Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГАРДЪТ НА НСО - ГЕРОЙ ИЛИ ПРОДАЖНИК

Ще успее ли новият шеф на НСО ген. Румен Миланов да изтръгне службата от масонската й недосегаемост и тайнственост, за да я направи модерна и ефективна, с мотивирани и безкомпромисни служителиЕдин известен афоризъм гласи, че щастието не се крие в парите, но в никакъв случай не е и в тяхната липса. На тази тема българският народ има богат набор от поговорки и пословици, които разкриват положителното му отношение към белите парици за черни дни. Въпросът как да изкара тези бели парици занимава много сериозно всеки българин. Точно той бе в основата на един голям скандал, разиграл се в една от най-специалните служби в държавата - Националната служба за охрана, която къта под могъщото си крило президент, премиер, политици, магистрати и други важни за съдбата на народа хора.Преди два месеца тази голяма държавна служба бе обезглавена след шумни разкрития. На 24 юни от поста си падна шефът й генерал Димитър Владимиров. Причината беше една - няколко от неговите момчета бяха спипани да работят и на друго място, за да си докарат отгоре някой и друг лев. Всъщност това, че работят и някъде другаде, не бе точно поводът 13 души да бъдат уволнени. Скандалът по-скоро бе свързан с разкритията за кого всъщност работят. Кълбото започна да се разплита съвсем случайно след пореден криминален инцидент в центъра на столицата.На 2 юни привечер срещу скандалноизвестния радиоводещ Боби Цанков бе извършен неуспешен атентат. Той тъкмо се прибирал в дома си на улица Цар Асен 55, когато избухнала бомба. От взрива първоначално пострада леко само Цанков. Ударната вълна от атентата обаче ненадейно порази общо 13 служители на НСО. При разследването на случая се установи, че по времето, когато Цанков е бил мишена на неизвестните атентатори, той е бил охраняван от Ивайло Петров и Венцислав Христов - единият бивш, а вторият настоящ служител на НСО. Двамата били на заплата при Боби Цанков и взимали по 1500 лева на месец. Допълнително масло в огъня на скандала наля известният на всички факт за близките отношения между радиоводещия и обявения от МВР за наркобос Антон Милтенов-Клюна.Разследването показа, че още двама души от НСО работят за Цанков - Методи Методиев и Венелин Ценков. Освен тях още деветима гардове си доработвали като охрана при съмнителни босове. След проверка всичките щатни служители, работили като частни охранители, бяха уволнени. А на 25 юни генерал Димитър Владимиров, притиснат от президент, правителство, МВР и Народно събрание и най- вече от скандалните разкрития за ръководената от него служба, подаде оставка. По същото време бе пенсиониран и шефът на НСБОП ген. Румен Миланов, който в началото на юли бе назначен за и.д. на НСО на мястото на Владимиров.Срещу петима от уволнените служители на НСО прокуратурата повдигна обвинения за нерегламентирани връзки с лица от криминалния контингент. Военната прокуратура е приключила работа по делата срещу бившите гардове и ги е предала в съда. Магистратите са поискали охранителите да платят парични гаранции от 5 до 10 хил. лв., каквито обикновено се присъждат за тежки обвинени. Петимата обжалват сумите. Трети месец под домашен арест продължава да бъде шофьорът Венцислав Петров, който е карал джипа на съдения за измами радиоводещ Боби Цанков. Срещу останалите осем уволнени служители също се очаква за бъдат заведени съдебни дела. Няколко пъти прокуратурата е посещавал и бившият шеф на НСО ген. Владимиров, където е бил разпитван като свидетел.Единият от охранителите, хванати в крачка през юни, Ивайло Петров вече два пъти попада в светлините на прожекторите и името му се появява в пресата, все за извънслужебните му занимания. На 4 декември 1997 година двама въоръжени младежи нахлуват в чейнджбюро Севан на булевард Сливница и се опитват да го ограбят. В обменното бюро обаче освен касиерката Боряна Велева е и гардът от Националната служба за охрана Ивайло Петров. Той вади служебното си оръжие и стреля срещу нападателите. В разразилата се кратка престрелка са ранени касиерката, Ивайло и двамата нападатели. Те не успели да отмъкнат наличните в касата близо 20 милиона стари лева и марки. Макар ранени, двамата успели да избягат. Благодарение и на раните, причинени от куршумите на Ивайло Петров, по-късно полицията успя да ги задържи.