Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Гласът на Борис Велчев - Маргарита Попова: ВМЕШАТЕЛСТВОТО В РАБОТАТА НА ПРОКУРАТУРАТА ТРЯБВА ДА СПРЕ

ВИЗИТКА
Маргарита Попова е родена през май. С гордост обяснява, че е зодия Телец. Средното си образование получава в Немската езикова гимназия Бертолд Брехт в Пазарджик, а след това завършва българска филология и право в Софийския университет Св. Климент Охридски.
Професионалната кариера на Маргарита Попова като юрист започва през 1990 г. в Пирдоп като младши прокурор. Само година по-късно тя вече е районен прокурор на Своге, където остава пет години. През 1996 г. е избрана за ръководител на Софийската окръжна прокуратура, но през 2004 г., по време на големия началнически кадрил в съдебната система, бившият главен прокурор Никола Филчев я изхвърля от списъка на благонадеждните (според него естествено) кандидати за административни ръководители.
През следващите две години Маргарита Попова е постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието (НИП). На 21 септември 2006 г. е назначена за говорител на главния прокурор. В началото на 2007 г. спечели конкурс и бе повишена във Върховната касационна прокуратура.
Маргарита Попова е специализирала наказателно правораздаване и организирана престъпност в Германия и САЩ. Тя е омъжена и има две деца.

Г-жо Попова, по време на отчета на Върховната касационна прокуратура, проведен на 2 и 3 юни, обявихте, че към кабинета на главния прокурор е създадена комисия за изпълнение на Стратегията за развитието на държавното обвинение в периода 2007-2009 година. Бихте ли обяснили за какво става дума и какво е предназначението на тази комисия, след като изпълнението на стратегията може да се контролира и от административните ръководители в системата на държавното обвинение?
- На 15 ноември 2006-а Американската асоциация на юристите/Правна инициатива за Централна Европа (ABA/CEELI) обяви резултатите от първия по рода си Индекс на реформата в прокуратурата в България за 2006 година. Става дума за инструмент, разработен от Инициативата за върховенство на закона на Американската асоциация на юристите, чрез който тенденциите в развитието на съдебните системи в младите демокрации се подлагат периодично на жестоки анализи и оценки. Базата за определяне на този индекс са 28 показатели в шест области, засягащи наказателното правораздаване: подбор и квалификация на кадрите, професионални свободи и гаранции за ненамеса в работата, прозрачност в работата и отчетност пред обществото, етично поведение, липса на конфликт на интереси и т. н. А оценките към края на 2006 г. бяха доста неблагоприятни за прокуратурата - две положителни, 16 неутрални и 10 отрицателни.
Това ли наложи изработването на стратегията?
- Да. За тази цел към кабинета на главния прокурор бе структурирана специална комисия, чиято задача бе да разработи конкретен план за действие през следващите три години. В тази комисия бяха включени четирима прокурори от всички йерархични нива и един съдия. Комисията се ръководи от мен, заместник ми е г-жа Гергана Мутафова - ръководител на Асеновградската районна прокуратура, а членове са г-н Бойко Найденов - завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура (ВКП), г-н Росен Димов - ръководител на Пловдивската апелативна прокуратура и председател на Асоциацията на прокурорите в България, и г-н Здравко Трифонов - съдия във Великотърновския апелативен съд.
Нали става дума за прокурорска стратегия? Защо в комисията е включен и съдия?
- Присъствието на Здравко Трифонов е изключително важно по няколко причини. Реформата в българското държавно обвинение е част от реформата в съдебната власт. Така че, от една страна, колегите съдии са съпричастни към нашите усилия за модернизиране на институцията, а от друга - техните оценки и съвети са особено ценни и значими за нас. Българската съдебна система се нуждае от единство и от възпитаване на чувство за магистратска общност. Заедно ще работим за изграждане на нова съдебна култура.
Какви са целите на стратегията?
