно решение на Белия дом - от юли 2004 г., което свързва оръжейния търговец с Чарлз Тейлър бившия президент на централноафриканската държава Либерия. Той бе обвинен във военни престъпления и в престъпления срещу човечеството. По какъв начин някой в България трябва да се чувства виновен за нещо, извършено в другия край на света от таджика Виктор Бут (Viktor But), познат по света още като Виктор Бутов (Boutov), Виктор Буд (Budd) и Виктор Бута (Bouta), не е ясно. За сметка на това обаче приятелската реакция и правоверният анализ на ситуацията не закъсняха. За да подчертае сериозността на положението, още на 27 април (само ден след изявлението на Хосе Сарате) главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов се срещна с ръководителя на офиса на ФБР в София Майк Кларк. Според пестеливата информация, появила се в медиите, двамата обсъдили детайлно случая и се договорили, че ако МВР реши да направи публично достояние някакви факти и данни, това трябва да стане съвместно с ФБР. За разлика от друг път, по случая Виктор Бут ген. Борисов категорично отказа да размаха информационната диригентска палка. По този начин той направи един от най-мъдрите си ходове през последните четири години, докато осиротелите анализатори и коментатори до такава степен се втурнаха да разкриват истината, че направо я подминаха. Според масово тиражираната българска връзка на Виктор Бут, авиокомпания Ер Зори била регистрирана през 1993 г. в София. Шест години по-късно тя станала собственост на Викторовия брат Сергей Анатолиевич Бут и на българина Володя Начев. По данни на българското транспортно министерство, компанията на Бут е имала лиценз за авиооператор до 1 август 2000 г., но след изтичането му той не бил подновен изобщо. Този лиценз е бил поискан на 20 август 1993 г. и е бил получен година по-късно, а компанията е извършвала доставки на стоки и товари предимно из размирните африкански държави Ангола, Конго, Либерия, Руанда, Сиера Леоне и Судан. Като оставим настрана факта, че абсолютно всички разузнавателни централи и специални служби прекрасно знаят какви ги върши Виктор Бут още от първата половина на 90-те години, озадачаващи са две неща. Първо - защо никой досега не се е осмелил да му сложи белезниците? И второ - по силата на каква логика две трети от незаконните оръжейни сделки на Бут задължително започват от България, при това съвсем безнаказано?Едно от най-често спряганите фирмени имена около Виктор Бут е КАС-инженеринг ООД, което било толкова близко до него, че едва ли не то било негова собственост. Истината обаче е доста по-различна, защото това дружество не е създадено специално, за да обслужва Виктор Бут, а Виктор Бут е... работил за него. Всъщност това е много добре известно на абсолютно всички компетентни органи в България, защото КАС-историята започва още преди единайсет години и в началото бе... държавата, както се казва по друг повод. На 30 май 1994 г., съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), шефовете на пет държавни оръжейни фирми - Арсенал, Бета, Аркус, Трема, и Пима, с благословията на правителството на проф. Любен Беров, създават Гражданско сдружение (ГС) КАС, а за негов управител е избран Руси Хубанов Русев. Според официално разпространената тогава информация, този гражданско-правен субект възниква с идеята за сътрудничество и коопериране между българските оръжейни предприятия при излизането им на външните пазари и за да се възстанови предишният оръжеен блясък на България. Какво точно е възродило въпросното гражданско сдружение не е известно, но след около две години - през февруари 1996 г., Софийският градски съд регистрира ново дружество със сходно име: КАС-инженеринг ООД (ф. д. № 3041/1996 г.). Негови собственици са 15 физически лица и фирмата И енд Джей ООД, която пък е собственост на двама от съдружниците на Сергей Бут в Ер Зори - Иван Стоянов Минков и Емил Стоянов Георгиев. Управител на частното КАС-инженеринг отново е Руси Хубанов Русев, защото той притежава 69% от дружеството, докато останалите се задоволяват с дялово участие от 1 до 5 процента.