Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ФИЛАНТРОПИТЕ НА ПРЕХОДА СЕ РАЖДАТ ПОКОЙНИЦИ ІІ

В миналия брой наПараграф 22 стана дума за част от фирмите, с които навремето създателят на борческата империя ВИС - Васил Илиев, тръгна да легализира както своите, така и парите на групировката. Днес продължаваме темата за начините, по които всички бивши - спортисти, ченгета, комсомолци и комунисти - натрупаха първите си милиони и посрещнаха първите три големи предизвикателства пред себе си: задоволяването на вътрешния пазар с храни, напитки, цигари, техника, дрехи, музика, горива и т. н. (в периода 1990-1992 г.), югоембаргото (1992-1995 г) и паралелното изграждане на схемите за изпирането на мръсните пари (1993-1997 година).За първи път понятието престъпен клан (синоним на днешната организирана престъпна групировка) е споменато в един от най-истинските доклади на МВР за всички времена. Той е писан още през 1992 г., когато цялата власт е в ръцете на СДС, а начело на вътрешното ведомство са Йордан Соколов (министър) и ген. Богомил Бонев (главен секретар). Според парчета от този доклад, видели бял свят по една чиста случайност, в сравнение с 1985 г. корупцията сред държавния апарат през 1990-1992 г. се е увеличила с около 600%, а броят на регистрираните криминални престъпления почти се е утроил (от около 35 000 през 1985 г. на около 95 000 през 1991 година). Наистина, в този период бившите спортисти на бърза ръка поемат контрола над международните пътища през България - т. нар. трансконтинентална магистрала Лондон - Калкута - във всичките му форми: рекет, грабежи, погранични далавери, проститутки и т. н. В същото време обаче те започват не само да охраняват хилядите контрабандни ТИР-ове и жп вагони, които техните батковци (събрани по-късно под нарицателното бившите комунисти) внасят в България всеки месец, но и да изпълняват някои по-деликатни мисии: обработка на неподкупни митничари и данъчни, зарибяване на редови ченгета, пречупване на търговци и дистрибутори със собствена гледна точка за бизнеса. Именно през тези три демократични години бъдещите силови групировки излизат и на международния пазар. При това - по два съвършено логични начина. Още с първата емигрантска вълна - през 1989-1990 г., в САЩ, Канада, Латинска Америка и Западна Европа (главно в Испания и Италия) заминава доста солиден контингент от български спортисти с прекрасно алиби: държавата ги е изхвърлила на улицата и те са принудени да търсят препитание като емигранти. Почти половината от тези клетници изобщо няма с какво да се похвалят в залата или на стадиона, но за сметка на това безпроблемно получават емигрантски и работни визи, а някои от тях и политическо убежище. (Колкото и странно да звучи, една от първите задгранични бази на все още бъдещите силови групировки е в сърцето на Латинска Америка. Още в зората на демокрацията за Парагвай заминават няколко оправни момчета с екзотични прякори и неколцина бивши служители на Държавна сигурност и милицията. А тяхната единствена цел тогава е да обгрижват българските интереси в хазартния триъгълник на границите с Боливия и Бразилия.)Другият начин, по който обитателите на българския подземен свят излизат на международния пазар, е още по-елементарен: нормални екскурзии в страните от бившия социалистически лагер, възкресяване на дружбата с лудите глави от съответните национални или клубни отбори и работата... заспива. Тоест - спортното приятелство е трансформирано в перфектни бизнес отношения, в които има всичко: мъжка солидарност, много пари, съвместни фирми, нелегални убежища в случай на необходимост и т. н. Пълна илюзия са приказките, че веднъж усетили свободата на демокрацията, бившите български спортисти са нахлули в Унгария, Чехия, Словакия, Полша и бившата ГДР и понеже са били далеч по-комбинативни и по-агресивни от колегите си, моментално са оглавили тамошната организирана престъпност. Напротив - те са посрещнати там като равноправни бизнес партньори, защото хем са притежавали всички споменати току що качества, хем... ключът от необятните пазари на републиките от бившия Съветски съюз е бил в малкия им джоб. И резултатите не закъсняват. По данни на чуждестранни полицейски служби, в периода 1990-1992 г. в Западна Европа са арестувани над 250 българи за кражби на леки автомобили. Десетки други наши сънародници опознават демокрацията зад решетките за магистрални обири, квартирни кражби и сутеньорство, а неколцина емигранти (главно в САЩ и Канада) са осъдени или експулсирани за измами и източване на банкови сметки с крадени кредитни карти. Другото, за което днес никой не иска да говори открито, е, че едновременно с обичайната си дейност през 1990-1992 г. бъдещите силови групировки започват и изграждането на надземните структури за легализиране на доходите си. И то с такава вещина и компетентност, че още тогава се роди вицът, според който българската организирана престъпност - за разлика от посестримите си в САЩ и Италия - никога не е прала на ръка, тъй като на прощъпалника й са й подарили автоматична пералня.