Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ген. Веселин Пенгезов, председател на Военноапелативния съд: ФИЛЧЕВ БЕШЕ КАТО ЕНЕРГИЕН ВАМПИР

ВИЗИТКА
Ген. Веселин Пенгезов е роден на 28 май 1959 г. в с. Червена вода, Русенска област. През 1978 г. завършва техникум по речно корабоплаване в Русе. От 1978 до 1980 г. е военнослужещ в Школата за запасни офицери в Плевен. През 1980 г. е приет в историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски, но година по-късно се прехвърля в правния.. Дипломира се като юрист през януари 1986 г., а от 29 април с. г. е назначен за стажант-лейтенант във Военно съдебен отдел на Министерството на правосъдието. От 1987 до 1991 г. е военен следовател в София, след което става съдия в Софийския военно окръжен съд. През 1998 г. е повишен и става съдия във Военно-апелативния съд, а на 19 май 2004 г. Висшият съдебен съвет го избра за председател на съда.
Ген. Пенгезов е семеен, има две дъщери.

Ген. Пенгезов, неотдавна отчетохте дейността на Военно-апелативния съд за 2005 година. Доволен ли сте от работата на вашия съд.
- Да, защото през миналата година успяхме да приключим около 92% от делата си. По натовареност ние - говоря за военно-окръжните съдилища и за Военно-апелативния съд като цяло - сме някъде по средата. Безспорно, най-натоварени са Софийският районен съд (СРС) и Върховният касационен съд (ВКС), въпреки че за мен е недопустимо върховен съд да има толкова много работа.
Защо смятате така?
- ВКС е претоварен и не му остава време да осъществява основната си задача по надзора за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Значи сте привърженик на идеята по-голямата част от делата да се гледат на две инстанции, а не както в момента - почти всичко да минава и през ВКС?
- Да, така трябва да бъде. Българинът на всяка цена иска неговото дело да мине и през трите инстанции, макар че в повечето случаи интересите не са съществени. Когато става дума за престъпления, които не се отнасят до живота и здравето на хората, а са чисто имуществени, триинстанционният контрол в Наказателно процесуалния кодекс трябва да бъде ограничен. И в момента има достатъчно натрупан практически опит, който доказва, че двуинстанционният контрол също е ефективен и в достатъчна степен гарантира спазването на закона и защитата на правата и интересите на гражданите. Освен това разтоварването на Върховния касационен съд ще повиши дисциплината на всички участници в процеса, защото повече никой няма да си позволява лукса и да си измива ръцете с аргумента, че има и трета инстанция.
На фона на останалите съдилища вашият съд направо е отличник. Ще споделите ли на какво се дължи това?
- Заради пагона, при нас процесуалната дисциплина е на ниво. Всички магистрати във военно правораздавателната система са и кадрови военнослужещи и носят дисциплинарна отговорност както по Закона за съдебната власт, така и по Закона за отбраната и въоръжените сили и Устава. Ето защо всеки униформен магистрат винаги има едно наум, когато връща дела за доразследване.
Срещате ли проблеми с неявяването на свидетели и на подсъдими, например? Или при вас, за разлика от цивилните съдилища, всички идват под строй, още преди да сте им изпратили призовките?
- Една от причините да се отлагат делата е нередовното призоваване. При нас обаче този проблем почти не съществува, защото за връчването на призовките ползваме и служителите на МВР. И, тъй като се намират под юрисдикцията на военно-правораздавателните органи, те с по-голяма отзивчивост, ако мога така да се изразя, извършват дейности като призоваването на свидетели или принудителното довеждане на подсъдими. Все пак не са много храбреците, които биха отказали да получат призовката си от ръцете на МВР служител или пък да се скрият, като го видят през прозореца. Призоваването на подсъдимите пък се извършва по месторабота, във военизираните ведомства.
Наистина ли нищо не ви пречи, за да работите нормално?
- Сигурно ще прозвучи странно, но... нищо не ни пречи. Напротив - в системата на военните съдилища делата се насрочват единствено от административните ръководители, а не от съдиите докладчици. Това не само дисциплинира съдиите, но позволява използването на съдебните зали в максимална степен и дава възможност на административните ръководители да упражняват по-строг контрол и върху делата, които се отлагат за ново разглеждане. При нас само аз в качеството си на председател насрочвам делата и определям датите на заседанията. Нито един от съдиите не може сам да извърши това, ако предварително не се е консултирал с мен.
По този начин административните ръководители не се ли натоварват още повече?
- Ами те нали имат заместници?
Да, но нали и председателите и заместник-председателите на военните съдилища също гледат дела? Дори и вие много често влизате в заседания...
- Вярно е. Но аз на първо място съм съдия, а после съм административен ръководител. Трябва да знам какво става в залата, какви дела се водят. Да имам поглед върху адвокатите и тяхното поведение, върху атмосферата по време на съдебното заседание. В нашия съд дисциплината в залата е на ниво.
