Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГЛАСЪТ НА ПАГОНА Е ПО-СИЛЕН ОТ ГЛАСА НА ЗАКОНА

Следователят Емил ИвановЕмил Петков Иванов е роден преди 48 години в с. Кула, Видинско. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски през 1981 г. и две години по-късно започва работа като следовател. През 1988 г. е назначен в тогавашното Главно следствено управление, което по-късно се преобразува в Национална следствена служба. Оттогава - вече 16 години, той работи единствено в отдела за разследване на тежки криминални престъпления. Емил Иванов е женен и има три деца. От 1989 г. той е разследвал все трудни и тежки престъпления - предимно убийства. Работил е по делото за трагедията в дискотека Индиго, пратил е на съд килърите на Валентин Алексиев-Лисицата и на Иво Карамански. Засега единствен той е приключил следствено дело, образувано за източване на сметки с фалшиви кредитни карти, с мнение за съд на виновните (става дума за силистренската банда, за която Параграф 22 писа в миналия си брой). Негова е и заслугата за разкриването на бруталното убийство на тримата полицаи в Люлин на 3 май 1996 г., и осъждането на единия килър - Иво Кашавелов, с влязла в сила присъда доживотен затвор без замяна. Именно за добрата му работа по това тежко следствено дело на 26 април 2004 г. вътрешният министър Георги Петканов награди Емил Иванов с пистолет. Г-н Иванов, с какво впечатлихте ръководството на МВР, че да ви награди? Вие все пак сте следовател и принадлежите към гилдия, която недолюбват по върховете на вътрешното ведомство?- Основната причина, заради която получих наградата от министъра на вътрешните работи, е влязлата в сила доживотна присъда на Иво Кашавелов. Той разстреля преди осем години тримата полицаи в Люлин. В предложението за награда са споменати и други две дела, по които съм работил - за убийството на Иво Карамански и за разкриването на двойно убийство (на майка и дъщеря) в Габрово. Ето защо ще се възползвам от предоставената ми възможност, за да благодаря на колегите от полицията, с които заедно работихме не само по тези три дела. От разкриването на тройния разстрел в Люлин минаха осем години. Защо чак сега забелязаха вашия принос за осъждането на убиеца?- В интерес на истината, тази награда ми бе обещана от покойния вече министър Николай Добрев още през 1996 г., когато МВР награди служителите си, участвали в разследването. Тогава аз отказах да получавам каквото и да било, защото за мен едно дело приключва с влизането на присъдата в сила. Едва през март 2004 г. Върховният касационен съд потвърди доживотната присъда на Иво Кашавелов и той влезе завинаги в затвора.Да не би вие да си поискахте наградата? - Не. Директорът на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров, който през 1996 г. беше директор на СДВР, припомни случая на сегашния директор на столичната полиция ген. Румен Стоянов за обещанието, което ми бе дадено от покойния Николай Добрев, и на 26 април министър Петканов подписа заповедта за моето награждаване. За какво ще използвате оръжието?- Надявам се никога да не го използвам. Кое дело ви докара най-много ядове?- Аз съм следовател от 1983 г. и винаги съм работил по разкриването на тежки криминални престъпления. Безспорно най-тежкото ми дело е за убийството на тримата полицаи в Люлин. По него започнах разследването от самото начало, от огледа на местопроизшествието. Аз и колегите започнахме почти от нищо, от една изоставена кола, с която са пътували престъпниците, и няколко гилзи. След три месеца упорит и напрегнат денонощен труд съвместно с колегите от МВР стигнахме до Иво Кашавелов и той бе задържан. След това, в продължение на дълги месеци, събирахме доказателство след доказателство, докато накрая бетонирахме тезата на обвинението и тя издържа и пред трите съдебни инстанции. Как стигнахте до убиеца?- На местопроизшествието бе намерен автомобил Фолксваген Джета и гилзи от автомат Калашников и пистолет Макаров. Проверихме в информационните масиви на МВР кой се е интересувал от колата. Оказа се, че няколко месеца преди престъплението общо седем служители на МВР са правили запитвания за фолксвагена във връзка с различни престъпления - главно въоръжени грабежи на леки коли и джипове. Последното беше от 2 май 1996 г. - деня преди убийството на тримата полицаи. Поводът бе разследването на неуспешен грабеж на джип в ж. к. Младост, придружен със стрелба. Част от гилзите, намерени на местопроизшествието, бяха от Макаров. Няколко дни след убийството на полицаите експертите от Института по криминалистика установиха, че гилзите в Люлин и Младост са от едно и също оръжие. Предположихме, че извършителите на тройното убийство вероятно са специализирани във въоръжените грабежи на джипове и събрахме всички подобни престъпления, извършени на територията на София през последната година. В няколко от случаите установихме сходен почерк, гилзите от пистолета също съвпаднаха и... същинското разследване тръгна. През юли 1996 г. в столичния ж. к. Дружба стана пътен инцидент, при който неустановено лице нападна млада жена. Съпругът й прави опит да я защити, а нападателят го прострелва. На местопроизшествието намерихме гилзи, които се оказаха от пистолета, с който бе стреляно в Люлин. За щастие раненият мъж бе успял да запише номера на колата, с която е избягал нападателят. Направихме проверка в архивите на КАТ и се оказа, че става дума отново за Фолксваген Джета. След това направихме втора проверка, за да видим дали някой не се е интересувал от този фолксваген. Така попаднахме на оперативен работник в Шесто РПУ, който разследваше отвличане, извършено през 1995 г., при което са били използвани пистолет Макаров и автомат Калашников. Оперативният работник бе установил дори имената на похитителите, един от които бе Иво Кашавелов. И го задържахте веднага?