По данни на МВР, но разпространени с половин уста в началото на 1995-а (т. е. - за служебно ползване), само четири години след демократичните промени на 10 ноември 1989 г., силовите групировки вече контролират: 50% от горивата и оръжието за ембаргова Югославия, минаващи през България; 100% от рекета и трафика на крадени автомобили за бившите републики на Съветския съюз и Близкия изток; 90% от незаконния хазарт в страната, около 60% от стоковата контрабанда и незаконния внос на алкохол и цигари; две трети от българската проституция по света и у нас... Едновременно с това в края на 1994 г. силовите групировки, разроени на борци, каратисти, боксьори и бивши ченгета, притежават или охраняват над 50% от ресторантите, баровете и дискотеките в страната. За тях работят над 75% от игралните зали, десетина законни и неизвестен брой нелегални казина и бинго зали, 90% от охраняемите паркинги, автоморгите и кооперативните пазари, две трети от обменните бюра и от пунктовете за изкупуване на скрап от черни и цветни метали. Плюс... 100% от заложните къщи, чрез които силовите групировки държат изкъсо т. нар. битови престъпници - апашите по домовете, джебчиите (по улиците, гарите, магазините и градския транспорт) и крадците на радиокасетофони. Според официалната статистика на МВР бумът на престъпността, която само привидно не е организирана, е регистриран през 1991-1994 г., когато са регистрирани около 900 000 престъпления от най-различен характер. По информация на чуждестранни полицейски служби през този период българската организирана престъпност е заработила само от кражби на леки автомобили в Западна Европа и от трафик на крадени возила към Близкия изток и бившите съветски републики около 3 млрд. г. марки.Какви са като цяло българските приходи на силовите структури в онези години и как се формират те по пера не е известно. Никой не си е правил труда да прави подобни проучвания, а и да си беше плюл на ръцете, трудно би изчислил колко може да се спечели на месец от 1000 автоцистерни с бензин за ембаргова Югославия, примерно. Или пък от един контейнеровоз с маркови телевизори и аудиоуредби, купени за жълти стотинки в Индонезия и продадени в България за по 100-200 г. марки парчето. Или пък от 9 млн. бутилки водка, произведени от един контрабанден танкер със спирт (около 8000 тона) и изнесени в Русия пак по втория начин - без мита и акцизи.През втората половина на 90-те години на миналия век обаче, когато ООН сваля югоембаргото, а бившите спортисти и партньорите им тръгват да компенсират колосалните си загуби с трафик и търговия на наркотици, те вече разполагат с перфектна схема за пране на пари. В която има абсолютно всичко: банки и застрахователни компании; истински и фантомни фирми за търговия на едро и дребно; специално създадени финансово-брокерски и счетоводни къщи; търговски вериги, строителни компании и рекламни агенции; дружества във всички офшорни зони по света; заводи, офиси и недвижими имоти в Западна Европа, САЩ, Сингапур, Малайзия, Южна Африка и т. н.; адвокатски кантори и консултантски къщи; хотели по всички курорти в България и агенции за международен туризъм; футболни отбори, спортни клубове и... какво ли не още. В следващия брой четете: Срещу българската организирана престъпност не стои неорганизирана държава, а добре организирано и още по-добре платено безхаберие. Според приблизителни изчисления от 1990 до 2002 г. в страната са извършени над 2800 предумишлени убийства и опити за убийства, 90% от които все още не са разкрити. Останалите са разследвани като еднократен акт, без полицията, следствието и прокуратура да установят истинските мотиви, заради които са поръчани и са извършени тези убийства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във