Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ген. Румен Миланов: ЗАКОНЪТ Е МАНДЖАТА, А ВЪТРЕШНОТО УБЕЖДЕНИЕ Е СОЛТА

Румен Миланов е роден на 14 май 1948 г. в София. Завършил е висше образование в Университета по архитектура, строителство и геодезия, но през 1975 г. започва работа в КАТ - временно, но... завинаги. Последователно изкачва всички стъпала на служебната йерархия и в началото на 1993 г. вече е началник на направление Пътна полиция при Дирекция на Националната полиция. Две години по-късно, става ръководител на секция Пътна полиция в Академията на МВР, а през януари 1997 г. вече е заместник-директор на Националната полиция. В края на март 1999 г., с указ на държавния глава, Румен Миланов е назначен за директор на Национална служба Жандармерия, а година по-късно - през май 2000 г., е назначен за директор на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). В периода 1988 -1990 г. е на обучение в Полицейската академия на Русия, а през 1994 г. завършва курс за действия на полицията при терористични актове и овладяване на кризисни ситуации, организиран от Държавния департамент на САЩ. От 1992 до 1998 г. неколкократно специализира в Скотланд ярд, като междувременно - през 1997 г., завършва специален курс за висши ръководни офицери в Британската полицейска академия Брамсхил. Координатор е на проекта на британския Ноу-Хау фонд за полицейско сътрудничество, но познава отлично полицейските системи на Франция и Германия. Румен Миланов е женен и има едно дете. Първото му интервю за Параграф 22 продължи близо три часа и може да бъде обобщено само с едно изречение: Дребните детайли са голяма работа. Г-н генерал, напоследък темата МВР хваща бандитите, но съдът ги пуска отново стана актуална. Рамките на спора са известни, но все още е загадка защо за вас става все по-трудно да докажете, че лицето Хикс е извършило дадено престъпление? - Проблемът е, че в българския наказателен процес се признават само преките доказателства. Говоря за оръжията и средствата, с които се извършват т. нар. класически престъпления - убийства, обири, отвличания и т. н. След тях винаги остават материални следи - отпечатъци от пръсти, люспици кожа, капки кръв, частици от изгорял барут, косми и т. н. При съвременната организирана престъпност обаче, особено при нейните най-висши форми на проявление - поръчковите екзекуции и компютърните престъпления, идеята за задължителното откриване на преки доказателства, водещи към извършителите, е повече от абсурдна. В много от случаите извършителите са добре обучени за онова, което трябва да свършат. Тоест - те са също толкова професионалисти, колкото сме и ние. И затова е нужно да разчитаме на т. нар. косвени доказателства.Какво означава това? - Трябва да се научим да ги четем, да ги анализираме и сами да поставяме разделителната линия между тях и преките доказателства. Примерно - когато се разследва определена организирана престъпна дейност, задължително трябва да се изследват и анализират всички случайни връзки, контакти и взаимоотношения на участниците в схемата с трети и четвърти лица. Не за друго, а защото в този тип дейност всичко случайно е съвсем... умишлено. Друг пример: по какви причини в петте фирмите на човека Хикс, който е разследван за наркотрафик в половин Европа, не участваме аз и вие, а съвсем други, при това - много конкретни, хора? Като наемни работници или по някакъв друг начин?- Като съдружници, да речем. Или пък като хора, на които им е дадено да управляват бизнес за милиони. Това са особен вид отношения, които нямат нищо общо с формализма и се развиват в чисто човешки план. А щом подобни отношения са налице, значи страните имат общи интереси и преследват общи интереси. В каква посока смятате, че трябва да се промени отношението към косвените доказателства? Примерно - за всички отношения, които се развиват в чисто човешки план, вие научавате главно чрез специални разузнавателни средства (СРС), но те не се признават от съда. Смятате ли, че ако се премахне съдебният контрол върху СРС-тата и те станат преки доказателства, на вас ще ви олекне?- Не!