Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГДБОП: МЕЖДУ ХВАЛБИТЕ И МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА

Няма защо да се цупят началниците на все още пресния шеф на ГДБОП комисар Кирил Георгиев (той зае този пост на 1 август 2007 г.), че никой не отразява успехите на антимафиотите така, както на тях им се иска: с мастити репортажи, започващи под главата на вестника и заемащи поне две вестникарски страници. Плюс обилно количество от цветни илюстрации, върху които са запечатани действията на редовите ченгета, строгата тържественост на задължителната пресконференция и... лицата на главните виновници за успеха: шефа на Национална служба Полиция - главен комисар Валентин Петров, и на вътрешния министър Румен Петков.
Ей го, в миналия брой на Параграф 22 си позволихме да посъветваме новия директор на Главна дирекция Борба с организираната престъпност - комисар Кирил Георгиев, да не се поддава на шефските настроения и да не излиза пред медиите само защото някой така му е наредил (става дума за смехотворната операция, по време на която суперпрофесионалистите от ГДБОП бяха пратени в Драгоман да ловят куфарни търговци, контрабандиращи цигари от съседна Сърбия).
За наше най-голямо съжаление обаче, поради производствената специфика на вестника ни, докато Параграф 22 излезе от печат, г-н Георгиев... отново се оказа между медийните шамари. При това - съвършено неподготвен, защото някой над него не му бе разрешил да огласи дори една четвърт от истината за поредния успех в борбата срещу производството и трафика на дрога.
Хвалбата
В края на миналата работна седмица комисар Кирил Георгиев съобщи пред криминалните репортери в столицата, че в нощта на 9 срещу 10 август (четвъртък срещу петък) при съвместна акция на ГДБОП и Сектор Борба с организираната престъпност към Областна дирекция на полицията - Кюстендил, в местното с. Жиленци е разбита първата за 2007 г. нарколаборатория. В една от къщите полицаите откриват 19.8 килограма амфетамин, готов за таблетиране, голямо количество прекурсори за производство на синтетична дрога, везни, лампи за сушене и лабораторни съдове.
По пазарни цени на българската съдебна система стойността на открития амфетамин е около 800 000 лева. По данни на ОДП-Кюстендил обаче от дрогата могат да се произведат общо 120 000 таблетки. В Близкия изток едно хапче върви по 15 долара на дребно, така че от удара в с. Жиленци българската и международната мафия са загубили чисти... 1.8 млн. долара.
По време на пресконференцията на 10 август (петък), в която участваха още ръководителят на отдел Наркотици в ГДБОП Станимир Флоров и заместник-директорът на ОДП-Кюстендил - Ивайло Дамянов, комисар Кирил Георгиев съобщи, че по време на акцията е арестуван 42-годишният софиянец Г. Н., докато е разреждал готовия амфетамин със ситно смляна карамелизирана захар, т.е. подготвял е синтетичния наркотик за таблетиране.
Смятаме операцията за успех, тъй като предотвратихме възможността произведеното количество синтетична дрога да бъде предложено за продажба, заяви в заключение шефът на ГДБОП и допълни, че по случая е образувано досъдебно производство, а Г. Н. е задържан за 24 часа.
Потвърждението
В събота (11 август) стана известно, че дознанието срещу лицето Г. Н. е образувано за престъпление по чл.354а, ал.2 от Наказателния кодекс: Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от 5000 до 20 000 лева.
Също в събота Кюстендилският окръжен съд остави нарколаборанта зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. За разлика от стотици предишни подобни случаи, този път слугите на Темида без никакво колебание загърбиха чистото съдебно минало на своя пациент, който до момента има само един регистриран сблъсък със закона: преди две години е хванат да шофира в нетрезво състояние. И радушно прегърнаха тезата на антимафиотите и държавното обвинение, че става дума за производство на синтетичен наркотик в особено големи размери, че задържаният като нищо... може да избяга зад граница, ако бъде оставен на свобода, и че престъплението на Г. Н. е с изключително висока степен на обществена опасност.
Лъжицата катран
Два бяха начините, по които комисар Кирил Георгиев можеше да си спести критиките още миналия петък. Единият начин бе да даде думата на заместник-директора на ОДП-Кюстендил - комисар Ивайло Дамянов, който да разкаже повече подробности около акцията и да разкрие самоличността на нарколаборанта.
