Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ФИЛАНТРОПИТЕ НА ПРЕХОДА СЕ РАЖДАТ ПОКОЙНИЦИ

Ако човек си направи труда и изчете всички писания около убийството на Георги Илиев, ще остане с впечатлението, че става дума за внезапната кончина на виден български филантроп и хуманист. Който забогатял толкова внезапно, че намразил парите и гледал как най-бързо да се отърве от тях. Отначало той пробвал да похарчи състоянието си по барове и по кръчми, но след като не успял да стори това, решил да употреби остатъка за далеч по-благородни цели. И с такава страст започнал да инвестира в спорт, туризъм, шоубизнес и търговия, че за някакви си четири-пет години изразходвал към 250 млн. лв., но осигурил работа на над 3000 души. Издигайки, естествено, спортния, туристическия, търговския и културния имидж на България с елитните си хотели и заведения по морето, със столичната верига от супермаркети Оазис, с модната агенция Ексграунд, с пловдивския футболен клуб Локомотив, с кюстендилския клуб по борба Васил Илиев, със стройната организация за обгрижване на пловдивските боклуци и т. н. Е, от време на време филантропът милионер си припомнял буйната младост и обърсвал по три-четири шамара на някой, който го погледнел накриво или пък е закачил негов приятел. Но не за друго, а защото е болезнено горд, а пък за хората си е готов и бос в огъня да влезе. А това са качества, които той е култивирал в себе си от най-ранна детска възраст, когато батко му Васил го е запалил да се посвети на най-мъжкия спорт - борбата. Другото, което успяха да откъснат от сърцата и умовете си медиините биографи на покойния Георги Илиев (все в името на обективната истина, разбира се), бяха двете пререкания на покойника със закона в младежките години: тригодишна условна присъда за кражба през 1983 г. и 11-годишна ефективна присъда за групово изнасилване през 1986-а, която той не излежал докрай, тъй като през 1991 г. е бил помилван за добро поведение и дълбоко осъзнаване на грешките си. Дрън-дрън, както обича да казва народът по определени поводи. През 1991 г. Георги Илиев не е помилван, а брат му Васил Илиев е уредил той да бъде освободен предсрочно и да доизлежи присъдата си в домашни условия. Но не защото много му е домъчняло за братлето, а защото е имал нужда от изключително доверен човек, с когото да направи първите няколко копки на бъдещата борческа империя ВИС. Никаква романтика няма и в историята за създаването (в средата на януари 1993 г.) на ВИС - 1ООД - фирмата, около която Васил Илиев създава борческата си империя. Вярно е, че в периода 1991-1992 г. братята Илиеви и техните колеги по тепих започват да печелят пари от рекетирането на тираджиите пред ключовите мотели Божур, Искър и Ихтиман. Съвсем не е вярно обаче, че точно тогава те са натрупали първоначалния си капитал, след което са решили да захванат и легален охранителен бизнес, защото само това можели да правят. Според паметливи и неплашливи (все още) граждани, идеята за създаването на борческата структура е родена в един апартамент на столичния бул. Александър Стамболийски, собственост на лицето Д. Г. За него се знае, че е бивш капитан от Пето главно управление на Държавна сигурност - легендарното УБО, и през 1993 г. вече има зад гърба си следствено дело за финансови измами в размер на около 30 млн. тогавашни лева. Изобщо не отговаря на истината и друга една легенда: че борческата империя натрупала сили и средства покрай бившите складове на социалистическия гигант Търговия на едро - днешния хипербазар Илиенци. Висаджиите стъпват там едва през пролетта на 1994 г. след изнурително задкулисно надцакване с отдавна забравената Агенция за сигурност Оскар. По това време те вече охраняват над 1500 обекта в цялата страна, включително и държавните Мини Бобовдол. Другото, което е интересно в случая, е, че радостта на Васил Илиев от спечелването на Илиенци е кратка: в средата на август 1994 г. някой размаза главата на един от китайските търговци със сгъваема маса. Убийството бе приписано на висаджийската охрана, начело с Методи Методиев-Мето Илиенски и, макар че това не беше вярно, тогавашният вътрешен министър Виктор Михайлов с един замах отне охранителния лиценз на ВИС - 1 и повери охраната на Илиенци на СДВР.