Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Феноменът Филчев и мълчанието на прокуратурата

Прокуратурата вече не е същата като от времето на Никола Филчев, обяви наскоро прокурор №1 на републиката Борис Велчев. Причината за това негово изявление бяха публикуваните в Уикилийкс секретни телеграми на бившия американски посланик в София Джон Байърли до шефовете му във Вашингтон. В тях е цитирано мнение на Велчев, споделено пред щатския дипломат, според което прокуратурата на Никола Филчев е била вид терористична организация, използвана за разчистване на политически и бизнес сметки, но напълно неспособна да се бори с организираната престъпност.
Докладът на американския посланик носи дата 7 февруари 2006 г., тоест две седмици преди Велчев официално да встъпи в длъжност. Новият шеф на държавното обвинение тогава признава, че ситуацията в прокуратурата е дори по-лоша, отколкото той е очаквал. Той заварил празни досиета и враждебни заместници, които дори не искали да си говорят с него. Като свой приоритет той определи прочистването на институцията от корумпираните прокурори, което било един вид война. Велчев очертава дори три групи на опозиция срещу всякакви евентуални промени: на първо място това били престъпниците, след това заинтересованите политици и на трето място - самите прокурори.
Новият тогава главен прокурор определил институцията, която ще ръководи, като дълбоко нефункционална. Той изразил готовност да промени порочната система, а посланикът приел думите му като чиста монета. Байърли показал решителност да окаже съдействие с технически средства, но не е ясно как точно. Велчев казал, че има нужда от 3-4-месечен период за изчистване на къщата, след което ще почне същинската работа по борбата срещу организираната престъпност.
Тази борба трябваше да бъде съпътствана от разследване срещу описваната неведнъж, меко казано, като мракобесническа фигура на бившия главен проктурор. Ако към началото на своя мандат Велчев е можел просто да споделя впечатленията си от своя предшественик, какво му е попречило след това да пристъпи към разбиване на тази престъпна организация? Поводи е имало, и то не един и два.
Първият от тях е с дата
12 март 2006 година
Същият ден заместник-председателят на партия Демократи за силна България (ДСБ) Димитър Абаджиев официално иска от Велчев да започне проверка-разследване на своя предшественик. Причината за поисканата ревизия е, че по това време се очаква докладът по глава Правосъдие и вътрешни работи на ЕК. Предположенията бяха, че основната критика в него ще е насочена срещу прокуратурата. Основният проблем, който политиците виждат тогава, е действащия корупционен механизъм във Върховната касационна прокуратура (ВКП). От опозицията настояват да има проверка по глава Престъпления срещу правосъдието на НК. Цитират се над сто публикации в медиите към онзи период, в които са били посочени такива съмнения.
Всъщност далече преди това, още през 2002 г., Висшият съдебен съвет (ВСС) иска оставката на Филчев. Кадровият орган се мотивира с конкретни примери за негови намеси по дела, по които след това не са извършвани никакви действия. Повод е и натискът му да се спре делото срещу брат му Ангел Борисов, замесен в трафик на антики.
При встъпването си в длъжност през 2006 г. Велчев обясни пред журналисти, че искане за проверка на практиките в прокуратурата по времето на Филчев е имало. Но категорично отрече да има персонална проверка срещу предшественика му. В отговор на въпрос дали след като проверката трябва да се извърши от негови заместници и от екип, който е работил с Филчев, може да има съмнения в нейната коректност, Велчев заяви, че няма основание да проявява недоверие към екипа на прокуратурата. На този етап тя работи професионално, коректно към мен и аз вярвам на данните, които те ми предоставят, заявява преди пет години новият главен прокурор.
Миналата седмица от
грамите на Джон Байърли
публикувани в Уикилийкс, разбрахме, че същият Борис Велчев е заявил нещо коренно противоположно пред US-посланика. А именно, че е заобиколен от враждебност и че заместниците дори не му говорят. И уточнява, че ако някои нередности са се случвали през последните години, това не значи, че се дължи единствено на главния прокурор.
Пет години по-късно нищо около бившия главен прокурор не се е променило. Вездесъщият Никола Филчев, който уж бил създал терористична организация, си живее необезпокояван. Нека да припомним, че едно от най-шокиращите обвинения срещу него отправи вдовицата на убития през 2002 г. бивш военен прокурор Николай Колев. На всеослушание в съдебната зала тя го посочи като физическия извършител на екзекуцията на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, а също и като човека, поръчал на Алексей Петров да ликвидира съпруга й.
