Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ФРЕНСКОТО ПРАВОСЪДИЕ СЪЩО Е МУДНО И МИЛОСТИВО

Най-пресният пример, че понякога европейците искат от нас неща, с които самите те не желаят да се преборят, се разигра пред очите на цял свят. В понеделник (4 декември) в Страсбург започна дългоочакваният процес срещу бившия посланик на Франция в София - Доминик Шасар, неговия подчинен - шефът на визовата служба в консулството - Руди Деманж, съпругата на Деманж - Петя Бонева, и срещу съпругата на френския бизнесмен Бернар Ке (според регистрациите на българските му фирми той носи фамилното име Кекс) - Росица Каракальова-Ке (или Кекс). Петата подсъдима - българската проститутка, от която започна разплитането на аферата през 2000 г., не се яви в залата и съдът обяви, че процесът срещу нея ще се води задочно.
Според обвинителния акт по делото, четиримата трябва да отговарят пред закона за злоупотреби при издаването на визи за български граждани в периода 1999-2001 година. Пред съда Руди Деманж заяви, че софийските визи за Западна Европа се търгували средно между 204 и 511 евро. По онова време беше невъзможно да се следят всички досиета, които минаваха през кабинета ми. Всеки ден пред посолството чакаха между 300 и 400 души, които искаха визи. Беше пълно с народ, опита се да умилостиви съда Руди Деманж и... успя.
Във вторник (5 декември) обвинението поиска бившият френски посланик в София Доминик Шасар да бъде осъден на пет месеца затвор условно. Вината на Руди Деманж бе оценена на осем месеца лишаване от свобода условно, а прегрешенията на българките Петя Бонева и Росица Каракальова - на по четири месеца условно. Най-състрадателен се оказа прокурорът по делото към българската жрица на любовта, защото поиска от съда да й наложи съвсем символично наказание: едномесечна условна присъда и забрана за престой на френска територия за срок от две години.
А в сряда (6 декември) всичко приключи така, че недоволни да няма: Доминик Шасар и Петя Бонева са оправдани, а Деманж, Каракальова и проститутката получиха наказанията, поискани от обвинението.

Ако тази съдебна мелодрама се бе разиграла в България, най-вероятно милата ни татковина щеше да стане обект на най-остри критики и жлъчни подмятания от страна на всички западни медии. Но понеже иде реч за престъпна схема, разработена със съдействието на френски граждани и осъществена с благосклонното... бездействие на Н. В. превъзходителство Доминик Шасар, колегите от Обединена Европа мълчат като тийнейджъри, които току що са хванати да пушат марихуана в училищната тоалетна.
На пръв поглед подобна реакция изглежда странна, но това съвсем не е така. Просто в случая френското правосъдие замаза един от най-организираните и най-стриктно поддържани...
провали на Обединена Европа
спускането на т. нар. шенгенска завеса (през юли 1995 г.) и развихрянето на нечувана и невиждана корупция с визи във всички страни от бившия соцлагер.
В интерес на истината, срещу какви пари на ръка са пътували из Западна Европа поляците, унгарците чехите и руснаците - не е известно. По-любопитното е, че обобщеният ценоразпис на незаконните визови услуги в София изглеждаше така: Гърция - 250 долара; Германия - 350-400 долара; Италия, Испания, Холандия (традиционно трудните посолства) - около 500 долара; Скандинавските страни - 300-350 долара.
Точно по това време - епохата на километричните опашки, пред западноевропейските посолства в София възмъжа и прословутата визова мафия. Главни действащи лица в нея са бивши и настоящи чиновници от службите Протокол на министерствата, държавните агенции, външнотърговските организации и спортните федерации. Активно подпомагани, разбира се, от по-смелите български служители в посолствата, от десетки западни бизнесмени с фирмени офиси в столицата, както и от съответните консули, шефове на визови отдели и...
неколцина шофьори на посланици
Мнозина сигурно още помнят километричните опашки пред консулствата в София, унизителните списъци и още по-унизителните номера, които строгите костюмари и портиери правеха и раздаваха: първо - за влизане в консулството, второ - за плащане на визата, и трето - за получаване на паспорта.
По оперативни данни на МВР до средата на 1995 г. (т.е. до влизане в сила на Шенгенското споразумение) т. нар. визова мафия в България е заработвала средно по 6 млн. долара годишно. А през лятото на 2001 г. стана известно, че само покрай френската връзка на Руди Деманж група граждани са спечелили... 3 млн. г. марки. При това - само за една година.
