Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГЕРБ: Не правим лобистки закони, но всичко е лобизъм!

Черешката на скандалната торта с наркопоправката в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите(ЗНВП) се оказва поредният ангажимент за създаване и приемане на закон за лобизма. По повод свършеното през първата година от мандата на 41-то Народно събрание неговият председател Цецка Цачева обеща, че депутатите от ГЕРБ ще излязат с инициатива за формиране на работна група, която да предложи проект на закон, регламентиращ оказването на натиск върху държавни органи в полза на отделни групи граждани. Ако управляващите спазят това обещание, проектът за въвеждане на ред и осветляване на тази деликатна дейност ще е шестият поред в рамките на последните три парламента, след като НДСВ постави началото в 39-ия парламент с проект на Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност. Никога обаче тази тема не е идвала на дневен ред при толкова лобистки скандали, както сега.
Обещавайки закон за лобизма, Цачева опитва да намали жегата под краката си. Във вторник (13 юли) предаде доклада си временната анкетна комисия, натоварена да обследва изнесените данни за грубо нарушаване на конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) при гласуването и обнародването в края на март на поправките в ЗНВП. В него ние посочваме всичко така, както е било с цитати от стенограмите при изслушванията на служителите, народните представители по време на заседанията на комисията, каза депутатът Димитър Чукарски. В крайна сметка решихме, че трябва да бъде ясно за всеки непредубеден читател на този доклад, включително и за народните представители, какво точно сме установили, какво точно се е случило в парламента, за да може да се направи
преценка за вината на всеки
от участниците в този скандал, добави Мая Манолова. В доклада се предлага Пламен Цеков и Светлин Танчев да бъдат отстранени от длъжностите им в НС, след като същото се случи със заместника на Цачева Лъчезар Иванов. Както е известно, при него чашата преля с лобирането в полза на митничар, живеещ като Крез с 500 лв. заплата. Но Иванов е не по-малко замесен и в наркопоправката. А името му стана символ на депутата - издънка, ангажиран постоянно в слугуване на нечисти бизнес интереси.
Разноцветните депутати от анкетната комисия стигнаха до рядко срещано единство при изясняването на случая. Отстраняването на Светлин Танчев - председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, и на Пламен Цеков - заместник-председател на здравната комисия, от тези постове е най-малкото, което би трябвало да им се случи. Подмяната на одобрен в парламентарна комисия текст с такъв, които да им бъде пробутан при гласуването анблок на второто четене на закона в пленарна зала, е гавра със самото Народно събрание. А ако новият текст либерализира режима на скрита реклама на наркотици, е пределно ясно, че става дума за умишлено престъпление срещу държавността и нейните органи. Даже ако сезираната от опозицията и впоследствие самосезирала се прокуратура реши, че няма достатъчно данни за престъпление. Надали обаче премиерът Бойко Борисов ще рискува имиджа си на стопанин, който чисти решително двора си.
Всички замесени в скандала депутати се правиха ударно на ударени. Анкетната комисия успя да измъкне повечко информация от служителите на Народното събрание. Повечето чиновници, за които не е тайна, че са протежета на отделни политически сили, отказаха да си заложат главите, като прикрият гущер, чиято опашка управляващите очевидно ще отрежат. От обясненията им стана ясно, че Танчев и Цеков са подпъхвали имената на Лъчезар Иванов и на Цецка Цачева, за да легализират поправката. Те двамата обаче най-вероятно ще минат в категорията на недоказано виновните, тъй като името на всеки от тях било посочено само от един чиновник, а нямало втори, който да потвърди ролята им. Констатации за вина ще има, без категоричност в определянето й, защото не успяхме в процеса на работата на комисията да установим такава категоричност, заяви след заседанието на анкетната комисия председателят й Румен Иванов (ГЕРБ).
Изглежда, изслушаните служители са получили от гузните депутати
нещо като статут на защитени свидетели
защото Иванов увери, че имащите отношение към случая няма да бъдат уволнявани и няма да се правят дори дисциплинарни производства срещу тях. Отказът да се търси отговорност обаче не може да прикрие факта, че някои чиновници са си за уволнение. Ние се обединяваме около това, че служителите на парламента не са допринесли за скандалната поправка. Но тук мненията на членовете на комисията са различни. Една част считаме, че определено вина носи Стефан Катев, който е бил активна страна и инициатор за извършване на поправката. Друга част от членовете на комисията считат, че определена вина носят и останалите служители. Но в крайна сметка ние решаваме, че няма да се занимаваме с този въпрос. Лично моите съображения са за това да бъдат защитени добросъвестните служители, които са действали под натиск и ще операт пешкира за безобразие, което са извършили народни представители, каза Мая Манолова.
Така или иначе замисълът на операцията е толкова дързък, че поразява с авантюризма и жертвоготовността на незаконните лобисти. При второто четене на ЗНВП в пленарната зала Пламен Цеков като заместник-председател на здравната комисия изчита лобисткия текст, който не е одобрен от самата здравна комисия. В Държавен вестник е публикуван обаче първо текстът, одобрен от здравната комисия, но негласуван от парламента. После Светлин Танчев отива с листче в ръка, за да поправи грешката, и така е обнародвана лобистката поправка. В продължение на почти четири месеца така и не се разбра дали някой от ръководството е знаел за нея и я е разрешил, а Цачева не спря да отрича да има нещо общо. И твърдеше, че държи нещата да бъдат изчистени докрай. Досегашният шеф на здравната комисия Лъчезар Иванов (ГЕРБ) пък аргументира твърде неубедително невинността си с отсъствието си от страната, когато е приеман текстът. Съпредседателят на ПГ на ГЕРБ и шеф на правната комисия Искра Фидосова също увери, че не е замесена.
Оттук нататък предстои да се види дали наред с кадровите (и евентуално с наказателни и политически) последици скандалът ще роди наистина полезни промени в нормативната уредба. Предлага се промяна в ПОДНС, според която всяка корекция или искане до Държавен вестник трябва да бъде придружена със съпроводително писмо, подписано от представител на ръководството на НС.
Корекцията ще се чете задължително в пленарната зала
Промяна в тази насока се предвижда и в Закона за Държавен вестник. Големият въпрос остава: ще предложат ли все пак управляващите сериозно закон за лобизма. След НДСВ такива закони предлагаха ДПС, Гергьовден, омбудсманът и БСП. Всички бяха скалъпени по американски или европейски образец, но такова чудо в правната ни система не се появи. А материята се приема за крайно хлъзгава и интердисциплинарна - лобирането се преплита неизменно с клиентелизма, с конфликта на интереси и с откровената корупция.
Че управляващите са склонни да напишат проектозакон за лобизма (което не означава непременно, че са решени и да го приемат) увери в сряда (14 юли) и новият заместник-председател на Народното събрание Анастас Анастасов, заел мястото на Лъчезар Иванов. Склонен съм да приема, че България има нужда от един закон за лобизма, така че се надявам в най-скоро време да се уреди този въпрос, а и нещата да бъдат ясни за всички. Почти същото каза веднага новоизбраният председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова.
Ако намеренията за приемане на закон за лобизма са истински, управляващите ще ползват не само чуждестранния опит, но и със сигурност ще изчетат проектите на своите предшественици. Ще трябва да се определи кой, пред кого, за какво и как може да лобира, по какъв начин ще се плаща, както и да се разграничат ясно
двата основни вида лобиране - за публични и за частни интереси
Последният проект, внесен от Бойко Великов и група депутати, отнесе критики за това, че областните управители и кметовете са изключени от обсега на обектите на лобиране. Поставен беше основателно въпросът дали онези, които лобират най-активно чрез лични контакти и посредници, ще се впишат доброволно в предвидените публични регистри на лобистите в законодателната и най-вече в изпълнителната власт. И няма ли регистрираните лобисти да служат просто за параван на скритите застъпници, които плащат големите пари? Оттук следва и друг въпрос - възможен ли е режим на служебна регистрация при наличие на данни за лобиране? Решаващи за ефективността на такъв закон са средствата и начините за контрол, както и естеството на санкциите. Дали те ще са по-скоро морални - лишаване от участие в заседания на комисии, отстраняване от пленарно заседание, лишаване от участие в официални делегации? Или може да струват поста на представители на законодателната и изпълнителната власти?
Особено деликатна е колизията на подобна уредба със сходни материи като финансирането на политическите партии, конфликта на интереси, декларирането на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, антикорупционните наказателни норми. Познавачи на законодателството пък отбелязват, че и сега има закони, които регулират косвено лобизма, и има вероятност от натрупване на закони, уреждащи сходни обществени отношения. Какъв е Красьо Черния с неговия фамозен телефонен списък с повече от хиляда имена от всички партии и власти? Наричат го масово лобист, но ако това е допустимо за законодателната и съдебната власти, никой закон за лобизма не допуска лобиране пред съдебната власт. Той не е лобист и по простата причина, че не дава парите, а посредничи. Но пък прокуратурата упорито отказва да му повдигне обвинение за търговия с влияние, което си е вид криминално корупционно посредничество. Излиза, че лобирането в съдебната власт е напълно безконтролно, но в добавка към това и не подлежи на регулация.
При липсата на закон за регулиране и публичност на лобистките дейности управляващите решиха да подходят практично, въвеждайки своеобразен филтър на вкараните в Народното събрание законопроекти. Съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев каза за Параграф 22, че премиерът Бойко Борисов одобрил във вторник предложение на изпълнителната комисия на партията всеки законопроект да се гледа предварително от парламентарните комисии за наличие на лобистки текстове. Това ще става още преди текстът да бъде заведен в парламентарното деловодство и ако има забележки, ще се връща на вносителя за преработка.