Въпреки коварния удар Васил Илиев преглъща с лекота коравия залък. По това време структурата на бъдещата застрахователна компания Вярност, инвестиции, сигурност - 2 АД (ВИС - 2) вече е изградена и остава само да бъде регистрирана в съда. Операцията започва през зимата на 1994 г., когато Васил Илиев отваря в столичния квартал Редута луксозен офис, в който настанява компанията за защита на авторски права ВИС - 2. Идеята е момчетата, със съдействието на сдружение Музикаутор, да събират лицензионни такси от всички обекти, използващи музика за търговски цели - барове, кръчми, кафенета, радиостанции, телевизии и т. н. Интересите на Васил Илиев се защитават от Чавдар Писарски (по-късно изпълнителен директор на застрахователната компания), а по линия на Музикаутор в начинанието се включва популярният текстописец Живко Колев. Междувременно Васил Илиев вече е сложил ръка на целия Кюстендилски регион и всичко живо (включително и митниците, полицията и съдебната власт) работи за него. В София той притежава официално елитната дискотека Нерон (в подлеза на НДК), бар Домби (на ул. Граф Игнатиев), ресторант Мираж (в ж. к. Емил Марков), а с колегите си от ударните бригади контролира почти всички заведения в комплексите Люлин, Надежда и Младост. В Пазарджик на власт са борчетата от фирма Гардения 69 на Иван Ангелов-Кобрата, а зад гърба им (освен самия Васил Илиев) стои и друг известен бивш борец - Димитър Джамов. Той е родом от пазарджишкото с. Семчиново, по онова време е известен с екзотичния си прякор Митко Бомбата, а основното му занимание е контрол върху товаропотока по магистрала Тракия, плюс складове на едро в началото на Северната дъга на столичното Околовръстно шосе (срещу караулката). В Бургас и по Южното Черноморие бизнесът е в ръцете на бореца Иван Гинов, здраво подпомаган от бригадите на несебъреца Антон Боянов (дясна ръка и съдружник на Васил Илиев в София), сред които е и бъдещият бос Митьо Очите. В разгара на арендаторските войни в Слънчев бряг през 1994 г. интересите на ВИС в курорта са поверени на бургазлията Венцислав Чамурджиев (бъдещ партиен съратник на бившия седесар и настоящ депресар Йордан Цонев и на покойния вече Милчо Бонев-Бай Миле. Във Варна верният човек на Васил Илиев се казва Христо Асенов-Бацата (съотборник и дългогодишен приятел на Илия Павлов), а в морската ни столица за него работят не по-малко от 200 гардове и застрахователи, разпределени по равно между регионалните клонове на ВИС- 2 и охранителната фирма на Бацата - Марс - 92.И в Благоевград за Васил Илиев работи борческа бригада. Тя се подвизава под името Бизнес интернешънъл ООД и в нея водещи фигури са Васил Горчев-Кьоравия, Радослав Балев и Николай Механджийски, а в Сандански за името ВИС се бъхтят Васил Маникатов и Огнян Атанасов. Също през 1994 г. Васил Илиев прави още една сериозна крачка. Според очевидци на събитието, той дава 300 000 г. марки на своя съученик от Кюстендил Виктор Касъмов, който регистрира фирмата Ара аудио-видео ООД и получава лиценз за производство на аудиокасети с музика на световния гигант в шоубизнеса Уорнър (Warner). Под формата на борба с пиратството момчетата на Васил Илиев на бърза ръка започват да зареждат с оригинални продукти на Уорнър около 500 сергии в цялата страна, като тихомълком разрешават на търговците да продават и пиратски касети и дискове, но срещу скромната такса от... 1000 г. марки на месец. Колкото и зашеметяващо да звучи 500 000 г. марки за 30 календарни дни, в онези времена подобни суми приход бяха съвсем нормални, защото българският пазар поглъщаше по 3 млн. звуконосителя годишно - 2. 6 млн. аудиокасети и 400 000 компактдиска, 90% от които са тотално пиратски. И последният мит около прохождането и възмъжаването на борческата империя ВИС е, че именно Васил Илиев е идеологът на печалноизвестната спортна банка Национал, която бе учредена в зала № 1 на НДК след триумфалното завръщане на футболните лъвове от Световното първенство в САЩ през 1994 година. Доколкото архивите са живи, идеята е зачената в главите на няколко светли юристи и финансисти, един от които е бившият подуправител на БНБ - Емил Хърсев. И затова не е чудно, че на 28 август тази година той се появи на поклонението пред тленните останки на Георги Илиев с букет в ръката и със сълзи в очите. А властовите чадъри на покойника просто ги досрамя...

Четете още

Параграф22 Weekly

ДЕСЕТ ГОДИНИ КАСАПНИЦА!

Едно от нещата, с които последният месец на 2003 г. трябва да бъде запомнен, са медийните изяви на двама души, изиграли навремето доста сериозна роля в прохождането и... Още »
Параграф22 Daily

Пребиха висаджията Росен Каран пред децата му

Вече се появиха и първите стикери с новото лого на ВИС-2. Както "България Днес" писа, лъвът, символ на групировката, гледа наляво, а отдолу е изписано ВИС-2.... Още »
Параграф22 Daily

Кралицата на ъндърграунда почете Петър Петров - Патерицата

Патерицата бе застрелян на ул. "Кичево" в квартал "Кючук Париж" в Пловдив на днешната дата преди 17 години. Около 20,15 ч излиза кола с двама килъри и започват да... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във