Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГАВАЗИТЕ ОТ КНЯЖЕСКОТО УБО

През април 1879 г., във Велико Търново, първото Велико народно събрание избира за български княз 22-годишният немски принц Александър Батенберг. Поручикът от пруската армия е човекът, който въвежда институцията княжески телохранители. В двореца не е имало полиция за охрана и князът е разчитал единствено на своите гавази. Службата на тези въоръжени слуги е била организирана по аналогия с охраната на европейските посланици в Турция, където всяко посолство е имало на разположение по няколко гавази, въоръжени само с нож и револвер. Гардовете задължително са носили арнаутско-черногорски дрехи, тъй като повечето от тях били албанци (арнаути) и черногорци - предпочитали са ги заради бойните им умения, хладнокръвието и смелостта им. Те са се ползвали с екстериториалност, наравно със служителите и чиновниците в посолствата. Според действащите след Освобождението правила, с държавна охрана са разполагали и владиците, както и някои частни лица, ползвали се с доверието и уважението на властта. Сред богопомазаните са били и копривщенските бегликчии и джелепи, тоест - хората, които са прибирали данъците от стадата на овчарите и натуралните данъци. Княз Батенберг е използвал в двореца си само 15 гавази за охрана. Другият държавен глава на Балканския полуостров по онова, който също е имал лични телохранители, е бил сръбския княз. Най-любопитното е, че сред неговите арнаути и черногорци е имало и един българин. Той е известен с прозвището Станчо Кота (наричан така заради котешките си мустаци и според следосвобожденските исторически хроники е завършил кариерата си като гавазин в Габровската гимназия. Петнайсетимата княжески охранители също си имали началник, който бил като запазена марка на отряда, подобно на днешният шеф на НСО ген. Владимиров. Водачът на групата се е казвал Христо Карагьозов - снажен българин, със свиреп (когато се наложи) поглед и задължителните за този тип занятие огромни мустаци. Първоначално Карагьозов започнал като охранител при руския консул в Русе и много скоро станал символ за висок професионализъм. Бляскавата му кариера обаче увиснала на косъм, когато той е обвинен в убийството на един турчин. За да бъде спасен, Карагьозов е изпратен в Цариград, където оглавява личната охрана на руския посланик в Турция граф Игнатиев. В навечерието на Руско-труската освободителна война (1877-1878 г.) Карагьозов напуска града (заедно с целия персонал на посолството) заминава за Русия. Силно впечатлен от качествата на българина, граф Игнатиев представя Христо Карагьозов на Великия княз и Главнокомандващ руските войски Николай Николаевич. Князът мигновено оценил качествата на якия мустакат българин и моментално го взел на работа. Карагьозов останал телохранител на Великия княз Николай Николаевич в продължение на цяла една година (от 1877 до 1878 г.). В двора на Батенберг, най-личният телохранител е бил част от дворцовия протокол и в известен смисъл - основен изпълнител в дворцовото шоу. Княжеските охранители никога не излизали извън двореца. Единственият удостоен с подобна привилегия е бил Христо Карагьозов, който задължително придружавал княза в неговите пътувания в столицата, страната и чужбина. При тези воаяжи той обикновено седял на капрата на княжеската каляска или пък се е движел на няколко крачки зад нея - пеш или на кон. За разлика от днешните си колеги княжеският телохранител # 1 е бил пременен в толкова пищни и лъскави одежди, че до него (според очевидци) княз Батенберг изглеждал като най-обикновен руски офицер. За униформата и стилът на обличане на Христо Карагьозов, хрониките пазят десетки любопитни истории. Една от тях се разиграва през 1880 г., при поредното пътуване на княз Александър Батенберг в Русия (за случката разказва в спомените си Трайко Китанчев). Та при появата на българина в един московски театър, публиката дотолкова се объркала, че го посрещнала като княз Батенберг - със ставане на крака и бурни аплодисменти. Гледката със сигурност е била впечатляваща- дрехите на Карагьозов били отрупани със сърма и коприна, а от пояса му стърчали седефените дръжки на ножове и пищови. Облеклото на телохранителите било екзотична смесица от черногорски и албански носии. Те са носили широки гащи (потури) от синьо сукно (чоха), къси богато извезани горни дрехи (чепкени) и елеци, пристягали са се с дълъги и широки копринени пояси. Вместо фуражки, носили плитки кожени шапки, а на плещите си намятали широки шинели с пелерина. Униформата се е допълвала от обувки с къси галенища под закопчаните крачоли, а върху пояса се запасвал колан (силях) от скъп сафтаян със забучени в него излъскани до блясък ножове, пищови (или револвери). Както се полагало за всяка уредена държава, княжеските телохранители се ползвали с държавен оклад и протекция. През 1879-1881 г. отрядът се издържал от бюджета на княза, а от 1882 г. заплатите, облеклото и жилищата им се предоставяли от Министерство на вътрешните работи. За целта, в бюджета на вътрешното министерство било отделено специално перо за издръжката на гавазите. В онези години държавната служба също предлагала необятни възможности за личен просперитет. Още по-сладки ставали работите, въпросната служба се именувала личен гавазин на княза. През 1883 г. нашият човек Христо Карагьозов вече бил надскочил масрафа си и вдигнал къща на няколко ката на бул. Дондуков. Малко по-късно той поискал да осигури старините си и предприел една изключително конкретна крачка в тази посока: предложил да даде под наем новопостроената къща за нуждите на телохранителите в държавата. Предложението, съвсем естествено, било разгледано най-сериозно от чиновниците в Министерство на вътрешните работи, които подготвили и съответен контракт (договор) за бъдещите наемни отношения. Последен трябвало да сложи парафа си тогавашният вътрешен министър Драган Цанков. Той прегледал бумагата и я захвърлил презрително с думите: Аз с гавазин контракт не подписвам. Работата била спасена от главния секретар на МВР, който побързал да подпише вместо министъра си. Почти веднага след подписването на договора, МВР пратило своя счетоводител Никола Ганчев да осигури и нови униформи на княжеските телохранители. Както се полагало на хора с отговорни задължения, техните униформи не били какви да е и се шиели само на четири места в Европа - Скопие, Цариград, Призрен и Шкодра. В крайна сметка офертата на скопските майстори се оказала най по сърце на гавазите и МВР-счетоводителят бил командирован в днешната македонска столица. Рахатлкът на гавазите обаче не продължил дълго: през август 1886 г. княз Батенберг напуска България, а отрядът е разформирован. На следващата година новият български княз Фердинанд възстановява структурата, но не след дълго и той се отказва от услугите на луксозните си телохранители. Вместо тях са охраната му започват да се грижат 15 стражари на щат в МВР...

Facebook logo
Бъдете с нас и във