Защо? - Тази теза е абсолютно несъстоятелна и предпочитам да не си губим времето с обсъждането й. Само ще отбележа, че чрез специалните разузнавателни средства се добиват косвени доказателства и те трябва да бъдат анализирани именно като такива. Без да се пренебрегват или абсолютизират. А дали контролът върху прилагането им трябва да е съдебен или несъдебен, е съвсем друг въпрос. От тази гледна точка ние нямаме проблеми с прилагането на СРС, така че...Ето това е новина: МВР няма проблем със съда заради подслушването! - Казвам, че няма проблеми в рамките на Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателнопроцесуалния кодекс. Но нали напъните за нова законова уредба са продиктувани от факта, че действащата не работи?- Новите закони имат за цел не да ограничат или разширят съдебния контрол върху използването на СРС, а да разширят възможностите за тяхното прилагане. Този въпрос, например, във Франция е решен по следния начин. Когато става дума за националната сигурност, разрешенията за прилагането на СРС се дават от специална комисия към министър-председателя, но по предложение на двама министри - на вътрешните работи и на отбраната. Когато става дума обаче за прилагане на СРС за нуждите на наказателния процес, разрешенията се дават от съдия-следователите. Всичко това звучи много хубаво, но вие не работите във Франция, а тук - в България. И нещо ви пречи, щом стане дума за специални разузнавателни средства. Ще кажете ли какво е то?- Времето. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за СРС срокът за използване на специални разузнавателни средства е до два месеца, а в случай на необходимост - до шест месеца общо. И нито минута повече. Какво се случва, ако се наложи по-дълго подслушване и следене на виден бизнесмен с екзотичен прякор и необятни картофени плантации?- Минаваме през цялата процедура отначало: отваряме нова папка за ново престъпление, правим ново искане до председател на окръжен съд, което е мотивирано с нови данни и доказателства, получаваме това разрешение и прилагаме нови СРС-та. Вярно е, че понякога проследяването на определени престъпни деяния трябва да продължи повече от шест месеца, но ние сме длъжни да приключим работата по тях в законоустановения срок. Да речем, че сте попаднали на сделка за внос на един тон кокаин в България. Започвате работа и след време установявате, че дрогата трябва да влезе в страната на пет или десет равни части, разпределени във времето, както на трафикантите им е удобно? - Това е изключително сложен казус, който все още не е решен. По закон не е ясно изпращането и получаването на всяка пратка отделно престъпление ли е, или всичко трябва да бъде разследвано в съвкупност. И, ако става дума за разбиването на широка престъпна мрежа, шестте месеца откога започват да текат - от прилагането на първото СРС, чрез което сме установили канала, или от пристигането на първата пратка, което може да стане и цяла година по-късно?Ами, ако цялата пратка дойде наведнъж, при това - седем месеца след засичането на канала?- Това е другото несъвършенство. В нормативната база са фиксирани крайни срокове, които ние сме длъжни да спазваме, докато организираната престъпност прави каквото... трябва да направи. Без да се съобразява с никого. В същото време обаче аз смятам, че не е разумно подслушването да бъде разрешено до безкрай. Все пак някой някога трябва да предприеме оперативно-издирвателни мерки, да установи фактите за престъпната дейност и да направи така, че престъпникът да бъде осъден.Защо е толкова трудно да се постигне разбирателство по въпроса за специалните разузнавателни средства? След като на всички е ясно, че без тях не може?- Обществеността е изключително чувствителна към тази тема и много хора смятат, че като подслушваме и следим, ние по принцип нарушаваме човешки права. Аз не вярвам, че във Франция са по-безчувствени от нас.- И аз така мисля. Ето защо, в личен план, изобщо не чувствам някакво притеснение. Никога досега не съм отказвал отговор с мотива, че това не е приказка за по телефона или нещо подобно, ако става дума за информация по служба. Другото е чисто оправдание. Ако ти ми предлагаш участие в далавера, аз ще те отрежа по телефона на секундата. Защо трябва да си определяме срещи по градинки и сепарета, аз да се правя, че мисля по въпроса, а ти да се правиш, че ми вярваш?