И понеже колегите от маститите западни медии наистина се покриха и подминаха процеса в Страсбург с по едва-две безлични дописки, днес ще си припомним (в силно съкратен вариант) как БАНКЕРЪ пръв, още през 2001 г. (бр. 34 от 23 август и бр. 35 от 28 август), разкри за какво иде реч.
На 21 март 2000 г. в Страсбург са заловени българските проститутки от ромски произход Фиданка Александрова и Петя Сариева. Двете госпожици са арестувани при рутинна полицейска акция, целяща ограничаване на тротоарната проституция. Малко по-късно (за най-голяма изненада на местните ченгета) се оказва, че те притежават фалшиви международни паспорти със съвършено редовни работни визи.
Седмица по-късно срещу Фиданка и Петя е образувано следствено дело, а двете мургавелки са обвинени за това, че в периода януари - март 2000 г. на територията на Страсбург и цяла Франция са извършили следните деяния: укриване на административни документи, получени по нередовен начин - Шенгенска виза, издадена от посолството на Франция в София с цел командировка; използване на фалшиви административни документи; влизане и незаконно пребиваване в страната.
По онова време в материалите по делото фигурират още две имена - на бизнесмена Бернар Ке (търговски съветник на Франция за България) и на съпругата му Росица Каракальова - Ке (които, както вече стана дума, у нас са известни и като семейство Кекс). Причината е, че Фиданка и Петя заминават за Франция по покана на Аутобар Пакиджинг с цел обучаване за настройчици.
Първоначално легендата не буди подозрения, защото фирмата е на фамилия Ке (или Кекс), регистрирана е от Софийския градски съд през 1998 г. и се занимава с производство на ПВЦ-бутилки за минерална вода и на кофички за кисело мляко.
По време на един от разпитите обаче Фиданка Александрова признава, че е получила визата си
срещу 700 г. марки от свой познат
жител на Бургас, а задачата й е да изкарва пари от проституция. Според нея, посредник в сделката е бургазлийката Виолета.
Не по-различна е и ситуацията с Петя Сариева, която получава визата си във варненския бар Шипка от Стефан срещу... 900 марки.
Двете проститутки се заклеват, че не познават нито семейство Ке (или Кекс), нито са чували някога през живота си за фирма Аутобар Пакиджинг.
Малко по-късно е закопчана и варненката Галя Янева - също проститутка в Страсбург. Тя признава, че е получила визата си от Ивелина, която има връзки във френското посолство и която я е уредила, без тя (Галя Янева) изобщо да е чувала за Аутобар Пакиджинг.
Освен това орлите на правосъдието в Страсбург установяват още, че Петя Сариева, която у нас се води безработна и болна от рахит (за да получава пенсия) е превела чрез банка Уестърн Юнион и в полза на Юлиян Рангелов Василев 25 000 фр. франка (около 5000 щ. долара) за... един календарен месец - от 21 февруари до 20 март 2000 година.
Но и това не е всичко, тъй като в материалите по делото подробно е описана ролята на семейство Ке (Кекс) в престъпната афера. За да избегне дългата ръка на закона, бизнесменът и търговски съветник на Франция за България - Бернар Ке (или Кекс), стоварва цялата отговорност върху гърба на съпругата си.
От своя страна, като една вярна нежна половинка, Росица Каракальова поема цялата вина върху себе си, без страх застава пред френската Темида и откровено признава, че е
фалшифицирала подписа на мъжа си
върху 55 покани за обучение на настройчици във Франция.
За да изглежда всичко като истинско, семейство Ке (или Кекс) замесват в историята рекетьорска група от Южна България и нелегална структура за покриване на разходи чрез данъчни фактури на фирми фантоми, т.е. за източване на ДДС.
По време на първия разпит от 1 септември 2000 г. г-н Ке (Кекс) призна, че жена му или българската й секретарка Нели Стефанова са съставяли и писали поканите на бланки от фирмите ЕСЕ КЕ и Аутобар Пакиджинг - се казва в един от протоколите по делото, писан от Жан-Люк Жакоб, заместник-председател на Апелативния съд на Страсбург. - Той уточни, че след уволнението на г-ца Натали Коломбел (шеф на визовия отдел на френското консулство до лятото на 1999 г.) визите са били давани много по-лесно и без всякаква проверка. Ке (или Кекс) спомена, че мафиотските кланове, занимаващи се със събирането на неизплатени дългове, са карали принудително жена му (до 14 февруари 2000 г.) да издава по пет визи на седмица за срок от три месеца, се казва още в протокола на френския магистрат.
