Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ген. Ален Фопен: ОБЩАТА ВИ ЦЕЛ Е ДА ОПРАВИТЕ БАЛКАНИТЕ, А НЕ АФГАНИСТАН И ИРАК

Не е ваша отговорност да оправите Афганистан и Ирак, а купуването на западно оръжие не е достатъчен аргумент за пълноправно членство в НАТО, категоричен е френският генерал.Роденият в Реймс, Франция, генерал-майор Ален Фопен има зад гърба си над 40-годишна военна кариера. Той завършва военната академия Сейнт Сир, след което - в продължение на осем години, воюва в Алжир като младши лейтенант и лейтенант от пехотата. През 70-те и 80-те години на миналия век командва френски бойни единици от контингента на НАТО в Германия. В биографията си ген. Фопен има два мандата като френски военен аташе във Вашингтон, оглавявал е военното разузнаване във френския Генерален щаб, Директората по международни отношения и френската делегация във Военния комитет на ООН. Ген. Ален Фопен се пенсионира през 1999 г. като помощник-директор на департамента по международни отношения във френското Министерство на отбраната. Оттогава той е преподавател в центъра Джордж Маршал и е старши съветник в Центъра за контрол над въоръженията в Женева.Неотдавна ген. Ален Фопен бе на кратко посещение в София и взе участие в заседанието на Консорциума на военните академии, в който членува и българската Военна академия Г. С. Раковски. Според последната актуализация на плана за развитието на Българската армия до 2010 г. тя трябва да бъде изцяло професионална. Ген Фопен обаче е на мнение, че това е дълъг и сложен процес, в който пълноправно трябва да участват не само военните. Г-н генерал, според вас колко време е необходимо на една държава, за да преболедува реформирането на въоръжените си сили?- Нужно е много време, защото трябва да се подменят, образно казано, всички елементи на държавата. Хората от политиката, бизнеса и гражданското общество трябва да постигнат консенсус по въпроса за реформата на въоръжените сили, защото става дума за осмислянето, приемането и налагането на съвършено нови идеи. Необходимо е още и едновременното канализиране на енергията на всички участници в политическия живот, тъй като става дума за изграждането на съвършено нова система на въоръжените сили. Това е процес, който струва скъпо и ще продължи дълго време. В момента в страните от бившия Източен блок е наложена представата, че реформата на въоръжените сили е свързана главно със съкращаването на личния състав и с намаляването на разходите. Това обаче не е вярно, защото бъдещето е на високотехноличните въоръжени сили и на професионалния войник, а това струва много скъпо. Другият проблем, който, струва ми се, също се подценява, е адаптацията на бившите военни в гражданското общество, защото този процес също струва изключително скъпо. Когато затворите една военна база, вие затваряте не само работни места за кадрови военни, но оставяте на улицата и много граждани, които години наред са работили само и единствено за армията. Обществото е длъжно да намери нови начини за тяхната трудова заетост, тъй като тези хора са също толкова неподготвени за цивилния живот, колкото и военните. Ето защо реформата във въоръжените сили трябва да има и социален ефект, а затова е нужно време. Какви са основните грешки, които допускат страните от бившия източноевропейски блок?- Всяка нация, сама за себе си, трябва да осмисля съдържанието на своите реформи. Примерите от другите държави позволяват да бъдат избегнати чуждите грешки и да бъде спечелено време, но в никакъв случай те не бива да бъдат привнасяни механично. Освен това източноевропейските страни непрекъснато трябва да обменят помежду си информация и опит, като се изслушват една друга. Защото е непростима грешка, ако политиците и военните смятат, че реформата на въоръжените сили започва и приключва със съкращаването на личния състав, а купуването на западно оръжие е достатъчен аргумент за пълноправно членство в НАТО.А как изглежда реформата на българската армия отстрани?- България има много добър имидж днес, но имаше твърде лош образ преди - като твърде близка до бившия Съветски съюз. Сега страната ви успя да намери мястото си и да се разбере с всички свои съседи. Може да срещате икономически трудности, но успехите ви не подлежат на съмнение.До 2010 г. българската армия трябва да стане изцяло професионална. Бихте ли споделили какви трудности срещна в тази насока Франция?- Когато ние започнахме реформата на въоръжените си сили, тръгнахме по стъпките на Великобритания, която беше стигнала твърде далеч. А основното, което взаимствахме, бе философията на промяната - не революционно, а еволюционно преминаване към изцяло професионална армия. Какво означава това?- Една от най-големите грешки, която днес допускат младите демокрации, е рязкото съкращаване на наборниците за сметка на професионалните войници, защото това трябва да става плавно и без сътресения. Втората грешка е тоталното ликвидиране на наборната служба и преминаване към изцяло кадрова армия. Регистрирането на всички мъже и жени в местните военни окръжия трябва да продължи с оглед на бъдещи евентуални събития. По този начин държавата запазва своя поглед върху човешките ресурси и във всеки един момент знае с какви сили разполага. Независимо от това, дали ще бъде свирен сборът за нуждите на армията, полицията, пожарната, гражданската защита, или пък на обществената сигурност. Освен това съществуването на наборната служба позволява на мъжете между 18 и 25 години, които доброволно искат да служат в армията, сами да видят с очите си какво ги очаква. И, ако преценят, че няма да им стигат силите, да се върнат към цивилния живот, без да създават проблеми както на семействата си, така и на държавата. От думите ви излиза, че съществуването на наборната служба в някакъв вид е ключово понятие от реформата на въоръжените сили, така ли е?