- Арестувахме го по-късно. Едва след като вече бяхме проучили маршрутите, по които се движи, хората, с които се среща и заведенията, които посещава. Така попаднахме на наетия от него гараж, където открихме цял арсенал - автомати, пистолети, заглушители, няколко хиляди патрона и осем килограма експлозив. Намерихме и части от автомата, с който бяха разстреляни полицаите. При задържането на Кашавелов в него намерихме въпросния пистолет Макаров, а свидетели на тройното убийство го разпознаха без колебания. А накрая, в дома на Кашавелов открихме и дрехите, които той е носил на 3 май 1996 година. По време на престрелката единият от полицаите е успял да го рани в хълбока, като куршумът е пробил коженото му яке и панталона. Джинсите и якето вече бяха закърпени, но балистичната експертиза доказа, че дупките са оставени от куршума, изстрелян от убития секунди по-късно полицай. Почти всички ваши дела или са в съда, или са приключили с влезли в сила присъди. Доволен ли сте от себе си?- Всеки следовател на мое място би бил удовлетворен от постигнатото. Една влязла в сила осъдителна присъда е най-голямото признание за работата, която следователят е отхвърлил в продължение на месеци или години. Делата в Националната следствена служба, в която аз работя от 14 години, са изключително тежки и доста често не приключват за по-малко от половин година или в максималния деветмесечен срок, фиксиран в Наказателнопроцесуалния кодекс. За това обаче не са виновни нито следователите, нито законите. Просто криминогенната обстановка вече е много сложна, а престъпниците се научиха да изпипват работата си. Защо тогава следствието продължава да бъде ябълката на раздора, която всеки иска да изяде? Смятате ли, че ако то се върне отново в МВР, досъдебното производство ще се отпуши?- Трябва да ви кажа, че следствието в България има бъдеще такова, каквото е в момента. Експериментът от 1998 г., когато националният следствен апарат бе раздробен на 29 независими служби, се оказа катастрофално неуспешен и щетите от него още дълго няма да бъдат възстановени. Моето мнение е, че следствието трябва да си остане там, където е в момента - в независимата съдебна власт. Ако се върне в МВР, допускам, че е възможна намеса в работата на следователите. Нямам предвид нашата служба, а районните и окръжните структури. Както се казва по друг повод - гласът на пагона е по-силен от гласа на закона. Какво имате предвид?- Нищо повече от онова, което ще се случи, ако следствието бъде върнато в МВР, а следователите станат офицери: винаги ще се намери някой висшестоящ, който да се опита да дава съвети как се води разследване, какви доказателства трябва да бъдат събрани и кои заподозрени да бъдат привлечени като обвиняеми и кои да не бъдат. Кога, според вас, се е работило по-лесно - преди 1989 г. или днес?- Не мога да направя някаква особена разлика. Вярно е, че бяхме част от МВР. Но същото така е вярно, че дори тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов не си позволяваше да се меси в работата ни. Или, ако е имало такова нещо, то се е правило така, че никой да не разбере. Аз обаче никога не съм имал проблеми. Било с партийна или с държавна структура, било с високопоставени ръководители на вътрешното министерство или от прокуратурата. Някои колеги вероятно са имали такива проблеми, но аз винаги съм си вършил работата така, както смятам, че трябва да я върша. А с кой министър на вътрешните работи след 1989 г. сте работили най-трудно?- Аз мога да кажа с кои вътрешни министри се е работило добре.С кои?- С Виктор Михайлов (1993-1994 г.), с покойния Николай Добрев (1996-1997 г.) и сега, с министър Петканов. Същото се отнася и за техните главни секретари - ген. Коста Богацевски, ген. Георги Ламбов и ген. Бойко Борисов. С кое друго дело искате да бъдете запомнен като следовател? - През юни 1997 г. в гората край Габрово бе намерен голият труп на бременно 18-годишно момиче, а два месеца по-късно полицията задържа вероятния извършител Иван Павлов. Докато събирах доказателства за вината на Павлов, установих, че половин година преди убийството на момичето той е разстрелял и майка й. По особено брутален начин - напъхал е дулото в устата й и е дръпнал спусъка. Именно за това престъпление аз намерих дознание, изпратено в прокуратурата с мнение за прекратяване. Помощник-следователят (тогава дознанията бяха в правомощията на следствието) сметнал, че жената се е самоубила и прекратил по-нататъшната работа по случая. На всичко отгоре той не си беше направил труда да установи дори самоличността на жертвата. Ето защо се наложи да извърша ексхумация. Отворихме три гроба, в които по данни на гробищната администрация трябваше да бъде погребана жената, но вътре открихме други покойници. Докато съставяхме план как да разровим още 17 гроба, лекарите от съдебна медицина в София откриха трупа на майката. Оказа се, че той бил забравен в съдебна медицина и престоял девет месеца в мазето на моргата, напълно разложен, почти само скелетът бе останал. След като извършихме реаутопсията, открихме изходната рана в черепа. Намерихме дори куршума, който се бе заплел в косата на жената. След още няколко експертизи категорично успяхме да докажем, че трупът е на майката на момичето. Пред майката и дъщерята Иван Павлов се бе представял за страхотен екстрасенс, за Бог. Земната му цел обаче беше друга - да им вземе парите и имотите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във