Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Главният прокурор Борис Велчев: НЯМА ДА ТЪРПЯ СИМУЛИРАНЕ НА АКТИВНОСТ

ВИЗИТКА
Борис Велчев е роден на 26 април 1962 г. в София. През 1981 г. завършва прословутата Първа английската гимназия в столицата, а през 1987 г. и Право в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 1988 до 1990 г. е съветник в отдел Правен на Министерския съвет, след което се отдава на научна и преподавателска дейност: асистент, старши асистент, главен асистент и доцент по наказателно право и международно наказателно право в Софийския университет; преподавател по наказателно право и международно наказателно право и ръководител на Катедрата по наказателноправни науки във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий.
Борис Велчев е член на Консултативния съвет по законодателството при Народното събрание, председател е на Правната секция на Съюза на учените в България (СУБ) и е член на Бюрото на СУБ. С встъпването си в длъжност (22 януари 2001 г.) Георги Първанов кани Борис Велчев като юридически съветник в президентския си екип, а година по-късно го прави шеф на своя Правен отдел.
Борис Велчев е сред първите юристи в България, които се обявяват категорично за падането на имунитета на магистрати и депутати и е съавтор на президентската идея за създаването на специална агенция за борба с корупцията, лансирана преди три години.
На 19 януари 2006 г. Борис Велчев бе избран от Висшия съдебен съвет за нов главен прокурор на България с невиждано дотогава единодушие (23 гласа за, един въздържал се и една недействителна бюлетина), а на 23 февруари встъпи официално в длъжност.
Борис Велчев е женен.

Г-н Велчев, в края на миналата седмица бяхте в Брюксел, където разговаряхте с представители на Европейската комисия. Пред тях вие защитихте позиция, която донякъде Параграф 22 не споделя. Според вас отлагането на пълноправното ни членство по-скоро ще затормози, отколкото ще стимулира по-нататъшния ход на съдебната реформа, докато нашето мнение е, че - специално по отношение на реформата в съдебната власт - ще се случи точно обратното. Бихте ли споделил какво ви кара да мислите така?
- През последните няколко месеца придобих съвсем ясна представа колко усилено МВР и прокуратурата работят за противодействието на организираната престъпност и корупцията. Отлично разбирам колко неубедително звучи това на хората, които основателно очакват от нас не само по-бързи, но и по-значими резултати. Нечестно ще бъде обаче да бъде отречен трудът на хилядите прокурори и полицаи, които всеки ден се опитват да променят облика на системата. И аз съм уверен, че колегите ми работят усилено, защото осъзнават, че е крайно време да направим прелом в борбата и с организираната престъпност, и с корупцията. Не толкова заради изискванията на Европейската комисия, а преди всичко заради самите нас. Просто ние нямаме друг избор, освен да работим още по-упорито и още по-професионално, независимо от онова, което ще се случи в Брюксел.
Но ако все пак приемането на България бъде отложено с половин или с една година?
- Всяко отлагане би означавало, че усилията ни са останали незабелязани. Това ще направи работата ни по-трудна, защото ще трябва да търсим нови начини, за да повишим мотивацията на колегите. По същество обаче нещата няма да се променят, тъй като България - така или иначе - трябва да реформира съдебната власт.
Мислил ли сте по въпроса как евентуалното отлагане би повлияло конкретно върху работата на прокуратурата?
- Мониторингът на Европейската комисия е важен стимул за нас да работим така, че да ни оценят навън. За мен обаче по-важен е другият краен резултат: прокуратурата да спечели пълното доверие на българските граждани. Ето защо аз не си представям, че постигането на пълноправното европейско членство в края на годината може да има друг ефект освен допълнително мобилизиране на държавното обвинение. И нямам никакво намерение да позволя през оставащите няколко месеца да бъде симулирана активност с идеята тя да бъде оценена, а после да се върнем към стария стил на работа.
Известно е, че поне от три години една от най-сериозните критики към българската съдебна система е свързана с липсата на присъди за изпиране на мръсни пари. През месец март вие създадохте специален сектор, който да се занимава с този тип престъпления. Разполагате ли вече с конкретни резултати от неговата дейност, които биха... зарадвали Европейската комисия?