Каре на стр. 4

Извън САЩ закони за лобизма в Европа са приели само няколко страни от бившия източен блок - Полша, Литва, Унгария. Регламентацията на лобирането в Евросъюза е крайно оскъдна. Към Европарламента има акредитирани лобисти съгласно Анекс IX от Правилника за поведение на евродепутатите, който урежда обаче само правото на достъп до сградата му. Еврокомисията, в която основно се лобира, тъй като само тя има законодателна инициатива, е приела Общи принципи и минимални стандарти за консултации с организирани групи по интереси. Въведен е регистър за доброволното им вписване. В него фигурират всякакви граждански организации - синдикати, работодателски организации, бизнес асоциации, потребителски сдружения, фондации. Извън това евродепутатите спорят яростно за необходимостта от задължителна регистрация на лобистите и изобщо кои са те, що е лобиране и как изобщо да бъдат установени контактите между депутатити лобисти. Представата за издаване на пропуск на лобиста, за да се срещне с депутат от Европарламента, е силно разколебана заради възможността те да осъществяват контакти с писма, телефонни разговори и имейли. В САЩ, родината на осъзнатия и регламентиран лобизъм (понятието идва от думата лоби, чието значение на коридор е в основата на разбирането за вид кулоарна практика) се търси баланс между директното лобиране и косвеното лобиране чрез организиране на кампании, организации и групи за обществен натиск.

Facebook logo
Бъдете с нас и във