Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГЛИНЕНИТЕ КРАКА НА АГЕНТИТЕ ПОД ПРИКРИТИЕ

Де-що има организиран престъпник из пределите на родината изтръпна, научавайки вестта, че властта се кани да внедрява в подземния свят агенти под прикритие. В края на миналата работна седмица (19 април, четвъртък) Министерският съвет прие Наредбата за организацията на дейността по използване на служители под прикритие в МВР и на практика узакони съществуването и дейността на тайната структура, която трябва да... изпие кръвчицата на българската мафия.
Според този документ с фалшива самоличност в редиците на организираната престъпност ще се внедряват специално подбрани и още по-специално обучени държавни служители. Те ще се водят на заплати в толкова секретно структурно звено, че за неговото съществуване ще знаят само неговите преки ръководители и неколцина от най-висшите МВР-шефове. В наредбата е уточнено, че агентите под прикритие ще се използват при оперативните полицейски разработки и за нуждите на досъдебното производство, но само по искане на компетентните органи и при доказана необходимост. Иначе казано, т. нар. къртици ще влизат в действие тогава, когато оперативните работници, дознателите, следователите и прокурорите не могат да свършат работата си чрез стандартните способи: разпити, очни ставки, анализ на документи, прилагане на специални разузнавателни средства, събиране на данни от информатори от средите на мафиотите и т. н.
В новия Закон за МВР, действащ от 1 май 2006 г., за първи път словосъчетанието агенти под прикритие се появява в разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4, която гласи: В изпълнение на задачите си Национална служба Полиция противодейства на организираната престъпност и корупцията, включително и чрез използване на служители под прикритие.
Следващата среща на читателя с магическата и заредена с изключителни очаквания фигура на агента под прикритие е в чл.140, ал.1. В този текст са регламентирани способите, чрез които служителите на МВР имат право да извършват оперативно-издирвателна дейност: Вземане на обяснения от граждани, извършване на справки, белязване на обекти и документи, извършване на наблюдение, прилагане на специални разузнавателни средства, проникване и изследване на помещения, контрол на телефонните разговори и кореспонденцията, оперативно внедряване,... осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки, ИЗДАВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ С ПРОМЕНЕНИ ОСНОВНИ ДАННИ НА СЛУЖИТЕЛИ ПОД ПРИКРИТИЕ, СЪЗДАВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ИЛИ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА ПРИ УСЛОВИЯ И ПО РЕД, УСТАНОВЕНИ СЪС ЗАКОН, ЗА ПРИКРИТИЕ НА ДЕЙНОСТТА ПРИ РАЗСЛЕДВАНЕ СЪС СЛУЖИТЕЛ ПОД ПРИКРИТИЕ ИЛИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ОПЕРАЦИИ ПОД ПРИКРИТИЕ (курсивът наш - бел. ред.) и т. н.
За да няма никакво съмнение кой точно ще командва парада в случая, в чл.142, ал.1 изрично е казано, че използването на служител под прикритие може да се извършва само от определени от министъра на вътрешните работи служители на МВР, а в чл.142, ал.2 е записано, че редът за използване на служители по ал.1 (т.е. на агенти под прикритие) се определя с наредба на Министерския съвет.
В краткото съобщение, с което миналия четвъртък правителствената пресслужба извести на световната общественост, че България е направила още една сериозна крачка към окончателния разгром на мафията, се казва още, че работата на служителите под прикритие е свързана с предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на тежки умишлени престъпления и защита на националната сигурност.
Освен това в текста е уточнено, че за изпълнение на задачите си агентите под прикритие ще проникват в обкръжението или в средата на лица, представляващи законно установен интерес за органите на МВР, като използват прикритието си за осъществяване на наблюдения върху тях, за получаване на данни за замисляни, подготвяни, извършвани или довършени тежки умишлени престъпления.
И накрая, сякаш за да предупредят онези служители и шефове в МВР, които отсега си правят илюзии, че ще използват агентите под прикритие за свои цели или пък за нуждите на някой по-платежоспособен бизнесмен, на 19 април министрите записаха в наредбата, че изграденото прикритие може да се използва само за законосъобразното изпълнение на поставените задачи. А правителствената пресслужба подчерта изрично в току-що цитираното съобщение, че приемането на наредбата ще позволи пълното прилагане на всички способи за доказване, регламентирани в новия Наказателнопроцесуален кодекс, които се прилагат и в страните от Европейския съюз при разследване на организирана престъпна дейност.
За съжаление, за пореден път ще се наложи да напишем, че между чиновническия възторг от приемането на един или друг нормативен акт и реалното удовлетворение от неговото прилагане съществува разлика, за която обикновено народът казва, че е от небето до земята.
Според общоприетата практика в нормалните държави внедряването на агент под прикритие в организираните престъпни структури е сложен процес, който може да продължи една седмица, но може да се проточи и три-четири години. В него участва силно ограничен кръг от хора (не повече от двама-трима), защото от неговия развой зависи не само конкретната полицейска разработка, но и животът и здравето на служителя храбрец и на неговите близки.