- Не съм имал наивната представа, че само трябва да създам сектор за контрол върху делата за пране на пари и след три-четири седмици ще стане чудо. За нашето наказателно право прането на пари е ново престъпление и ние нямаме никаква съдебна практика по него. Така че, ако говорим за положителни резултати, на този етап те се свеждат до следното. Най-напред започнахме да разработваме конкретни методически указания, които ще позволят на прокуратурите в страната да ускорят работата си по делата за пране на пари и да повишат своята ефективност. След това изградихме много добри оперативни отношения с Агенцията за финансово разузнаване. И накрая - прокурорите от сектора започнаха работа по конкретни дела. Колкото до мен, аз ще бъда истински доволен едва когато бъдат произнесени първите осъдителни присъди за изпиране на мръсни пари.
Г-н Велчев, неотдавна внесохте предложение в Министерството на правосъдието, според което Националната следствена служба трябва да се трансформира в Национално бюро за разследване и да поеме тежките дела срещу организираната престъпност и корупцията. Бихте ли казали нещо повече за тази идея? Примерно - това бюро към прокуратурата ли ще бъде, или ще е самостоятелно звено?
- Наистина има подобно предложение, но основната заслуга за него е на г-н Ангел Александров (директора на Националната следствена служба - бел. ред.), който обоснова идеята си по изключително убедителен начин. Според мен приемането на това предложение не просто ще сложи край на естествения процес за организационното интегриране на прокуратурата и следствието, но ще укрепи съществено капацитета и на двете институции за по-ефективна работа в досъдебното производство. Предвиждаме следствието да запази относителна самостоятелност, но да бъде организационно свързано с прокуратурата. Тоест - ако предложението бъде прието от правителството, а Народното събрание приеме съответното изменение в Закона за съдебната власт, следствените органи ще бъдат подчинени на главния прокурор и ще се отчитат пред него.
Мислите ли, че тази идея ще срещне необходимата подкрепа? Не се ли притеснявате примерно от някои политици, които могат да ви атакуват с аргумента, че съсредоточаването на толкова много власт в ръцете на един човек е опасно за демокрацията?
- Не бих могъл отсега да коментирам както аргументите в подкрепа и за това предложение, така и мотивите за неговото отхвърляне. За съжаление прокуратурата и следствието нямат право на законодателна инициатива, но с г-н Александров решихме да предоставим тази идея на правителството, заради друго. Според нас структурна промяна от такъв характер и мащаб е най-добре да бъде внесена в Народното събрание от Министерския съвет. Що се отнася до опасността от съсредоточаването на много власт в ръцете на един човек, не мога да си представя, че някой може сериозно да има подобно опасение. Идеята на предложението ни с г-н Александров е само една - да бъде създадена такава организационна връзка между следствието и прокуратурата, която ще направи досъдебното производство по-ефективно и ще позволи по-пълноценното използване на потенциала на следователите. Иначе и сега прокуратурата е господар на досъдебното производство и ръководи работата на следователите....
Преди десетина дни споделихте, че ревизията на прокуратурата за свършеното и несвършеното през последните пет години е приключила и че са констатирани редица нарушения. В същото време обаче отказахте да уточните какви са тези нарушения и от кого са извършени, защото анализът на резултатите от проверката не бил приключил. Днес, три седмици след изтичането на крайния срок за приключването на ревизията - 29 април, имате ли вече яснота кои прокурори през годините са нарушавали закона и какви мерки ще предприемете срещу тях?
- Разпоредих извършването на тази проверка, защото исках да добия представа за практиките в прокуратурата и да потърся мерки за повишаване на ефективността на работата ни. Направих го публично, защото съм убеден, че само откритостта за състоянието на прокуратурата ще ни позволи убедим хората, че наистина искаме и правим модерна съдебна власт. Не възнамерявам да крия нито резултатите от проверката, нито набелязаните мерки. Друг е въпросът, че ще ги оповестя, когато съм готов. Данните вече са събрани от всички районни, окръжни и апелативни прокуратури, както и от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. В момента данните все още се обобщават и аз в никакъв случай няма да настоявам анализът да приключи бързо, ако от това ще пострада качеството на проверката.
