Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГЕНЕРАЛСКИЯТ ТЕРМОМЕТЪР

За хора като Бойко Борисов обикновено се казва, че или са родени с късмет, или носят в раницата си маршалския жезъл. Откакто зае най-високия професионален пост в МВР обаче (през септември 2001 г.), главсекът в оставка направи всичко възможно, за да убеди обществото, че е малко по-различен. И вместо жезъл, в раницата си носи... термометър. С който от време на време мери било всенародната любов към неговия единствен (все още) патрон Симеон Сакскобургготски, било търпението на правозащитниците (лансирайки идеята, че борбата с престъпността изисква известно ограничаване на основните човешки права и свободи), било... нервите на магистратите (подхващайки старата песен - МВР хваща бандитите, съдът ги пуща). За да бъде всичко съвсем в духа на обективността, ген. Борисов не пестеше и упреците си към депутатите и министрите, които могат да бъдат обобщени с едно изречение: те не си мърдат пръста, за да направят законите по-ефективни в борбата с бандитите.Вярно, обладан от някакво свое си чувство за родова принадлежност, ген. Борисов нито веднъж не задоволи напълно любопитството на аудиторията и не посочи поименно онези депутати или министри, които с бездействието си пречат на МВР. Той не пожела да си отвори устата дори тогава, когато журналистическата му свита съвсем умишлено го провокираше. В същото време е вярно и друго. Докато създаваше впечатлението, че говори само по принцип (макар и по конкретни поводи), ген. Бойко Борисов успя да убеди обществото, че вътрешното ведомство е единствената структура в държавния апарат, която съвсем доброволно и съвсем отговорно изхвърля боклука от собствената си къщичка. Което хем е истина, хем не е. Всъщност, ако с подаването на оставката си (на 25 април) генералът за последен път е решил да измери границите на нечия любов, май наистина е дошъл моментът на равносметката. Пред Бойко Борисов сега има два варианта (очертани, естествено, от онези речовити анализатори на процесите, които с еднаква готовност се изказват както по приватизацията на БТК, така и за проблемите в бубарството). В единия вариант премиерът приема оставката му, Борисов се връща в лоното на частния бизнес и се готви за влизане в голямата политика като независим.Според втория вариант оставката му също е приета, но по друга причина - той е необходим на Симеон Сакскобургготски като силов вицепремиер, който може и знае как да се бори с организираната престъпност в България. На практика това си е пак влизане в голямата политика, но по съвсем друга пътечка, водеща в съвсем друга посока. Примерно - през есента на 2004 г. Симеон Сакскобургготски решава, че е достатъчно уморен и вече не иска да тегли премиерската кола. По онова време България ще е член на НАТО, а БТК, Булгартабак и останалите мастодонти ще са приватизирани. В НДСВ продължават да кипят вътрешнопартийни борби, но на съвсем друга основа. И кого би посочил премиерът за свой наследник? Колкото и парадоксално да звучи днес, възможностите му няма да са кой знае колко. От групата на Министерския съвет иде реч за Милен Велчев, Соломон Паси и Антон Станков. От депутатската дружина засега фаворити в аванс могат да бъдат единствено председателят на Народното събрание Огнян Герджиков и шефът на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов. В този смисъл, ако прогнозата за по-нататъшния възход на Бойко Борисов (в рамките на това правителство) се сбъдне, как ли ще се казва избраникът? Отговорът е ясен и без човек да връзва бас на шише отлежало уиски и кутия кубински пури. Стига, разбира се, Симеон Сакскобургготски да не извади в последния момент някой семеен коз от ръкава си и България да осъмне вместо с премиер-цар с премиер... принц например. Толкова по въпроса с лиричните отклонения и проглеждането в бъдещето. Още повече че така, както досега се развиват нещата, като нищо може да се случи дори най-неочакваното: оставката на Бойко Борисов да не бъде приета и той да си остане главен секретар на МВР. Най-много да му забият и още по една звезда на пагоните и да го произведат в чин генерал-лейтенант. Защото и излизането му от системата на МВР, и влизането му в Министерския съвет е еднакво неприемливо за цял... стадион хора. По простата причина, че едните отдавна свикнаха да се крият зад гърба му и едва ли ще намерят друг човек, който с такава готовност да поема цялата отговорност за техните постъпки. Колкото до другите - на тях пък хептен ще им е противно, ако в общата им торба изведнъж попадне шило като Борисов. При това, облечен в още по-голямо доверие и притежаващ наистина огромна и съвсем реална власт. В интерес на истината обаче генералският термометър отчете и още нещо, за което също никой не си дава кой знае колко труд да говори. Подавайки оставката си на 25 април (явно сътворена поне ден по-рано, тъй като никой не е виждал Бойко Борисов да пише нещо в самолета или на аерогарата), той в буквалния смисъл на думата хвана жълтите в крачка и не им позволи да го изгорят на партийно-правителствената клада заради скандала с доклада и снимките от Монако. Успоредно с това Бойко Борисов съвсем деликатно (но с всичка сила) завъртя на вътрешния министър такъв шамар, че проф. Петканов едва ли ще се съвземе скоро. Именно Борисов поднесе сензационната новина на 20 април в ефира на БНР. В студиото на Неделя 150 той разказа и за материалите в доклада (които били събирани от спецслужбите в продължение на няколко години), и за снимките в него (които бяха преразказани от някои медии на 22 април), и за стенограмите от специалните разузнавателни средства (приложени в този доклад). И още нещо каза тогава генералът: докладът е връчен на министър Георги Петканов, който единствен има право да прецени какво да достигне до министър-председателя и президента на страната и какво да им бъде спестено. След което замина за Москва (на 22 април) и остави проф. Петканов да подмята горещия картоф, както сметне за необходимо.