На 5 ноември миналата година ЕСПЧ в Страсбург осъди България да плати на Нанка Колева 30 хил. евро за нематериални вреди и 5280 евро за такси и разходи. Европейските магистрати пишат в решението си, че разследването не е било независимо и ефективно и се е провеждало под контрола на главния прокурор г-н Ф. до изтичането на неговия мандат през 2006 г., и че предположението за това, че той е замесен, не е било разследвано и че след 2006 г. никакви съществени следствени действия не са били предприети. Тук възниква елементарният въпрос: Защо и до ден днешен никой не разследва бившия прокурор при всички тези обстоятелства? На това питане, пет години след встъпването му в длъжност, логично отговор трябва да даде сегашният ръководител на държавното обвинение Велчев.
Липсата му обаче буди недоумение, още повече че преди шест месеца темата бе актуализирана не от кой да е, а от самия вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов. В средата на ноември мината година МВР-шефът обяви, че бившият главен прокурор Никола Филчев може да е замесен в две поръчкови убийства, чийто изпълнител вероятно е Алексей Петров. След това недоказано обвинение Филчев обиколи три телевизии и даде интервю в един вестник, за да оневини сам себе си. Бившият обвинител №1 заяви в края на ноември 2010 г., че злонамерени хора фабрикували клевети срещу него.
Медийните изяви на бившия главен прокурор само за един ден през миналия ноември задминаха тези по време на целия му мандат, когато на моменти той се държеше като социопат. След това, в края на дипломатическата му кариера в Казахстан, псуваше журналисти, когато му звъняха по телефона, а като го търсеха в качеството му на посланик отговаряше: Тук е плод и зеленчук. При това положение не е много ясно какво дава основание на наследника му Борис Велчев да твърди, че прокуратурата сега е коренно различна.
Наистина не може да се твърди, че дереджето на държавното обвинение сега е същото. Най-малкото защото сегашният главен прокурор е в пъти по-смислен от бившия боксьор Филчев. Да не говорим за неговата комуникативност, която е в пълен дисонанс с пълната затвореност на Филчев. Подобри се до известна степен и работата на прокуратурата. Но очевидно това не е достатъчно, като се има предвид, че все още често се връщат важни дела срещу прононсирани престъпници заради недоизкусурени обвинителни актове. В пасив на обвинението са оправдателните присъди на спряганите за баш престъпници братя Маргини, оневиняването на бившия военен министър Николай Цонев, безкрайното влачене на дела като това за убийството на Бай Миле. Да не говорим за десетките неразкрити поръчкови убийства, за които ни критикуват и от Брюксел, и от Вашингтон.
В противовес на впечатлението, което оставя гореописаната картина, тези дни главният прокурор заяви, че България е една от малкото страни, която има не повече от 3-3.5% оправдателни присъди. Това е много добър знак и означава, че по-голямата част от
обвинителните актове влизат в съда
мотивирани и много убедителни, каза той. Прокурор №1 заяви това в началото на седмицата при посещението си в Кюстендил. Според Велчев сложните дела затова са знакови, защото са сложни, а няма държава, в която сложните дела да се решават бързо и лесно. Ще има дела, по които обвинението се проваля. Питайте дали няма правосъдие в България жертвите на 52 000 осъдени през изминалата година. Жертвите на тези хора са получили възмездие, заяви Велчев. Според него най-лесно е да се вземат 20 дела, които наистина са много сложни и трудни, и е възможно да се провали обвинителната теза в тях и е несправедливо на тази основа да се дава оценка за цялото правораздаване.
Тази теза не е нова. Какво да се прави обаче, след като Европейската комисия се е вторачила именно в тези дела, а не в множеството кокошкарски процеси, завършили с осъдителни присъди. Що се отнася до конкретния казус с бившия главпрокурор Филчев - изминаха повече от пет години, откакто начело на обвинението има ново ръководство. Бившият боксьор обаче изглежда също толкова недосегаем, колкото и в най-добрите му години на прокурорския ринг. Очевидно за това има някаква сериозна причина, която не знаем. На Европейския съд по правата на човека, който ни осъди солено да платим за безхаберието на Филчевата прокуратура, му е все едно. Но поне от кумова срама пред обикновените хора, от чиито джобове се вадят тези пари, не е зле да се направи нещо. Малко, но да знаем защо издържаме институциите в тая държава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във