Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГЕНЕРАЛЪТ ОБВИНИ ЖИВКОВ ЗА УБИЙСТВОТО НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ МАРКОВ

През 1991 г. Олег Калугин за пръв път обяви публично, че писателят дисидент Георги Марков е убит през 1978 г. в Лондон по искане на Тодор Живков. Отровата и станалият легендарен български чадър били предоставени от КГБ, а самата операция проведена от българските тайни служби.В интервю пред БНТ Калугин заяви, че е присъствал на срещата в Москва с Юрий Андропов (по онова време шеф на КГБ), когато от българска страна са поискали съдействие за убийството на Георги Марков. Първоначално, твърди Калугин, Андропов не искал и дума да чуе за това. Но когато му докладвали, че молбата идва лично от Живков, се разпоредил да бъдат изпратени в България експерти, подходящо оборудване и специални средства, да се покаже на българските служби как да проведат операцията, но съветски агенти да не се замесват в случая.Кой всъщност е Олег Калугин?Олег Данилович Калугин е роден през 1934 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург). Потомствен чекист. Баща му - селянин от Орловска гебурния, е работил от 1930 по 1955 г. в НКВД като охрана на ръководни личности.След дипломирането си в университета Калугин по собствено желание постъпва на работа в органите за сигурност. През 1958 г. е изпратен да учи в Колумбийския университет в САЩ. Когато курсът му завършва, започва работа в Комитета по радиоразпръскване на СССР, но скоро след това отново е изпратен от КГБ в Америка. Този път като втори, а после и като първи секретар в съветското посолство на СССР във Вашингтон. Всъщност е бил заместник на резидента, а после и резидент на съветското разузнаване в Щатите. Според негови твърдения, през 1968 г. е писал в донесенията си до Москва, че военното нахлуване в Чехословакия е грешка.През 1972 г. Калугин се завръща в СССР. След две години става шеф на външното контраразузнаване в КГБ, в чиито задачи влиза борба с чуждия шпионаж и с антисъветските централи и организации на Запад. На 40-годишна възраст става генерал-майор.През 1980 г. Калугин е изпратен в Ленинград като заместник началник на управлението на КГБ за областта. Това фактически е понижение, което се свързва със зачестилите бягства на съветски агенти зад желязната завеса. През 1987 г. е пратен в резерва на КГБ. Тогава пише писмо до Михаил Горбачов, в което го убеждава в необходимостта от реформи в тайните служби, включително тяхната деполитизация, ликвидиране на политическите преследвания и др. През 1989 г., при навършване на пенсионна възраст, генерал-майор Олег Калугин е пенсиониран. Към този момент е носител на 22 ордена, медала и правителствени награди.През лятото на 1990 г. Калугин хвърля бомбата на конференцията на Демократическата платформа в КПСС. Той огласява публично факти от дейността на КГБ, които, макар и добре известни на обществото, винаги са били отричани от официалните власти. Веднага след това започва да дава многобройни интервюта пред съветската и чуждестранната преса. На 28 юни 1990 г. КГБ излиза с прокламация, в която определя изказванията на Калугин като клевета. Веднага след това по искане на КГБ, с указ на президента Горбачов, е лишен от всички държавни награди, а с постановление на Съвета на министрите му е отнето званието генерал-майор, както и персоналната пенсия и други облаги. Калугин неуспешно обжалва решенията на Горбачов и министър-председателя Николай Рижков в съда. След августовския пуч през 1991 г. Горбачов му връща званието и наградите.Калугин се включва активно в демократичните движения, нароили се в Русия след 1989 година. През юли 1990 г. демонстративно напуска КПСС. Същата година участва в учредяването на движението Демократична Русия, влиза и в организацията Военни за демокрация.След като депутатът Иван Полозков напуска парламента през лятото на 1990 г., Калугин влиза в предизборната борба за вакантното място и става народен депутат на СССР от Краснодарския край. За победата му допринася и неговият щаб, в който влизат известни личности като икономиста Татяна Корягина, бившите следователи Николай Иванов и Телман Гдлян.Депутатският мандат дава на Калугин имунитет срещу повдигнатото му обвинение за разгласяване на държавна тайна. По думите му, той научава за августвоския пуч през 1991 г. от бивши свои колеги само няколко часа преди неговото начало. След потушаването на бунта Калугин е съветник на новия председател на КГБ Вадим Бакатин.От август 1991 г. Калугин започва да разкрива действително неизвестни до този момент факти за съветските тайни служби. Така, в изявление пред тогавашната съветска телевизия, заявява, че КГБ от много години използва световноизвестния немски седмичник Шпигел като канал за прокарване на дезинформация. По това време прави и разкритията си за убийството на Георги Марков.През февруари 1992 г. Калугин хвърля в потрес американската общественост, като съобщава, че КГБ е разпитвало американски военнопленници във Виетнам след 1973 година. Американският комитет за изясняване съдбата на военнопленниците и изчезналите във Виетнам го кани в САЩ, където Калугин участва в заседание на Сената по този въпрос.Към края на 1995 г. генералът се премества да живее в САЩ.В началото на 2001 г. Калугин дава интервю за американски вестник по повод разкрития и арестуван като руски шпионин служител на ФБР Робърт Хансен. В интервюто той посочва като руски шпиони и дипломатите Торопов и Третяков, които са останали да живеят съответно в Канада и САЩ. Самият Робърт Хансен е осъден на доживотен затвор през юли 2001 година.В момента Калугин живее със семейството си в имение за 120 000 долара на 25 км от Вашингтон. Занимава се главно с консултантска дейност в областта на сигурността и охраната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във