Според проучване на БАНКЕРЪ, правено през пролетта и лятото на 2001 г., в най-усилните шенгенски години (1996-2000 г.), във визовия отдел на френското консулство са фабрикувани средно по 400-450 визи на ден.
До лятото на 1999 г. шеф на визовия отдел е г-ца Натали Коломбел. Тя е отзована от София и е изпратена в Албания, защото на 12 август същата година изхвърля от службата с ритници българката Ивелина Никова, която е дръзнала да потърси визовите си права на нормална гражданка.
А неформалният повод за рокадата са множеството жалби срещу г-ца Коломбел, изпратени от няколко български туроператорски фирми до френския посланик и до френското външно министерство.
Според тези жалби, по онова време определени хора внасят в консулството не по 20-30 молби за визи, а цели... дипломатически куфарчета, пълни с паспорти, снимки и... пари в брой по следния ценоразпис: експресно издаване на законна виза - 200-300 г. марки, краткосрочна работна виза менте - 750-900 г. марки, шестмесечна или едногодишна шенгенска виза - 1200-1500 г. марки.
По данни на потърпевши, по времето на Руди Деманж (лятото на 1999 г. - пролетта на 2001 г.) във визовия отдел на френското консулство в София има списък с над 40 имена на привилегировани хора, фирми и държавни учреждения, които всекидневно вадят толкова визи, колкото им трябват. В друг списък пък са включени 10-15 туроператорски агенции, чиято благонадеждност също е определена от г-н Деманж.
И накрая, Руди Деманж е единственият човек в посолството, който има право да бърка в компютъра на визовия отдел и да изличава от паметта му онзи, който си плати за услугата по специална тарифа. Независимо от това дали клиентът вече е получил отказ за виза, или пък е изгонен от Шенген с черен печат.
Колкото до мястото на посланик Доминик Шасар в аферата, то наистина е... нелепо. Или поне така изглежда отстрани.
Според софийския фолклор, през ранната пролет на 2000 г. в резиденцията на Негово превъзходителство започва ремонт. Докато трае той, посланикът се нанася в апартамент, намиращ се точно срещу входа на консулството, пред който редовно се блъскат, ритат и псуват по... 900-1000 души едновременно.
Та един ден нервите на г-н Шасар не издържат, той привиква консула (или Руди Деманж - тук фолклористите се раздвояват) и издава разпореждане: Правете каквото искате, но аз пред консулството тълпи не искам да виждам!
Седмица по-късно Руди Деманж публично обявява, че френското правителство - чрез Негово превъзходителство г-н посланика - е разпоредило издаването на шенгенски визи да се масовизира и... златната река потича.
По данни на френските официални власти, видели бял свят след избухването на скандала през 2001 г., в периода 1996-1999 г. (т.е. по времето на Натали Коломбел), френското консулство в София издава над 150 000 шенгенски визи. През 2000 г., когато удря часът на Руди Деманж, за Обединена Европа заминават точно... 55 000 българи. А според врели и кипели в незаконния бизнес с визи най-малко една четвърт от заветните стикери са пълно менте.
Всичко това обаче така и не вижда бял свят, въпреки че на 5 май 2001 г. в София пристигат споменатият Жан-Люк Жакоб - заместник-председател на Апелативния съд в Страсбург (водещ разследването), г-н Монтаньон - първи заместник-прокурор на Страсбург, и г-н Пиер Лайбенгут - майор от френската гранична полиция.
Поводът е международна съдебна поръчка за провеждането на следствени действия на територията на България. Преди френския десант Специализираната следствена служба издирива абсолютно всички хора, които французите искат да разпитат, и е напълнила два CD ROM-а с банкови и други документи. След едноседмичен престой в София французите си заминават, а интересът към аферата спада до такава степен, че през следващите пет години и седем месеца с нея се занимават, при това - от дъжд на вятър, само българските медии.
Същото се оказа положението и през отиващата си седмица. В понеделник (4 декември) процесът започна, а в сряда (6 декември) слугите на френската Темида си измиха ръцете с три условни и две оправдателни присъди. Чудно защо ли обаче западните медии продължават дружно да дъвчат делото срещу Ванко 1 и още по-дружно да подминават делото срещу Руди Деманж. А не би трябвало, защото нашият човек все пак беше осъдена на 12 години затвор от две съдебни инстанции, докато техният човек още от първия път бе помилван с 8-месечна условна присъда.
Ех, Европо, Европо-о-о...

Facebook logo
Бъдете с нас и във