Другият вариант бе самият шеф на ГДБОП да стори това, тъй като той започва кариерата си в РПУ-Кюстендил още през 1992 г., пет години по-късно става началник-сектор в Криминална полиция към РДВР-Кюстендил, а от 1999 г. до 2005 г. е ръководител на тамошния Сектор Борба с организираната престъпност.
За съжаление, комисар Кирил Георгиев не тръгна по нито един от тези пътища, така че днес - с едноседмично закъснение, се налага Параграф 22 да внесе малко яснота по случая. Не за друго, а защото ако някой не беше избързал в желанието си МВР отново да блесне, развитието на случая щеше да е съвсем различно.
Неназованият задържан
Според добре осведомени източници на Параграф 22, пожелали засега имената им да не бъдат цитирани, до разкриването на нарколабораторията в с. Жиленци се е стигнало след продължително наблюдение на една от най-потайните личности в София, занимаващи се с дрога. Става дума за 42-годишния столичанин Георги Еленков Николов, познат в ъндърграунд средите с екзотичния си прякор Жоро Дебелия.
По данни на нашите източници досега той е бил човек от средния ешелон на организираната престъпност. А неговата звезда изгряла, защото в резултат на нескончаемите атентати (къде успешни, къде неуспешни) и тематичните полицейски хайки срещу всеки по-известен наркодилър и наркобарон през последните три-четири години по-високопоставените играчи вече не желаели лично да си цапат ръцете или пък да се набиват в очите на МВР. Ето защо те избутвали напред в бизнеса своите т. нар. резервни играчи, за които никой (включително и служителите на МВР) не бил чувал дори една лоша дума.
Поне засега не е известно колко време е продължило наблюдението и следенето на Жоро Дебелия - седмица, месец или половин година. По-важното е, че един прекрасен ден той отвежда своята опашка право до нарколабораторията в кюстендилското с. Жиленци и пред очите на смаяните ченгета започва да... бърка и да разрежда амфетамин. При това - с такава сръчност, сякаш цял живот е вадил хляба си единствено с производство на синтетична дрога в домашни условия.
А най-важното е, че ръководствата на ГДБОП и на ОДП-Кюстендил изведнъж решават, че най-главното нещо е разбиването на нарколабораторията. И досущ като в десетки подобни операции, нито си правят труда да установят (чрез денонощно наблюдение) кой влиза и кой излиза от въпросната нарколаборатория, нито пък да проследят къде Жоро Дебелия ще отнесе готовата дрога и да установят кои са другите участници в престъпната схема.
Така че акцията стартира на 9 август 2007 г. в 22 часа, няколко минути по-късно Жоро Дебелия е сгащен с ръце, заровени до лактите в една купчина амфетамин, и с това... всичко приключва.
В интерес на истината, от формална гледна точка не всичко още е загубено, защото се очаква най-пресният наркобарон да направи пълни самопризнания и да изпее пред полицията и държавното обвинение имената на своите покровители и съучастници. На практика обаче тези очаквания могат да бъдат описани и като сън в лятна нощ, защото каквото и да сподели оттук нататък Георги Николов, дознателите и прокурорите няма как да съберат необходимите им доказателства и да изправят на подсъдимата скамейка ортаците му.
Изненадата
Всъщност цялото това бързане за приключване на полицейската операция може да се окаже и... съвсем умишлено. По данни на хора, участвали в разработката, нарколабораторията е била разположена в една пристройка, залепена до фамилната къща на един от най-известните комунистически родове в Кюстендилско - Клечкови. Последните две издънки от които - братята Александър и Бойко, продължават да са доста важни фигури в регионален мащаб.
По-малкият брат Бойко в миналото е бил редови митничар на ГКПП-Гюешево и за кратко - шеф на кюстендилската митница. В момента той е шеф на местния клон на една голяма банка, но според ченгетата няма нищо общо със случая и затова... забравяме за него.
По-големият брат - 56-годишният Александър, който от години всички познават като Сашо, е дългогодишен шеф на отдел Канализация във ВиК-Кюстендил. Според оперативните данни, до които се добра Параграф 22, преди две-три години именно Сашо Клечков е отдал под наем фамилната къща в Жиленци на Жоро Дебелия, с когото били толкова близки приятели, че редовно замръквали заедно в селото. Къде в обкръжението на неколцина свои приятели, къде само двамата, по мъжки.
Разследването, дето има една приказка, продължава. Мълчанието на агнетата от ГДБОП - също.

Facebook logo
Бъдете с нас и във