След девет дни - на 1 май т. г., влиза в сила новият Закон за МВР, според който полицията се девоенизира. Вие не се ли притеснявате за бъдещето на военните съдилища?
- Не, защото според новия Наказателно процесуален кодекс, който влиза в сила на 29 април 2006 г., служителите на МВР остават под нашата юрисдикция, ако са извършили престъпления при или по повод изпълнение на службата им. Според мен това разделение е много по-уместно, защото в момента те са наказателно отговорни пред военните съдилища за всички видове престъпления, независимо дали са извършени при или по повод на службата или нямат нищо общо с преките им служебни задължения. Досегашната ситуация беше доста затормозваща, защото какво общо би могъл да има военният съд, когато един полицай набие тъща си или съпругата си, например? Ето защо аз приветствам решението да не разглеждаме престъпления извън службата, с изключение на някои пиянски истории. Като управляване на служебен автомобил след употреба на алкохол, защото, за съжаление, все още има служители на МВР, които изпълняват патрулно-постовата си дейност пияни.
Според Вас, по отношение на подсъдността новият НПК е по-добър?
- Да, въпреки че в това отношение има един законодателен пропуск. С новия Закон за МВР се девоенизират не само полицаите, но и служителите в две от основните дирекции на правосъдното министерство - Съдебна охрана и Изпълнение на наказанията. По неизвестни причини обаче те не са включени в текста за компетентността ни при и по повод на службата и на практика... изчезват от нашата подсъдност. А говорим за около 3000-4000 души, които работят в твърде военизирана структура, носят оръжие и упражняват конвойна и постова дейност.
Имате ли представа как би могъл да бъде коригиран този пропуск?
- Да. Това може да стане, ако чрез Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който предстои да бъде приет, в НПК се допълни, че и тези лица са подсъдни на военните съдилища.
Какви ще бъдат последствията, ако това не се случи?
- Ще доведе до ненаказаност на техни деяния, осъществяващи състав на престъпление. Цивилните правораздавателни органи нямат служители, обучени да разследват дейност, свързана с техника, с въоръжение и с особеностите на патрулната, караулната и постовата служба. Цивилните колеги не знаят как се разследват подобен тип отклонения от закона. Наистина служителите на Главна дирекция Изпълнение на наказанията и на Съдебна охрана не вършат много престъпления. Годишно само по двама-трима души от тези дирекции сядат на подсъдимата скамейка. Това обаче не означава, че не трябва да имаме готовност да реагираме адекватно, когато се наложи.
Какви най-често са престъпленията, извършвани от тези служители?
- Престъпления, свързани с конвойната дейност. Примерно - неизпълнение на някое от служебните им задължения, което води до бягство на задържани лица. Другите два типа престъпления са неправилно боравене с огнестрелно оръжие и причиняване на травми вследствие на шофиране в пияно състояние.
Г-н генерал, вие запознат ли сте с докладите на евроинспекторите от последната партньорска проверка в България? Смятате ли, че съдържат критични бележки към работата на вашия съд?
- Не съм запознат с докладите, но искам да подчертая нещо друго. Досега са ни правили три проверки. В началото евроекспертите ни приемаха като странници, които работят по някакви свои си закони, а не съгласно Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Първият път дойде един италиански магистрат, който подходи към военния съд като към самостоятелна институция. Трябваше дълго да му обяснявам с какво се занимаваме, че сме част от общата съдебна система и че нашите дела са чисто криминални, но обхващат само определена група хора - полицаи и военни. Накрая той разбра и в доклада си написа положителни констатации само за нашия съд. Както по отношение на бързината, така и за качеството на работата.
Как успяхте да се преборите с евроскептицизма?
- На инспекторите от Брюксел трябва да се обяснява малко повечко, а не да бъдат заблуждавани с подвеждаща информация.
Сигурен ли сте?
- Имало е и такива случаи, не знам защо. Аз бях точен, ясен и откровен и работите потръгнаха.
При втората проверка инспекторът беше една дама, на която също обясних всичко. Интересуваше се главно от полицейската престъпност - случаите на полицейско насилие и корупционни престъпления. А третия път - през февруари т. г., дори не ни и проверяваха. Просто дойдоха, видяха, че сме тук, и си тръгнаха.
Споделяте ли мнението, че преговорната глава 24 Правосъдие и вътрешни работи трябва да бъде разделена на две - на правосъдие и на вътрешни работи?
- Задачите на правоохранителните и на правораздавателните органи са общи, а в дейността им има много допирни и пресечни точки. Данъкоплатецът изобщо не се интересува дали сме свързани в тази глава или не сме. Него го интересува полицаят да го защити от посегателство или да разкрие дадено престъпление, прокуратурата да внесе в съда обвинителен акт, а пък съдебният състав справедливо да се произнесе. За гражданина сме едно цяло и имаме една цел. Обаче не мога да разбера друго. Защо правосъдието и вътрешният ред се сочат като най-големият проблем на държавата.