- Стратегията за развитие на прокуратурата 2007-2009 г. бе утвърдена на 26 април 2007 г. от главния прокурор Борис Велчев и е разделена на две части. В основата й логично залегнаха насоките и планът за действие по Индекса на реформата. Стратегията цели няколко неща: повишаване на ефективността на работата на прокурорите и съдебните служители, разширяване на възможностите за обществен контрол върху нашата дейност, разработване на по-гъвкави механизми за противодействие срещу организираната престъпност и корупцията, повишаване на предвидимостта в работата на прокуратурата като условие за справедливо правосъдие и така... докато поправим 10-те двойки, поставени ни чрез споменатия Индекс.
Не може ли малко по-конкретно? Примерно - какви са първите пет-шест приоритета, които ще преследвате с изпълнението на тази стратегия?
- Подобряване на подбора и квалификацията на кадрите; повишаване на ефективния контрол върху работата на прокурорите, осигуряване на механизми, които ще ограничат максимално вътрешното и външното вмешателство в работата на редовите обвинители; повишаване на отчетността и прозрачността; по-ефикасно разпределение на финансите; подобряване на материално-техническото състояние на прокуратурата. Така става ли вече ясно какво смятаме да правим?!
Разбира се, защото ако напишем, че една от задачите на комисията е да разработи Инструкция за документооборота, едва ли някой ще схване за какво става дума. Всъщност този документ толкова ли е важен, че да бъде записан като точка от Плана за изпълнение на стратегията?
- Колкото и бюрократичен документ да изглежда инструкцията, тя е изключително важна, защото гарантира реда и защитимостта на интересите на държавата и гражданите. Най-общо в нея ще бъдат конкретизирани два типа правила - за обработването на документите, влизащи в прокуратурата, и за създаване, съхраняване, архивиране и унищожаване на документи.
Освен това инструкцията фиксира конкретните задължения на административните ръководители и на съдебните служители при работа с явните материали и с класифицираната информация. Ще бъдат очертани деловодните операции и тяхната последователност при обработването на документите, специфичните особености при работа с Унифицираната информационна система и с електронната поща и др.
За никого не е тайна, че периодично редовите обвинители се превръщат в писарушки и по цял ден се чудят как по-бързо да разчистят килограмите хартия по бюрата си. Във вашата стратегия предвижда ли се намаляване на бюрокрацията в прокуратурата?
- Да, набелязали сме конкретни стъпки за разтоварване на прокурорите от ненужно и затормозяващо писане на стотици справки и доклади, защото този тип работа води след себе си единствено до допълнително обременяване и бюрокрация. А това изнервя магистратите и по никакъв начин не ги ангажира професионално.
Преди малко споменахте, че една от целите на стратегията е да бъдат разработени механизми, които рязко ще ограничат възможностите за вътрешно и външно вмешателство в работата на прокурорите. Какво точно имате предвид?
- Няма стабилна държавна власт без независима прокуратура. Това означава всеки прокурор да работи в името на закона, справедливостта и вътрешното си убеждение, без да бъде притискан от по-висшестоящи обвинители за вземане на едно или друго решение. Тук не става дума за ограничаване на правомощията за контрол, които имат по закон административните ръководители и обвинителите от висшестоящите звена на прокуратурата, а за премахване на порочната практика за манипулиране на дела чрез обаждания по телефона, чрез смени на наблюдаващите прокурори или пък чрез спускането на абсурдни за изпълнение указания по конкретни дела и преписки.
Колкото до външното вмешателство, то може да бъде оказано от всяко лице или орган извън системата на прокуратурата, при това - по най-различни начини. До каква степен обаче прокурорите се поддават на подобен натиск е трудно да се прецени, тъй като външното влияние не може да бъде измерено с образуваните или приключените прокурорски дела за подкуп, за престъпление по служба, търговия с влияние и пр.
Как ще постигнете тази цел?
- Трудно. Проблемът с вмешателството е деликатен. Решаването му е въпрос и на мъжество, на кураж. Куражлии в прокуратурата има, но не са много.