Г-н Миланов, кой казва коя престъпност е организирана и коя не е?- Това е много сложен въпрос. На 13 декември 2000 г. България подписа Международната конвенция за трансграничната организирана престъпност, в която понятието организирана престъпна група е дефинирано чрез 11 показателя. В българския Наказателен кодекс тези показатели до голяма степен са развити в разпоредбите на чл.23 - чл. 26, т. е. на практика са въведени. През март-април 2001 г. колеги от Мюнхен ме попитаха как определяме кои са организирани престъпни групи и кои не са. Когато аз им отговорих, те ме изгледаха учудено и заявиха, че това може да бъде направено само след задълбочен и конкретен експертен анализ. После те обясниха, че много искали да изведат обща формула на това, що е организирана престъпна група, но още не могли да си позволят подобен лукс. Хубаво е, когато сме крачка напред от Германия. Това обаче не обяснява, защо в България е проблем една престъпна структура да бъде дефинирана като организирана? - В края на миналата година отчетохме, че сме регистрирали 260 организирани престъпни групи с 1305 участници и това стана повод за доста язвителни медийни забележки. Ако внимателно оценим качеството на тези групи обаче, ще стане ясно, че те покриват критериите на груповата престъпност, но не и на организираната. В Международната конвенция, за която споменах преди малко, ясно е казано: Ако повече от три лица извършат тежко престъпление - те се наказват с лишаване от свобода за срок до пет години. Когато обаче тези лица извършат престъпление с цел натрупване на средства и оказване на влияние, работата става доста по-дебела. Колко по-дебела? До парламента и до правителството ли стига нишката, или до мозъчните тръстове в партийните централи?- Ето това е проблемът. Защото за нас е относително лесно да докажем престъпните действия на три или повече лица: има обир, има трафик на дрога, има източване на ДДС. Но, когато нещата стигнат до доказването на втората част от хипотезата - оказване на влияние, доказването става почти невъзможно, да не кажа съвсем. Защо? - В медиите отдавна се говори за корупционен натиск върху икономиката и политиката - било на регионално, било на национално равнище. Е, може ли някой да каже кой закон е приет под натиска на организираната престъпност? Или пък - кой двустранен договор е подписан, защото братските мафии така са решили? Вярно е, че можем да си изберем някакъв закон и да обявим, че е утвърден по този начин. Но после трябва да докажем какво е спечелила организираната престъпна група от неговото приемане, какво е влязло по сметките на депутатите и колко пари са отделени за приемането на следващия закон. А това, на практика, е невъзможно. И сте съвсем безпомощни?- Не бих казал, но не сме всемогъщи. Вижте, разследването на организираната престъпна дейност трябва да стане чрез перифразирането на формулата на Карл Макс за принадената стойност. При него тя изглежда така: пари - стока - пари прим. Докато в нашия случай формулата е следната: престъпление - пари - престъпление прим - пари прим. Това е динамичен процес - непрекъснато акумулира финансови средства, които се разпределят по различни схеми: било за възпроизводство на престъпната дейност, било в легалната икономика, било за купуване на влияние, чрез което престъпната дейност ще остане ненаказана и ще акумулира нови финансови средства. Не смятате ли, че по тази логика можем до безкрай да си се въртим в омагьосания кръг раната боли, но не слагаме йод, защото ще боли още по-силно?- Ще го кажа по друг начин. Ако направим внимателен разрез на този цикъл, ще видим къде е връзката между престъпната дейност, парите и техните криминални възпроизводства. Грубо казано - паричните потоци се контролират и анализират в Министерството на финансите, а престъпленията - в МВР. В Данъчния процесуален кодекс съществува прословутият чл. 12, който къса връзката между двете министерства и всяко от тях анализира събитията... в своята си леха. Едновременно с това нито финансовото министерство, нито МВР може да види от собствената си камбанария организирания характер на организираната престъпност. Но, дори и да го види, нищо не може да направи, защото трябват доказателства.