Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ФИЛЧЕВ ИЗБЯГА ОТ СЕБЕ СИ... ЧАК В КАЗАХСТАН

Крайно време е премиерът Сергей Станишев и президентът Георги Първанов да се извинят на народа, че изпратиха Никола Филчев за посланик в Казахстан, смятайки, че го освобождават от няколко негови задължения. Да обясни например пред Софийския военен съд как подслушвателните устройства се появиха точно през лятото на 2000 година. И то при положение, че апартаментът му е бил чистен два пъти преди основния ремонт през 1999 година?
Но, вместо да застане пред Темида, в сряда (14 юни) бившият главен прокурор отлетя за Истанбул, откъдето пък замина за новото си работно място като дипломат. Това стана само ден преди Софийският военен съд да го разпита в качеството му на свидетел по т.нар. дело Бръмбаргейт.
В четвъртък (15 юни) съдия Стефан Илиев имаше две възможности пред себе си. Или да заличи бившия шеф на държавното обвинение от списъка на свидетелите и да приключи процеса. Или да глоби Филчев и отново да го пусне за издирване.
Съдът се спря на втората възможност. Не само наложи 500 лв. санкция на укрилия се чак в Казахстан свидетел, но постанови и още нещо. В момента, в който Филчев стъпи на българска земя, той ще бъде задържан от Гранична полиция, която ще го предаде на служителите на Съдебна охрана. Те пък ще трябва да докарат Филчев в деловодството на военния съд, за да си получи призовката. След това ще бъде освободен.
Освен това Стефан Илиев ще изпрати писмо до министъра на външните работи Ивайло Калфин, който се явява работодател на посланика ни в Казахстан. В писмото съдът ще настоява Калфин да осигури особено важния свидетел за следващото заседание по делото, което ще се проведе на 21 септември.
Крутите мерки бяха предприети от съда, защото Никола Филчев отказва да се яви вече за четвърти път в съдебна зала. Адвокатите по делото се запитаха в четвъртък в каква държава живеем и как може един бивш главен прокурор да си позволява за възпрепятства правосъдието.
Днес много може да бъде написано за безпрецедентното неуважение, което Никола Филчев проявява към българския съд, към съдебната система и към държавата, отказвайки да даде показания като свидетел по делото Бръмбаргейт. От подобно упражнение обаче едва ли би имало някакъв смисъл, защото новоизпеченият ни посланик в Казахстан открай време е предпочитал да се държи странно, вместо да отговори с думи прости на зададените му въпроси.
Така че в случая е по-важно да разберем друго. По силата на каква логика с нищо необоснованият му отказ да се яви пред Софийския военен съд все още се тълкува като ексцентрична проява. А не като... желание делото за бръмбарите да бъде провалено на всяка цена, което в нормалните държави се нарича престъпление срещу правосъдието?
Шаблонно звучи, но е крайно време някой на висок глас да признае, че целият този фарс бе разигран от Никола Филчев с една едничка цел. През лятото на 2000 г. той вече бе непоклатим на поста си и това беше най-бързият начин, по който сряза пъпната връв с хората, назначили го за главен прокурор на България. Тоест - чрез делото за бръмбарите той си извоюва независимост от сините управляващи и даде на червената опозиция да разбере, че никой не е недосегаем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във