Третият КАС-клонинг се появява няколко месец по-късно, когато по фирмено дело № 8524/1996 г. Софийският градски съд регистрира КАС-инженеринг консорциум ООД. Негови собственици са няколко държавни спецфирми - Металхим - холдинг ЕАД, Вазовски машиностроителни заводи, Аркус, Дунарит и Бета (те държат общо 39.2% от дружеството), както и габровското Хубано ЕООД. То притежава останалите 60.8% от новороденото ООД и е собственост на Руси Хубанов Русев, който, съвсем естествено, оглавява и КАС-инженеринг Консорциум.Оттук нататък междуфирмената въртележка става още по-жестока, но по никакъв начин не е било проблем за българските специални служби и прокуратурата да разтурят змийското гнездо още в зародиш. През лятото на 1998 г. правителството на ОДС отнема лиценза на Ер Зори за транспортиране на спецпродукция. През 1999 г. с оръжейния си лиценз се прощава и КАС-инженеринг Консорциум ООД. На 9 октомври 2001 г., в бр. 87 на Държавен вестник, е публикувано следното съобщение: Софийският градски съд, на основание чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, обявява неплатежоспособността на Ер Зори ООД с начална дата 29 март 1999 г. и обявява дружеството в несъстоятелност. А няколко месеца по-късно избухва първият по-шумен оръжеен скандал с българо-таджикски орнамент. На 8 февруари 2002 г. при спецоперация на белгийската полиция са задържани и разпитани шестима българи, уличени в международен трафик на оръжие. Според официалното съобщение по случая мрежата е работила под ръководството на висш офицер от бившия КГБ, а основна фигура в нея е Виктор Бут. Също по данни на властите в Брюксел самолетите на Бут, натоварени с оръжие, излитали от Белгия и през Бургас доставяли стоката на ембарговите държави в Африка. Българските спецслужби тогава се опитаха да опровергаят информацията на белгийските си колеги, заявявайки, че подобни кацания и излитания не са били засичани, но... реакцията от другата страна на барикадата бе повече от светкавична. Първо повежда хорото останалото без лиценз КАС-инженеринг Консорциум ООД, което на 12 юни 2002 г. е пререгистрирано от Софийския градски съд (пак по ф. д. № 8524/1996 г.) и се с добива със кристално чистото и неопетнено име БМГ-М ООД. Начело на това дружество е поставен Петър Димитров Мирчев, но съсобствениците остават същите: Металхим - холдинг ЕАД, Вазовски машиностроителни заводи, Аркус, Дунарит, Бета и Хубано ООД. Операцията по трансформирането е приключена на 31 юли 2002 г., когато Софийският градски съд регистрира с Решение № 1 и двете български фирми на Сергей Бут - Нордик Лимитид (ф. д. № 6673/2002 г.) и Рокман ЕООД (ф. д. № 6674/2002 година). За разлика от компрометираната авиокомпания Ер Зори, където братът на Виктор фигурира като руския гражданин Сергей Анатолиевич Бутт, притежател на руски паспорт № 76704, сега той е записан като украинския гражданин Сергей Николаевич Бут, който има украински личен паспорт № 1004489.Безспорнят хит обаче си остава една случка отпреди шест-седем години, когато с единствения самолет на Ер Зори - ИЛ-18, групировката КАС и Сергей Бут изпълняват поръчката на Пентагона и доставят в най-голямата американска база в Германия - до гр. Рамщайн, 13 тона... мини българско производство. За да изпълнят своята част от договора, Сергей Бут и българските му контрагенти разхождат самолета почти из цяла Европа, после го отбиват до Казахстан, а накрая и до Обединените арабски емирства, уж че превозва цигари, храни и хора. В крайна сметка обаче пратката е доставена до посочената цел, а последващото оправдание гласи, че тогава Пентагонът е получил своите български мини, без да разбере, че му ги е доставил скандалният оръжеен аферист и неговият брат. Нещо, което звучи, меко казано, фантастично.

Facebook logo
Бъдете с нас и във