Е, разбира се. Защо, г-н Миланов, все въртим и сучем, за да посочим съда с пръст? Ако няма да са СРС-тата, ще е банковата тайна. Колко пъти на НСБОП са й отказвали сваляне на банковата тайна?- Вижте, аз говоря за омагьосан кръг, а не търся виновник. Съдът за себе си е прав, когато казва: Дайте данни за организирана престъпна дейност срещу финансово-данъчната или финансовокредитната система и няма да има проблем с банковата тайна. Ние обаче не можем да дадем никакви данни, защото не можем да влезем в сметките на мафиотите без съдебно разрешение. И стигаме до парадоксалния пример: хващаме мафиот с кило кокаин, но можем да го пратим на съд само за незаконно притежаване и разпространение на дрога. Не и за организирана престъпна дейност, тръгваща от килото кокаин, минаваща през превъртането и изпирането на парите с цел покупка на две кила кокаин... Искате да кажете, че съдът сваля банковата тайна само тогава, когато има престъпление срещу финансовата система, а не по принцип?- Да, там е проблемът. За да бъде свалена тайна от банковите сметки и данъчните декларации на някого, той или трябва да е точил ДДС, или да е извършил финансово престъпление. Но, когато ние го хванем с пет кила дрога и поискаме на тази база да надникнем в сметките му - нищо не се получава. Вината обаче не е на съда - такива са законовите разпоредби. Съдиите често се опитват да влязат в положението ни, но никога не проявяват разбиране... извън рамките на закона. Г-н генерал, какво мислите за статистиката?- За коя статистика?Всъщност става дума за три статистики: на МВР, на следствието и на прокуратурата. Смятате ли, че всяко ведомство трябва да води собствена статистика, само и само да се изкара водещо в борбата с престъпността?- Аз не съм останал с впечатлението, че МВР иска да е водещата институция. Така ли? Защо тогава отчита, примерно 130 000 разкрити престъпления, след като дори една четвърт от тях не стигат до съд? Знаете ли, че според Националния статистически институт всяка година в България се издават само по около 30 000 присъди? - Срезът на статистическия масив е ясен. Погледнато реално, тези 130 000 престъпления са престъпленията за 2003 г. и част от тях няма да стигнат до съд през 2004 година. Тази статистика обаче не е обвързана като причина и следствие. Важно е да установим как делата се развиват във времето...Защо не се съберете на голямата кръгла маса и не се разберете веднъж и завинаги. Дори с цената на собственото си самочувствие, връщайки отчетността от времето на социализма: всяко дело е приключено, когато присъдата влезе в сила? - Това също е решение, защото именно разделянето на полицията и следствието доведе до парадокса: Ние разкрихме престъплението, ама следствието не работи. Личното ми мнение е, че трябва сериозно да се помисли и да се избере един от двата възможни варианта: или работата на всички се отчита според влезлите в сила присъди, или органите на досъдебното производство - МВР, следствието и прокуратурата, отчитат работата си на база на стартиралите съдебни производства. Кой трябва да разработи тази единна статистика? - Министерството на правосъдието. Резултатите на съда са пряко зависими от работата на полицията, дознанието, следствието и прокуратурата, а без присъда - нашият труд не струва и пет пари. Г-н Миланов, много често се чува, че магистратите вършат работата си по закон и по съвест. Случвало се е обаче тези две категории да се разминат с доказателствата, събрани от вас. Тогава те вадят от ръкава принципа на дълбокото вътрешно убеждение, а вие се оправдавате. В НСБОП как разработвате т. нар. мутри - по закон, защото са престъпници, или заради дълбокото ви вътрешно убеждение, че те май не са чак толкова лоши хора?