Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ФИЛЧЕВ ОТХАПА ОТ ГРИГОРОВ ЦЯЛ КОРИДОР

Войната за разпределението на Съдебната палата, избухнала преди около година между главния прокурор Никола Филчев и председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, придоби зловещ характер. След като на 16 март (сряда) стана ясно, че Софийската градска прокуратура е образувала предварително производство срещу неизвестни длъжностни лица за ремонта на палатата, в понеделник по обед (21 март) върху главите на съдиите в столичния храм на Темида се стовари още едно бедствие. По нареждане на Милен Ютеров от Софийската районна прокуратура (СРП) хамали от специализирана столична фирма, зорко охранявани от полицаи от Четвърто РПУ-София, изнесоха гражданското деловодство на Софийския окръжен съд (СОС) от помещението му и нахвърляха около 15 000 папки в предварително опразнена заседателна зала. Както се казва на военен жаргон, операцията по превземането на рубежа мина блестящо. Причините за разгромния успех на прокуратурата са две. Най-напред магистратите и служителите от Софийския окръжен съд изобщо не оказаха съпротива, но не защото ги беше страх да не бъдат набити. Просто хората ги беше срам, че български съдии и съдебни служители могат да бъдат подложени на подобна унизителна процедура. Втората причина за прокурорския триумф е по-прозаична: обвинителите в Софийската районна прокуратура (СРП) отдавна са признати за ненадминати майстори в бизнеса с изхвърлянето, независимо от това какво точно опразват - апартамент, откраднат фалшив нотариален акт или бизнес център, по измислен сигнал за самоуправство. На прокурорите от СРП отдавна не им пука какво пише в постановленията им за изхвърляне на натрапниците и с какви законови разпоредби аргументират действията си.Нещо подобно се случи и в понеделник (21 март), когато на бял свят се появи творбата на споменатият прокурор Милен Ютеров. Тя е озаглавена Постановление за оказване на съдействие, адресирана е до началника на Четвърто РПУ-София и е връчена на председателя на Софийския окръжен съд (СОС) Владимир Иванчев няколко минути преди да бъде приведена в действие. Преписката е образувана по повод извършена служебна проверка на административен адрес гр. София, бул. Витоша № 2, етаж 4, стая 20а и в изпълнение на решение на Висшия съдебен съвет - протокол № 13, точка Разни от 15 април 2004 г., по смисъла на което Прокуратурата на Р. България взема целия етаж четвърти на Съдебната палата в гр. София. Установено е, че горецитираната стая, към момента на извършване на служебната проверка, се заема от служители на Софийския окръжен съд и същите отказват доброволно да изпълнят решението на ВСС, което определя същата да бъде използвана за служебните цели и нужди на Прокуратурата, се казва в епохалната по своето значение творба на прокурор Милен Ютеров.Освен с правописа и подредбата на изреченията прокурорското постановление е забележително и по още една причина, свързана с несбъднатите мечти на човечеството за пътуване във времето. Ченгетата от Четвърто РПУ връчват въпросното постановление на Владимир Иванчев в понеделник (21 март) в 12.15 часа, макар в него да пише буквално следното: Да се даде на служителите при Софийския окръжен съд още една възможност за доброволно освобождаване на заеманата от тях неправомерно стая до 12 ч. на 21 март 2005 г., като при неизпълнение от тяхна страна настоящето постановление да се приведе в изпълнение. Как споменатите служители при Софийския окръжен съд (СОС) могат да върнат часовниците си няколко седмици назад, за да опишат и отнесат петнайсетте хиляди дела на сигурно място изобщо не е ясно. По-важното е, че сигналът за атаката е даден, преди още шефът на СОС да е изчел творбата на прокурор Ютеров докрай, а операцията приключва, преди ръцете на Владимир Иванчев да престанат да треперят от унижение. Но най-важното е, че във въпросното Постановление за оказване на съдействие прокурорските мечти за широки кабинети взеха връх над грубата нормативна действителност, а крайният резултат бе повече от трагичен.