Какво се случи после е известно. В края на седмицата вече целият народ знаеше, че в доклада нищо не пише и че това дори не е доклад, а най-обикновена докладна записка. В която се съдържа рутинна информация, каквато министър-председателят и държавният глава получавали всяка седмица.Оттук нататък логиката на нещата потече съвсем гладко и едва ли друг път българската поговорка Думам ти, дъще, сещай се, снахо! е била претворявана толкова пълнокръвно в живия живот. Едно от качествата, с които Бойко Борисов трайно спечели симпатиите на българина, е, че думата му на две не става. Тоест - той наистина е дал на министъра си всичко онова, за което е говорил в студиото на Неделя 150. А какво е редактирал Петканов и защо е спестил цялата генералска истина за връзките на сегашни и бивши депутати, магистрати и министри с организираната престъпност - това вече е проблем на... самия министър. Ето, генералът си признава бъбривостта и е готов да си понесе отговорността. Докато поведението на министър Петканов е също толкова неадекватно, колкото и по времето на миналогодишния скандал със специалните разузнавателни средства (СРС), влязъл в историята под наименованието Гном. Тогава, ако някой все още се сеща, Петканов всеки ден убеждаваше широката общественост, че подслушването на бившия директор на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов, на бившето спецченге Живко Георгиев и на шефа на Моряшкия синдикат Пламен Симов е напълно законно. За по-голяма тежест Петканов даже заяви, че част от разрешенията за използването на СРС били подписани от ген. Бойко Борисов. За установяване на истината парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред излъчи комисия, която да проучи как стоят нещата. Резултатите от проверката станаха известни в средата на януари, а заключението на депутатите бе, че и тримата са подслушвани в нарушение на закона. Професор Петканов обаче забрави да се извини на ген. Борисов, че го е въвлякъл в скандала Гном, защото, според закона, главният секретар няма никакво право да се подписва под искане или разрешение за използване на СРС. Впрочем - необявената война между двамата отдавна не е тайна за никого. Незнайно по какви причини вътрешният министър не подкрепи (на дело, не на думи) нито една от идеите на ген. Бойко Борисов за радикализиране на наказателното законодателство. Като се започне от криминализирането на кражбите на метал, мине се през борбата с футболното хулиганство и се стигне до увеличаване на присъдите за незаконно притежаване на взривни вещества. Нещо повече - нито веднъж Петканов не седна на една маса с Борисов и като юрист да му обясни къде греши и къде има възможност за реални промени. Вместо това ни в клин, ни в ръкав преди няколко месеца вътрешният министър лансира идеята, че четирите полицейски служби в министерството (Жандармерия, Борба с организираната престъпност, Гранична полиция и Полиция) щели да бъдат обединени под шапката на някаква си Генерална дирекция на полицията, начело с... Борисов. С други думи - за генерала униформената хамалогия, а за политическото ръководство на МВР - всичко останало (и престижно, разбира се): контраразузнаването, подслушването, следенето, фирмите на МВР и тъй нататък. В контекста на всичко казано дотук версията, че приемането или отхвърлянето на генералската оставка е свързано със скандалните снимки, на които са запечатани паметните министерско-депутатски мигове на яхтата в Монако, издиша доста сериозно. По една причина: снимките от Монако не са онези фотоси, за които Бойко Борисов спомена в предаването Неделя 150 на 20 април. Тяхното съдържание най-усърдно бе тиражирано още във вторник сутринта (22 април) и според преразказите по картинки на тях се виждало как виден български политик гледа влюбено (едва ли не) в очите престъпен бос (на коктейл) и как виден български магистрат гледа още по-влюбено същия престъпен бос (в неговия високопланински хотел). Това означава, че въпросните снимки от Монако се появяват в доклада чак когато Борисов вече е в Москва (той замина на 22 април) и са тиражирани още на следващия ден. Данни, че въпросният доклад е попадал и в други редакторски ръце освен на министър Георги Петканов, няма. И както е тръгнало - няма и да има. Остава премиерът да направи своя царски ход и да разберем ще стане ли генералската пешка нещо повече от офицер, или ще бъде жертвана в името на боевото... реми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във