- Така се запазва духът на армията, защото доста от кандидатите за професионални войници не издържат на натоварването, а при други по-късно си проличава за какъв род войски са подходящи. Но има и още един въпрос, който би трябвало да бъде ясен на всеки бъдещ професионалист: какво ще прави, след като навърши пределнодопустимата възраст. За нито един радиоинженер например не е проблем да си намери цивилна работа, защото той ще върши онова, което е вършил в армията. Положението с един пехотинец или артилерист обаче е далеч по-сложно, защото навън техните професионални умения и квалификация нямат никакво приложение. Ето защо, когато се изгражда професионална армия, политиците и висшето командване трябва да разработят и варианти, по които тези хора ще се развиват след приключване на кариерите си. Така че наистина става дума за един цялостен процес: наборна служба, при която оцеляват единствено годните - пълноценна професионална кариера, безпроблемно адаптиране в гражданското общество. Ако предварително не е предвиден дори един от тези три етапа, реформата ще бъде само лъскав парад, който ще завърши с пълен провал. А отколко време Франция реформира армията си?- Промяната у нас започна през 1994 г. и ще завърши през 2015 г., след което започва въвеждането на новата система за обучение на всички реформирани структури. От военната карта сме изтрили много дивизии и военни корпуси, а в момента специализираме много бригади - с цел тяхната адаптация към новите предизвикателства. Освен това е нужно да ги въоръжим и да ги екипираме с всичко необходимо, а това също отнема много време. Причината е, че между разработването на концепцията за екипировката и въоръжението до тяхното производство и до обучението на хората за използването им обикновено минават... няколко години.Не може ли да бъдете по-конкретен?- За съжаление не, защото става дума за решаването на доста специфични и доста тежки проблеми. Най-напред трябва да има политически консенсус за отбранителната доктрина на страната и за бъдещето на въоръжените сили. После трябва да има политическа воля за отделянето на необходимите средства, без оглед на това коя сила е на власт. И трето - военните също трябва да осмислят новите реалности и да помогнат за постигането на този консенсус, а не да се заиграват с една или друга политическа сила. Кои са ключовите думи, които гарантират успеха на военната реформа?- Подготовка, сътрудничество и продължителност. Тоест - еволюция, а не революция.За днешната ситуация на Балканите се говори много, но за обикновените хора е трудно да се ориентират кой е крив и кой е прав. Каква е вашата оценка на процесите в региона и какво би трябвало да се случи през следващите няколко години?- Прогресът на страните в региона е повече от забележителен, но има още много проблеми за решаване. Съвсем скоро ще бъде прекратена европейската помощ за Балканите, защото има други - далеч по-належащи проблеми за решаване: крайната бедност и мизерията в Африка, световният тероризъм... Наистина на Балканите съществува междуетническо напрежение, но вие трябва сами да разработите правилата, по които този проблем да бъде решен. Вашите правителства сами трябва да намерят такива форми на отбранителна политика, които да гарантират сигурността в региона. Вашата обща цел е да оправите Балканите, а не Афганистан и Ирак. Така, както в момента приоритет на Франция е да възстанови отношенията си с Германия и с бившите си колонии. При това - без външна помощ. Истината е, че никой не бива да сравнява Балканите със Западна Европа с интимната мисъл да подчертае невъзможността за преодоляването на различията между тях. Има една поговорка, която гласи: Помогни си сам и небето ще ти помогне. И аз съм убеден, че всяка млада демокрация, която стори това, може да бъде сигурна за мястото си в Обединена Европа. Като стана дума за междуетническо напрежение, преди време френските власти забраниха в училищата да се носят забрадки. Това бе шумно дискутирано от европейските и световните медии, като в прогнозите си някои коментатори стигнаха дори до... твърдения, че забраната води едва ли не до... разпалването на трета световна война. По-късно обаче всичко утихна и днес никой не се интересува как се разви историята по-нататък... - Във Франция има два милиона ученици мюсюлмани, но само 60 девойки напуснаха училище заради забраната да се носят забрадки. Има много мюсюлмански организации, които поддържат връзка с държавата, като всеки гражданин е напълно свободен да избира - или спазването на закона (т.е. - училището), или свободата на вероизповеданието. Ние не сме подписали Конвенцията за малцинствата, както сториха Гърция и Турция, така че в нашата страна малцинства и всички останали са свободни граждани на Франция. Има закон, който разделя държавата от религиите. Според него всички вероизповедания са равнопоставени. Първата декларация на нашата република е за правата на човека и правата на гражданина, а открай време във Франция съществуват частни училища - еврейски, мюсюлмански и тъй нататък. В тях учениците могат да ходят облечени, както им повеляват религиозните канони, но дипломите им се признават наравно с дипломите от светските училища. Оттам нататък всичко е въпрос на избор и на финансови възможности на родителите. И накрая, вие сте бил в чуждестранния легион, нали?- Да, бях там в продължение на осем години. Срещнахте ли българи?- Да, имаше и ваши сънародници. Какво ви е мнението за тях?- Те бяха от най-добрите войници - много здрави физически, много упорити и с много тежки характери: лесно възприемат, но трудно променят възгледите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във