Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГЕРБ окастри спецсъда

Одобрените преди месец на първо четене в Народното събрание промени в Закона за съдебната власт и в Наказателнопроцесуалния кодекс, регламентиращи създаването на специализирани съдилища, прокуратури и разследващи органи, бързо се премениха в нов европейски тоалет. Управляващите ги префасонираха спешно, за да ги връчат на дошлите у нас в края на миналата седмица трима представители на Венецианската комисия към Съвета на Европа - Хари Гщол, Таня Гервиен и Джереми Макбрайд.
Новият вариант на проекта евроекспертите получиха в понеделник (8 ноември) на среща с депутати от парламентарната правна комисия, представители на правосъдното министерство, прокуратурата, Върховния касационен съд и неправителствени правозащитни организации. Старият вариант е при венецианските експерти от няколко месеца, тъй като управляващите им го пратиха за съгласуване веднага след като беше изготвен.
В последната редакция, за която става дума сега, вносителите - голяма група депутати от ГЕРБ начело със съпредседателя на парламентарната група на партията Искра Фидосова, са орязали старателно предложенията, които будят най-много въпроси. На първо място е премахната подсъдността с оглед на субекта на извършеното престъпление - иначе казано, спецсъдът да разглежда делата срещу министри, депутати, областни управители, кметове, шефове на държавни агенции и комисии, както и магистрати. Във връзка с това е отпаднала и възможността председателят на апелативната съдебна специнстанция да дава разрешения за подслушването на изброените длъжностни лица със СРС.
Отпаднало е и предложението при опасност за живота на свидетели те да бъдат защитавани чрез запазване на тяхната анонимност. Премахнато е и правомощието на специализираните съдебни и досъдебни органи по опростена процедура да имат достъп до банковата тайна. Отменена е забраната за участие на частни обвинители и граждански ищци в разглеждането на делата (тя бе мотивирана с необходимостта от бърз ход на тези процеси) и правата на тези участници в наказателния процес са възстановени.
Не на последно място, според коригирания вариант спецсъдиите ще трябва да обявяват присъдите си веднага, докато в първоначалния проект това трябваше да става след 15-дневен размисъл. Заварените дела ще бъдат продължени по досегашния ред, а не както бе предложено - те да бъдат поети от новата правораздавателна структура.
Посоката, в която е ревизиран проектът, връща в дневния ред въпроса за ползата от създаването на специализирани съдебни и досъдебни структури. Наред с подновения спор с какъв процент от общата престъпност ще се занимават новите структури, в тяхна полза работи единствено оставането на ключовия белег за предметна подсъдност. Според него специализираните магистратури ще работят по всички престъпления, извършени от организирани престъпни групи, както и по тези, които са извършени по поръчение на мафията.
Отпадането на категории лица като потенциални клиенти на тази структура - министри, депутати, областни управители, кметове, шефове на държавни агенции и комисии и магистрати, поправи една грешка. Но остават споровете по прилагането на другия критерий за подсъдност - според категорията престъпна дейност и вида на извършеното престъпление. На първо място не е ясно припокриват ли се понятията организирана престъпна група и организирана престъпна дейност. Първото фигурира като отделен текст в НК, а второто е записано в проекта за спецсъда, но не присъства никъде другаде в наказателното законодателство. Основателни са и критиките срещу подбора на наказателните състави от НК - в закона за спецсъда са включени само квалифицирани състави, без основните. Това буди недоумение, тъй като става дума за едно и също престъпление с разлика единствено в детайлите.
В тази връзка беше дефиниран един голям потенциален проблем - т. нар. проблем с кокошките. Става дума за това, че членове 321 и 321а от НК, уреждащи ръководството, организирането и участието в организирана престъпна група, често се използват от прокуратурата за разследване на твърде леки престъпления. Тези текстове бяха привнесени покрай евроинтеграцията на страната, но прилагането им се превърна в истински провал, тъй като не беше изяснено съотношението им с традиционните за наказателното ни законодателство форми на съучастие и усложнена престъпна дейност. НК определя организираната престъпна група като структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Това означава, че много престъпления, които не попадат в категорията на тежките - наказуеми с лишаване от свобода за повече от пет години, може да станат подсъдни на новата структура. За тях поначало е приложима замяната на наказанието лишаване от свобода с административно наказание и може да се окаже, че спецмагистратите ще разследват и съдят хора, приключвайки делата с налагане на незначителна глоба.
Министърът на правосъдието Маргарита Попова предупреди и за друг проблем - че водещата идея за специализацията на предлаганата структура е торпилирана от самия проект и остава неясна. В предлаганите промени в Закона за съдебната власт, който трябва да уреди статута на спецмагистратурата, не е дефиниран нейният профил. Вместо да се каже ясно каква престъпност ще преследва - икономическа или обща криминална, се разчита на изброените състави, които обхващат и двата рода престъпност. Излиза, че в рамките на специализираните съдилища и прокуратури ще трябва да има допълнителна вътрешна специализация. Това вече даде повод на опозицията да пита саркастично дали управляващите в крайна сметка няма да създадат две различни специализирани структури вместо една.
Посещението на представителите на Венецианската комисия не внесе особена яснота как те гледат на проекта и на промените в него. Освен посочената среща, на която получиха ревизирания вариант на промените, евроекспертите се срещнаха и с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Какво са си говорили не се узна, тъй като от пресцентъра на МВР заявиха, че срещата била работна и няма да се правят официални изявления. Членове на Висшия съдебен съвет пък се ожалиха, че не знаят нищо нито за програмата на представителите при посещението им, нито дали е предвидена среща с ВСС. А според тях било редно тя да се проведе.
Тази тайнственост поразсея донякъде заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов. Той заяви в телевизионно интервю, че проектът остава отворен и няма гаранция, че това са окончателните промени в него. По думите на Анастасов Венецианската комисия няма съществени забележки към първоначалния проект, но и гостувалите у нас нейни представители по никакъв начин не са изразили каквото и да било становище по промените в него. Окончателно становище на комисията може да се очаква едва след поредното й заседание на 17 декември.
Анастасов спомена и числа. По отношение на първоначалните разходи за създаването на спецсъда той каза, че когато проектът бил написан, се споменавала сума от порядъка на 4 до 6 млн. лв. Той обаче не вярвал да се стигне до такова нещо. А финансовият министър Симеон Дянков уверил, че проблем с парите няма да има. От данни на председателя на Наказателната колегия на Върховния касационен съд Гроздан Илиев, цитирани на срещата, пък станало ясно, че по текстовете, по които ще работи спецмагистратурата, миналата година са осъдени около 2500 лица. Това означава, че делата няма да са десетина, както твърдят метафорично най-върлите противници на проекта, а поне няколкостотин. За съжаление количествените показатели у нас имат малко общо с доброто правораздаване и служат основно за оправдаване на явно поръчкови и корупционни актове. Иначе казано, нито високата натовареност е причина за тях, нито ниската води до законосъобразни и правилни съдебни решения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във