Толкова ли много са нарушенията, че обобщаването на резултатите е на път да се проточи цял месец?
- Не мога да си позволя лукса да освободя твърде много прокурори от текущата им работа, за да се занимават само с анализ на данните. Колегите ми от ВКП са изключително претоварени и за съжаление това разтегна във времето не само проверката, но и обобщаването на резултатите. В същото време имам намерението, когато анализът бъде готов, да възложа и допълнителни тематични проверки по отделни въпроси.
Защо?
- Статистиката има ограничено значение и за мен няма да е достатъчно да бъде констатирано, че по определен брой дела има например неоправдано забавяне. По-важното е да видим какви са били причините за това забавяне и какво обяснение ще дадат прокурорите. И, разбира се, цялата проверка ще бъде безсмислена, ако тя не бъде последвана от дисциплинарни санкции, включително и най-тежките.
Това означава ли, че сте готов дори за уволнения и снемане на имунитети?
- Нямам навика да подхождам лековато към подобни значими въпроси, така че ако бъдат открити достатъчно основания... Вижте, предпочитам да понеса упрека, че резултатите се бавят, отколкото да обявя нещо формално или прибързано.
И още един въпрос за ревизията. Какви прокурори участват в нея?
- Проверката се извършва от специална комисия, но аз разбирам много добре подтекста на въпроса ви: Редно ли е проверката да се върши от прокурори от ВКП, които са били част от един друг стил на работа и дали може да се вярва на техните заключения?
Точно така...
- На този етап нямам основания да се съмнявам в обективността на проверката. Искам да отбележа също и че тя се провежда по определени от мен критерии, някои от които са твърде неудобни. Все пак, за да си отговоря сам на този въпрос, ще изчакам окончателния анализ. Но категорично ви заявявам, че няма да приема някаква бездушна статистика или опит да се покаже, че прокуратурата е някаква идеална система, че в нея никога не е имало нарушения или че дори да е имало отделни незначителни нарушения, няма виновни длъжностни лица. Ако, не дай Боже, ми бъде докладван подобен анализ, ще има нова проверка, като този път ревизорите ще са извън Върховната касационна прокуратура. Ще има и сериозни последствия за колегите, които подценяват сериозността на задачата или се опитат да прикрият факт.
Г-н Велчев, според вас необходимо ли е прокуратурата все още да е единна и централизирана, а всеки прокурор да е подчинен на висшестоящия?
- Такъв е нашият традиционен модел. Изхождайки от функциите на прокуратурата, този модел не е неоправдан. Съвършено ясно искам да кажа обаче, че подчинеността не означава липса на свобода. Прокурорите отлично знаят, че задължителни са само писмените указания на по-горестоящия прокурор. Никога не съм си позволявал устно да нареждам на прокурор как да реши някое дело и нямам никакво намерение да го правя. Последните изменения в Закона за съдебната власт ми дават право с мой акт да отменя постановление на всеки прокурор. И ако реша, че трябва да променя хода на едно досъдебно производство, ще го направя с подписа си и ще нося отговорност за крайния изход от това дело. Освен това подчинеността далеч не означава, че прокурорът не може да се самосезира във всеки случай, когато намери за необходимо - било да образува наказателно производство, било да извърши проверка. За това не му е нужно никакво разрешение. Нещо повече - точно такова активно поведение на прокурорите по всякакъв начин ще бъде насърчавано.
Според приблизителни изчисления, до приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) - през октомври 2005 г., в прокуратурата работеха около 1150 магистрати. След като 97% от престъпленията обаче бяха прехвърлени за разследване в МВР, в държавното обвинение бяха преназначени не повече от 450 следователи. Смятате ли, че с 1600 обвинители ще покриете работата на 11 500 дознатели, от които само 1500 с висше юридическо образование?
- Според мен числото 1600 прокурори е пресилена, но предпочитам да коментирам работата по прилагането на новия НПК след време. Когато натрупаме известен опит и имаме реална възможност да очертаем трудностите. Отсега обаче знам, че проблеми ще има. И ако видим, че не можем да се справим - заради работата на дознателите, заради новите срокове или заради някаква друга причина, няма да крием опасенията си и ще поискаме законодателни промени. Но да се правят генерални обобщения по закон, който влезе в сила преди по-малко от месец - на 29-ти април, е прибързано.
