Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НЯМА ПРАВО ДА СЕ ОТЧИТА ПРЕД ПАРЛАМЕНТА

На 10 април, малко след като решението на Конституционния съд видя бял свят, главният прокурор също излезе от дълбоката неизвестност, в която потъна преди три седмици. И то по начин, по който... само той може да стори това. След срещата си с ръководството на БСП той декларира, че съдебната система буксува и не защитава правата на гражданите. Вярно - той не отговори на въпроса какво е направила прокуратурата и лично той, за да заработят ефективно поне онези слуги на Темида, на които той е едноличен началник. За сметка на това обаче той надълго и нашироко обясни, че ще пише писмо на парламентарния шеф Огнян Герджиков, с което ще го моли да ремонтират правилника за дейността на Народното събрание. Целта на занятието е да се даде възможност на главния прокурор да отчита периодично дейността на повереното му ведомство пред народните представители. Колкото и благородно да звучи намерението на обвинител номер едно - истината е, че за него вече е много късно да прави мили очи както на депутатите, така и на широката общественост. По две причини. Първата е, че на 16 декември 2002 г. Конституционният съд изхвърли от ремонтирания Закон за съдебната власт онези текстове, които предвиждаха главният прокурор да отчита дейността на държавното обвинение пред Висшия съдебен съвет (ВСС), а правосъдният министър (като председателстващ заседанията на ВСС) да внася в парламента обобщен доклад за дейността на съдебната система. Основният мотив, с който конституционните съдии обосноваха тази част от решението си, гласи, че съдебната власт е независима и другите държавни органи не могат да я контролират по никакъв начин.Конституцията изключва възможността независимата съдебна власт да се отчита пред законодателната власт, се казва още в решението на КС. Единствената възможност парламентът да получи информация за дейността на съдебната власт (става дума за информация, а не за отчет в истинския смисъл на думата) е, ако това се случи по инициатива на самата съдебна власт. Кой представлява съда, прокуратурата и следствието и изготвя подобни отчети за дейността им се казва в конституцията и Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според тях Висшият съдебен съвет (ВСС) е органът, който осъществява организацията на съдебната система (чл.16, ал.1 от ЗСВ). Освен това чл. 27, ал.1, т.10 от ЗСВ овластява ВСС да разглежда и публикува, включително и в Интернет, годишен доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, въз основа на изпратените от съдилищата, прокуратурите и следствените служби годишни доклади и статистически данни....Цитираният текст показва, че доклад за дейността на съдебната система може да бъде изготвен и предоставен на парламента само по решение на ВСС, прието по стандартните процедури - тайно гласуване, обикновено мнозинство и т. н. По закон главният прокурор е част от съдебната система и макар да изглежда съвършено недосегаем - той все пак се подчинява на общите правила, на които се подчиняват и останалите магистрати. В този смисъл искането на г-н Филчев за ремонт на правилника за работа на Народното събрание е изпразнено от всякакво съдържание. По простата причина, че този правилник е подзаконов нормативен акт и както и да бъде променян, той не може да ревизира конституцията и Закона за съдебната власт. Още по-малко пък може да отменя решения на Конституционния съд.И още - част от действащите правни норми, сред които и Законът за съдебната власт, са обособени в т. нар. публично право. За тях е характерно, че когато се прилагат, всеки има право да върши само онова, за което законът изрично го е овластил. Всяко нарушение се смята за превишаване на права и води след себе си съответните последствия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във