Какво имате предвид?
- От една страна, прокурорите трябва да имат воля, за да не се поддават на нерегламентиран началнически натиск и да устояват на изкушенията, които им се предлагат. От друга страна, органите на МВР трябва да забравят за прословутото междуведомствено съчувствие, което им пречи за реализирането на пълноценни полицейски разработки срещу корумпирани прокурори. На трето място, прокурорите и следователите трябва да приключват досъдебните производства срещу уличените им колеги така, както повелява законът: ако има доказателства за престъпление - с обвинителен акт, ако няма - с постановление за прекратяване. И накрая, изключително важно е колегите да си изработят професионални рефлекси за дисциплинарните производства по Закона за съдебната власт, така че те да бъдат реабилитирани като средство за самопречистване на системата, а не като начин за разчистване на сметки или като средство за укротяване на инакомислещите.
Предвижда се създаването на отдели Инспекторат към апелативните прокуратури в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Това като част от методите за прекратяване на вмешателството ли да бъде смятано?
- Да. Според нас създаването на тези контролни звена ще доведе до институционално укрепване на системата и до намаляване на дисциплинарните пропуски в работата. В рамките на наличния щат е възможно шестте апелативни прокуратури да поемат и допълнителни функции за контрол по срочността и качеството на работа в съответните окръжни прокуратури. Освен това бъдещите регионални инспекторати ще могат да правят тематични ревизии на подопечните им районни и окръжни прокуратури, да анализират специфични проблеми по прилагането на закона и т. н. А в сътрудничество с отдел Инспекторат към ВКП те ще могат да реализират мероприятия, които да доведат до повишаване на ефективността при преследване на конкретни корупционни практики.
Доколкото е известно, преди няколко години държавното обвинение прие свой Етичен кодекс, а като основна цел в стратегията е записано подобряване на професионалната етика. Това означава ли, че за вашите колеги спазването на Етичния кодекс е... излишно, да речем?
- По този въпрос трябва да се говори, трябва да се провеждат обучения, трябва да се полагат много усилия. Не може и не бива да се разчита единствено на вродения у човека инстинкт за справедливост. Обученията по въпросите на професионалната етика са мощен антикорупционен механизъм и гаранция, че усилията за реформа в съдебната система няма да отидат нахалост. Нека кажа, че преди десетина-петнайсет дни успешно приключи първото обучение по програма Професионална етика и антикорупция в Националния институт на правосъдието. Тази програма бе реализирана по препоръка на Европейската комисия, но нашата амбиция е тя да стане задължителна част от началното и текущото обучение на магистратите.
И накрая, г-жо Попова, бихте ли обяснили как ще изпълните най-деликатната точна от стратегията, озаглавена Предотвратяване на конфликт на интереси в прокуратурата? Всъщност какво точно означава конфликт на интереси в държавното обвинение, след като прокурорите нямат право да имат фирми, да членуват в политически организации и да работят на две-три места едновременно?
- Конфликти на интереси са примерно назначаването на хора в прокуратурата заради техните познанства, роднинства, политически връзки. Конфликт на интереси е и растежът в кариерата на такива магистрати, както и липсата на ясни критерии за професията, нечестното и необективно атестиране. Подобни прояви са тежки нарушения на професионалната етика, а възможността те да бъдат ограничавани и санкционирани ще бъде изключително трудна.
Наистина, май нищо розово не ви чака през следващите три години...
- Най-вероятно е така, защото, необяснимо за мен, мълчанието по тези въпроси е масово и... тежко.
Защо да е необяснимо, след като съществуващото положение явно е удобно на много хора?
- Защото не може да ставаш свидетел на поведение, несъвместимо със службата и морала, и в същото време да си мълчиш. При това - години наред. Да преборим мълчанието ще бъде тежко. Тук всъщност е видимата и невидимата граница между реалната корупция, грозното усещане за нея и съдебния морал от европейски тип. Защото корупцията стига дотам, докъдето е нашата търпимост към нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във