Добре, нека ви попитам друго. Как в новите процесуални условия прокурорите ще се специализират по определи видове престъпна дейност, след като са принудени да наблюдават най-различни дела - от свада и раздаване на шамари в кръчма, през въоръжен грабеж до... отвличане или убийство на министър например?
- Прокурорите и сега наблюдават всички дела. Що се отнася до специализацията, това е сериозен проблем, защото непрекъснатото обучение и специализацията на прокурорите са наложителни. Нямам предвид работа им по дознанията за шамарите в кръчма, а за разкриването на сложните престъпления, свързани с дейността на организираната престъпност, корупцията, прането на пари, трафика на хора, компютърните престъпления…
Като доцент по наказателно право как смятате, че трябва да се обвърже висшето юридическо образование с изискванията, които ще стоят пред държавното обвинение след влизането ни в Европейския съюз?
- Европейско право отдавна се изучава в юридическите факултети, но е очевидно, че след приемането ни в ЕС ще ни трябват нови прокурори: знаещи чужди езици, познаващи европейското право, с висока компютърна грамотност, опитни в прилагането на механизмите на европейската правна помощ, екстрадицията, европейската заповед за арест и т. н. Не мисля обаче, че подобно обучение е по силите на юридическите факултети. То трябва да стане приоритет на самата прокуратура.
Г-н главен прокурор, според вас нормално ли е законът да разрешава сключването на извънсъдебни споразумения за тежки престъпления, които се наказват с десет или петнайсет години затвор? Всъщност смятате ли, че през януари-февруари 2007 г. прокуратурата ще може да поеме първата вълна от 40 000-50 000 дознания, чиито процесуални срокове са изтекли без работата по тях да е приключила, а вашите подчинени няма да имат право да ги връщат повече за доразследване?
- Моля за извинение, но на тези въпроси не мога да отговоря в момента. В случая става дума за прогнози от прилагането на новия Наказателнопроцесуален кодекс, за които е малко рано.
Добре, редно ли е тогава прокуратурата и съдът да са в една и съща сграда? Не е ли по-уместно прокуратурите да се сдобият със свои собствени сгради, а т. нар. храмове на Темида да останат съдебни палати от най-чист вид?
- Няма особена логика в разделянето на съда и прокуратурата. Не виждам защо прокурорите, които поддържат обвинението в съдебното заседание, трябва да изминават дълги разстояния до сградата на съда. Друг е въпросът, че и съдът, и прокуратурата имат спешна нужда от нови помещения, за да осигурят истински високо ниво в работата си. Това е изключително труден въпрос за решаване, но е крайно време правителството да създаде на магистратите нормални условия за труд. Не може да искаме европейско качество от прокурори, които работят по четирима в стая и едновременно приемат граждани, провеждат следствени действия, пишат обвинителни актове...
А смятате ли, че е разумно прокурори да работят в полицейските управления?
- Тази идея е на новия градски прокурор на София - г-н Вичо Вичев, докато още беше ръководител на Софийската районна прокуратура. Според мен тази идея е рационална, защото предлага начин за далеч по-интензивно сътрудничество между прокуратурата и полицията.
И последен въпрос: доколкото Параграф 22 правилно е изчислил, вашите 100 дни изтичат на 3 юни, непосредствено след Международния ден на детето и Деня на Ботев и загиналите за свободата на България. Без да търсим някаква символика, бихте ли казал кои са вашите три детски мечти за реформа в държавното обвинение, които осъзнавате (вече), че никога няма да бъдат реализирани?
- Все още няма идеи, от които да съм се отказал. Напълно съм убеден, че е възможно прокуратурата да бъде модернизирана, да придобие по-високо обществено доверие и да бъде по-ефективна в противодействието на престъпността. За съжаление подобни амбиции изискват време, а на мен ми е истински трудно да се боря не само с нетърпението на хората, но и със собственото си нетърпение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във