- Разработваме ги по закон, защото, ако ги разработваме по вътрешно убеждение, няма да има дори 1000 присъди годишно. А случвало ли се е полевите наркотестове да ви нашепват, че сте открили 50 кила кокаин, а вашият вътрешен глас да крещи, че това е най-обикновена пудра захар? - Вътрешното убеждение е като солта на манджата. Можеш сто години да ядеш без сол, но само на сол не можеш да изкараш и два дни. В нашата работа манджата е законът, но без убеждение не можеш да минеш. Въпросът е кое трябва да доминира. За мен сляпото робуване на закона е също толкова вредно, колкото и фаворизирането на прословутото дълбоко вътрешно убеждение. А докъде докарахте работата с агентурния апарат от нещатни сътрудници?- Трудничка работа. Стараем се да увеличим заплащането им, но у хората има и страх.Ако аз реша да стана ваш нещатен сътрудник, колко пари месечно мога да си докарам?- На този етап е по-добре да продължите да се занимавате с журналистика. Работя в тази посока и, когато му дойде времето, ще ви се обадя. Добре де, нима нямате пари да ме нахраните поне с три кюфтета и две бири?- Ако мерим с този аршин, даже за тава кюфтета и за тарга бира сигурно ще изкарате. Разполагате ли със специален бюджет за платени информатори?- В това отношение тенденцията е положителна, но тръгваме от много ниско стъпало. От стария агентурен апарат не остана абсолютно нищо, част от хората ги е страх от престъпниците, а други - че ще ги изкарат доносници. Сам виждате какво е - непрекъснато се вадят картончета, непрекъснато някой е обруган и оплют, а впоследствие се оказва, че човекът е съвършено невинен. А не мислите ли, че хората по-скоро ги е страх, защото от МВР и от съдебната система информацията се лее като от Ниагарския водопад? При това - все по посока към престъпниците и срещу заплащане? - И това е факт - изтичането на информацията е много сериозен проблем. И заради него ние търсим най-високата степен на секретност и защита на свидетелите и информаторите.Вие не може да осигурите на човек достоен хонорар за информация, а как ще му дадете 50 000 евро, за да се скрие в чужбина?- На този етап - много трудно. Спонсори търсите ли?- В отделни случаи може да стане, но изключително рядко. Ако аз ви съобщя нещо важно, къде ще ме скриете? В Съевата дупка, където ходят само пещернящи и сред които аз нямам познати, или някъде по света? Защото да ме криете в България едва ли има смисъл...- Това е много сериозен проблем, чието решаване зависи от много неща. Най-важното от тях е дали свидетелят или информаторът имат семейства. Защото, ако става дума за сам човек, винаги ще се измисли вариант.А как в Унгария успяват да защитават свидетелите си? Тя хем е с население, колкото нашето, хем и територията й една такава - малка...- Тъй като темата е много деликатна, няма да я коментирам. Но ще ви кажа, че сме намерили компромисно решение, което безспорно ще ни помогне за решаването на подобни проблеми.Доколкото зная, вие сте запознат с подробностите от унгарската програма за защита на свидетелите. Тя с какъв годишен бюджет разполага?- Тази информация е секретна.Защо да е секретна, след като дори бюджетът на Европол е публикуван в ИНТЕРНЕТ-страницата на тази полицейска организация? - Сигурно и при нас ще стане така след време...Кога?- Не мога да отговоря със сигурност.Всъщност, вие имате ли изобщо бюджет за защита на свидетели?- Нямаме, защото приоритетът сега е уреждането на статута на служителя под прикритие. Решаването на този проблем е наложително, защото без да влизам в ролята на лош пророк ще кажа, че ако продължим още малко да имитираме дейност в тази посока, адаптацията ни в Европейския съюз без този институт е почти невъзможна. Защо смятате, че те ще ни се сърдят? България е малка държава и дори непрекъснатата смяна на половете няма да помогне... - Така е, но в случая става въпрос и за личен избор. Ако институтът на агента под прикритие бъде въведен, всеки ще има право на личен избор - или поема задачата с ясното съзнание за последиците, или не я поема. Ето защо засега е сигурно: само с гола програма за защита на свидетелите нищо няма да направим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във