А не са ли?
- Не мисля, че е така. За разлика от общоприетото негативно схващане, съдебната власт работи с такова темпо, че съдиите вече стават ваши... пишещи събратя. И макар да залягат над компютрите и през почивните дни, пак не смогват да напишат приключените граждански или наказателни дела.
Най-острите критики обаче бяха и си остават насочени към досъдебното производство. И по-специално към работата на прокуратурата...
- Действително е така. Доскоро там имаше един човек, който успя да блокира не само системата на прокуратурата, но и цялото досъдебно производство. Сякаш в изпълнението на някаква мисия, той концентрира в себе си цялата власт в прокуратурата. И без неговата санкция или благословия там не се случваше абсолютно нищо, дори и по най-дребен повод. Просто използва прокуратурата само за лични цели и нужди.
Говорите за бившия главен прокурор Никола Филчев, нали?
- Филчев беше нещо като енергиен вампир. Той е уникален. Сякаш беше зомбирал прокурорите. И сега, като се махна, тези хора не могат да повярват, че вече го няма.
Веднъж и вие му кацнахте на мушката, помните ли? Дори Висшият съдебен съвет образува дисциплинарно производство срещу вас...
- Помня, разбира се. И, ако искате, мога да ви разкажа цялата история.
Има си хас някой да откаже подобна оферта...
- Дисциплинарното производство беше образувано заради бившия директор на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов. Филчев имаше голямо желание този човек да бъде осъден по някакъв начин или да бъде задържан. И Атанасов беше задържан, а във военния съд започна да се точи производство дали задържането му е било законно...
Говорите за ноември 2004 г., когато ген. Атанасов бе задържан заради т. нар. корупционен доклад на НСС. Това четиво бе написано през есента на 1999 г. по разпореждане на тогавашния премиер Иван Костов, нали?
- Не зная дали докладът е писан по разпореждане, но е факт. Делото за ареста на ген. Атанасов се озова във Военно-апелативния съд и Филчев ме извика. Отзовах се. Главният прокурор се опита да ми окаже натиск и съдът да се произнесе както на него му се иска. Аз не мога да разбера защо смяташе, че мога да повлияя на тричленен съдийски състав?! На 27 юни 2005 г. Военно-апелативният съд обяви ареста за незаконен. Два дни по-късно във в. Труд излезе материал, че срещу мен има образувано дисциплинарно производство за оказано въздействие на колега от граждански съд. Публикацията се появи преди още материалите да бъдат внесени във Висшия съдебен съвет. Това беше техният начин на действие - хвърлят кофа с помия върху някого, без да си дават сметка, че в Закона за съдебната власт има разпоредби, които забраняват огласяването на данни от дисциплинарно производство, докато не е приключило. Прокурорът Цеко Йорданов имаше една любима фраза: Какъв закон бе, Филчев е законът…
Тогава ли започнаха разправиите между вас и Никола Филчев?
- Не, това стана по-рано, защото аз не бях техният кандидат за председател на Военно-апелативния съд. Те имаха свой човек и явно много искаха да овладеят този пост и да сложат ръка върху силовите ведомства в държавата - МВР и армията. Но Висшият съдебен съвет избра мен и тогава те... скочиха. Най-напред безуспешно подадоха жалба във Върховния административен съд срещу избирането ми. После започнаха да стопират пред ВСС всяко мое предложение за административни ръководители и да блокират различни мои действия. А накрая, се опитаха да ме стреснат с дисциплинарното производство...
Оставам с впечатлението, че изборът на нов главен прокурор, според вас, е уместен.
- Да. Г-н Борис Велчев е човек с друг вид мислене. Изключително качествен юрист и най-важното - необременен от досегашната атмосфера там горе - във Върховната касационна прокуратура. Между другото, имам едно предложение във връзка със заповедта му за сформиране на специално звено за борба с организираната престъпност и корупцията. Военният съд би могъл рационално да се използва в тази насока. Ние сме 40 души военни съдии в цялата страна и още около 100 военни прокурори и следователи. Имаме добре развита структура и разполагаме не само с база, но и с добре обучени хора. Нищо не пречи - с промяна в Закона за съдебната власт и в НПК - военните магистратури да бъдат специализирани така, че наред с настоящата си компетентност относно армията и МВР да поемат и делата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.
Защо не поискате среща с министъра на правосъдието г-н Георги Петканов и да му изложите доводите си? Доколкото е известно, в момента се пише проект за съвсем нов Закон за съдебната власт и подобна обмяна на идеи ще доведе до нещо рационално?
- Да, наистина ще трябва да се видим с министър Петканов и да обсъдим идеята. Сигурен съм, че е много добра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във