Нападателите бяха двамата ученици в техникума по електроника в Правец Стоян Здравески и Димитър Джурков. Два дни след престрелката в чейнджбюро Севан на жп гарата в Мездра полицията успява да ги заобиколи, но арестува само Стоян Здравески. Вторият грабител - Димитър Джурков, се самоубива. Полицията установява, че двамата са автори на още две убийства. На 3 ноември с. г. в квартал Изток те разстреляли сарафа Николай Савов, а седмица по-късно убиват и часовия пред японското посолство Пламен Трайков, за да му вземат автомата. След като правешките убийци бяха заловени и емоциите позатихнаха, се нароиха и множество въпроси, един от които бе какво всъщност е правил гардът от НСО Ивайло Петров в чейнджбюрото. Една от хипотезите беше, че в извънработно време е охранявал обменни бюра, за да припечели нещо към заплатката от НСО. Но неговата версия беше по-различна - пред разследващите случая той обясни, че Боряна му е била приятелка, той отишъл да я види и така съвсем случайно попаднал в епицентъра на стрелбата. Тази негова версия мина пред тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев, който го награди с лично оръжие заради заслуги в разкриването на тежките престъпления. Но номерът не мина пред генерал Димитър Владимиров, който твърдо бил решил да се отърве от Петров. Според служители на НСО обаче, наградата на МВР вързала ръцете на Владимиров и той не успял да накаже своя подчинен. Защото, според генерала, гардът наистина е работил частно в бюрото и въобще не е бил там на гости на своя приятелка. През 1997 година уволнението на гарда Ивайло Петров от НСО се размина. За наказание той бе пратен да работи като постовак в сградата на правителството на бул. Дондуков №1 и да осигурява пропускателния режим в Министерския съвет. Перипетиите на държавния охранител обаче не свършват дотук. Той явно има дарба да предизвиква съдбата. След като веднъж вече се е разминал на косъм със смъртта, Ивайло Петров бе подложен на още изпитания. На 4 октомври 2002 година 51-годишният плевенчанин Теодор Петров Стоицев се опита да запали сградата на правителството. Мъжът с психични отклонения недоволствал, че от стотина дни напразно чакал отговор от Министерския съвет на молбата си. Човекът мечтаел да стане помощник на полицейски началник. В пристъп на гняв Стоицев разсипал бензин във фоайето на Министерския съвет и драснал клечката. Тогава дежурни били служителите на НСО Ивайло Петров и Красимир Петров. Двамата реагирали светкавично - заловили подпалвача и потушили огъня. След инцидента генерал Димитър Владимиров обеща, че охранителите ще бъдат наградени. Какви награди са получили, така и не се разбра. Но само година по-късно, през 2003 г., гардът Ивайло Петров бе принуден да напусне службата. Мотивът за отстраняването му бяха извършени служебни нарушения. Какви нарушения точно - отново не става ясно. Слухове в НСО твърдяха, че може би в крайна сметка генерал Димитър Владимиров е намерил начин на накаже гарда за случката от 1997 година. Другото предположение бе, че Ивайло Петров отново е започнал да уплътнява извънслужебното си време и заплата с частна охрана. За пореден път името му нашумя покрай последния атентат на 2 юни тази година срещу Боби Цанков. Съвестта на бившия охранител в случая е чиста - срещу заплата от 1500 лева наистина си заслужава риска да бъдеш частен охранител. Пък било то и на обикновен радиоводещ като Боби. Гръмките разкрития от юни отекнаха и през тази седмица, когато в публичното пространство се появиха твърдения, че новият заместник-шеф на НСО - полк. Стоян Томчев, също е заработвал като частен охранител. Слуховете го свързаха не с кой да е, а с групировката СИК и по-точно с един от босовете й Красимир Маринов-Маргина. Според твърденията, през 1998 г., едновременно с работата си в НСО, Томчев заработвал и като личен охранител на Маргина. В качеството си на държавен служител полковникът е пазил и президента Георги Първанов. По-късно става шеф на Първи сектор в НСО и ръководи цялостната охрана на държавния глава. След оставката на ген. Димитър Владимиров Томчев е назначен за първи заместник на новия шеф на службата ген. Румен Миланов. Досега обаче няма доказателства, подкрепящи твърденията за частните занимания на полковника от НСО. Самият му шеф ген. Миланов категорично отрече тази информация, като я определи като пълна глупост и заяви, че знае откъде идва тя. Източникът й не бе назован. Набеденият държавен охранител от своя страна заяви в радиоефира, че познава Красимир Маринов само като спортист и никога не е работил за него. Той подчерта, че преди да се захване с охраната на президента, е бил началник-група при шефа на парламента Огнян Герджиков. Ако в НСО са имали такива данни, щяха ли да ме пратят там?, бе доводът на полк. Томчев, отричайки слуховете за частните си практики.В интерес на истината, същия въпрос биха могли да зададат и онези 13 охранители, които бяха уволнени от НСО - и те са били пращани да изпълняват персонални служебни задачи по време на работата им НСО. Което не им е пречило да си въртят и частния бизнес. Всъщност, точно това е и предизвикателството пред новия шеф на НСО ген. Румен Миланов - дали ще успее да изтръгне службата от масонската й недосегаемост и тайнственост, за да я направи модерна и ефективна, с мотивирани и безкомпромисни служители, заработващи наистина бели пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във