Най-напред, в цитираното от прокурор Ютеров решение на ВСС от 15 април 2004 г. изобщо не става дума, че прокуратурата взема целия четвърти етаж на Съдебната палата до еди коя си дата. Тъкмо обратното - в протокола от тогавашното заседание пише, че помещенията, определени за прокуратурата, ще се отремонтират по планово задание и по взаимно съгласие по предложение за нуждите на прокуратурата.... А решението на ВСС завършва така: Всички институции в Съдебната палата се задължават активно да съдействат по взаимно споразумение. Всички възникнали въпроси се решават съвместно между представителите на институциите при добра воля. За втори път, този въпрос бе повдигнат едва на заседанието на ВСС на 16 март (сряда), а съветът задължи обитателите на въпросния четвърти етаж да опразнят всички помещения в 7-дневен срок. Ако се вярва на Грегорианския календар, въпросният срок трябваше да изтече на 23 март (сряда), но явно в прокуратурата броят дните, седмиците и месеците по някакъв свой способ, според който 16 плюс 7 не е равно на 23, ами на... колкото трябва. Другото зашеметяващо прозрение в творбата на прокурор Ютеров е, че служителите на Софийския окръжен съд, заемащи без правно основание стая 20а, отказват да я освободят доброволно, което обстоятелство препятства нормалното функциониране на прокуратурата, затормозява работата на прокурорите от Върховната касационна прокуратура. Ето защо той квалифицира случая като бърз, спешен и неотложен и обявява: Налице е хипотезата, когато юридически лица са застрашени от настъпването на непоправими или труднопоправими вреди, ако своевременно не бъде възстановено по-раншното фактическо положение.Преведено на прост български език, това сложно изречение гласи, че гражданските деловодителки на Софийския окръжен съд умишлено пречат на прокуратурата да изпълнява задълженията си по закон, като последствията от това са фатални за изхода от борбата срещу престъпността, застрашават реформата в държавното обвинение. А, за да изглежда всичко като истинско, прокурор Ютеров дори се позовава на разпоредбата на чл.125, ал.2 от Конституцията на България, която обаче няма нищо общо със случая, защото гласи: Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.Но и това не е всичко, защото с постановлението си прокурор Ютеров заповядва на полицаите от Четвърто РПУ не само да опразнят въпросното помещение, ами да извършат и друго беззаконие: Да се изготви надлежен констативен протокол и се приложи към същия примерен списък на наличното имущество и документация, находяща се в стаята, като при необходимост същото да се остави на отговорно пазене в 4 РПУ-СДВР. Кога и в кой закон е записано, че полицията има право да изнася от съда дела и да ги прибира на отговорно пазене, е повече от ясно: никъде. За сметка на това обаче прокурор Ютеров категорично заявява в постановлението си, че е убеден в самоуправството на деловодителките в Софийския окръжен съд, защото е събрал необходимите писмени и гласни доказателства чрез метода на личната проверка, становищата и доводите на страните....Ако това беше вярно, едва ли председателят на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев би си позволил лукса в понеделник (21 март) да заяви пред петнайсетина медии следното: Аз най-малко съм искал да се стигне дотук. Нямахме споразумение с прокуратурата за освобождаване на стаите. Имаше решение на ВСС, което така или иначе нямаше да бъде изпълнено в срок. Лично аз никога не съм смятал да нарушавам това решение, но само при едно условие - ако има къде да бъде преместено деловодството.... Операцията по превземането на заветната стая 20а бе наблюдавана и от върховния касационен прокурор Здравко Йорданов, който до неотдавна беше шеф на Столичната следствена служба. Прикрит зад една от колоните на четвъртия етаж, той през няколко секунди мяташе погледи към баталната сцена, надявайки се да остане незабележим. Зорко репортерско око обаче го мерна и той панически напусна полесражението, оставяйки репортерите да умуват какво е искал да каже с изречението Имаха достатъчно време да опразнят помещенията, ние няма къде да работим....Безспорно обаче най-голямата загадка в случая е поведението на 25-имата членове на Висшия съдебен съвет, които на 23 март (сряда) се направиха на ударени и подминаха позорния скандал с хладнокръвно (според тях) мълчание. По време на редовното заседание на ВСС министърът на правосъдието Антон Станков докладва за писмото на заместник-председателя на Върховния касационен съд Благовест Пунев до служителите на Софийския окръжен съд, което Параграф 22 публикува отделно. Улеснени от репликата на главния прокурор Никола Филчев, че въпросното писмо се приема за сведение, кадровиците на Темида дружно отказаха да се занимават с главоболията на Софийския окръжен съд и още по-дружно тръгнаха да се почерпят за назначаването на новия си главен секретар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във