Един от най-съществените моменти във внедряването на агенти под прикритие е създаването на фалшивата самоличност (т. нар. легенда), за което в Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Япония и т. н. се грижат специални структури. Те имат неограничени правомощия и на практика могат да бръкнат и да фалшифицират съответните данни в информационните масиви на службите за социално и пенсионно осигуряване, на данъчната администрация, на военните министерства и затворите, на полицейските служби и на... каквито ведомства е необходимо, ако го изискват нуждите на операцията.
По въпроса с разрешението за внедряването на агенти под прикритие единна концепция и унифицирана практика няма. В Босна и Херцеговина, в Хърватска, Аржентина, Швейцария, Австрия, Парагвай и Русия например за стартирането на подобна операция е необходима съдебна санкция. В ЮАР, Сърбия, Германия, Полша, Словения и Испания за целта е необходима благословията на прокурор. А във Франция, Италия, Словения, Полша, Финландия, Перу и Чили внедряването на агенти в мафията си е чисто полицейска работа, но след края на операцията е задължително да бъде уведомено държавното обвинение.
В Колумбия, освен разрешение на прокурор, за вкарването на къртица в подземния свят е необходим и параф от координатора в съответната следствена служба. В Полша разследването под прикритие започва с разрешение на компетентния районен съд, към което задължително е прикрепено писменото съгласие на съответния прокурор. Във Великобритания с внедряването на агенти под прикритите се занимава държавният секретар, но само при едно положение: ако операцията е предварително одобрена от парламента. А в Германия в по-леките случаи тези разрешения се дават от прокурор, а при по-тежки случаи или когато се налага по-продължителна работа под прикритие - разрешението се преподписва и от съдия.
Безспорно най-интересни и сложни са процедурите в САЩ, където агенти под прикритие внедряват абсолютно... всички: щатските и градските полиции, Агенцията за борба с наркотиците, митническите и данъчните власти, ФБР, бреговата охрана и т. н. Независимо от това обаче основният принцип е все същият: истинската самоличност на къртиците се знае от трима-четирима души.
Според гениалното прозрение на българските нормотворци между работата на къртиците и подслушването на телефони няма разлика. Поне така излиза от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), където процедурата за внедряването на къртиците е приравнена с процедурата за прилагане на специални разузнавателни средства.
Въпреки че поне от осем-девет години е известно, че мястото на България в Европейския съюз е гарантирано, през октомври 2005 г. нормотворците от БСП, НДСВ и ДПС решиха все пак да ни поставят в групата на Босна и Херцеговина, Хърватска, Швейцария и т. н., където внедряването на агенти под прикритие става със съдебно разрешение.
Оттук нататък обаче започват различията, които занапред хем ще създават ядове на ченгетата и магистратите, хем ще направят адвокатите на мафията милионери в истинския смисъл на думата.
В чл.2 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) е записано следното:
(1) Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети.
(2) Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.
(3) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при използването на техническите средства по ал. 2.
В чл.3 е уточнено, че СРС се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин, и че те се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства при условията и по реда, предвидени в закона, т.е. в НПК.
А пък в чл.13, ал.1 от Глава втора на ЗСРС, озаглавена Ред за използване на специалните разузнавателни средства (т.е. за използването на техническите средства и оперативните способи, описани в току-що цитирания чл.2), се казва, че право да искат използване на СРС и да използват събраните чрез тях данни имат цял влак съдебни и меверейски ведомства и институции:
- Национална служба Сигурност, Национална служба Полиция, главните и областните дирекции на Национална служба Полиция;
- службите Военна информация и Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване към министъра на отбраната;
- Националната разузнавателна служба;
- Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;
- главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.
Според Наказателнопроцесуалния кодекс (там тази материя е уредена в Глава четиринадесета Способи на доказване, раздел осми Специални разузнавателни средства) обаче такова право се полага... единствено на прокурорите, наблюдаващи съответните досъдебни производства.
В чл.14, ал.1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) е записано, че компетентните органи (онези от големия списък) изготвят мотивирано писмено искане до ръководителя на окръжния или апелативния съд, което съдържа:
1. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, които налагат използването им;
2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването;
3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват;
4. срока на ползването;
5. оперативните способи, които следва да се приложат;
6. упълномощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати.
За разлика от ЗСРС, по този въпрос в чл.173, ал.1 - ал.3 от НПК пише нещо съвсем друго. В искането си за внедряването на агент под прикритие наблюдаващият прокурор задължително трябва да попълни току-що цитираните шест графи, да уведоми съда колко време ще остане агентът под прикритие и да приложи към искането декларация, в която бъдещата къртица собственоръчно е написала, че е запозната със задълженията си и със задачите по конкретното разследване.
Но върхът на безумието е изкачен в чл.173, ал.5 от НПК, където се казва: Разпореждането (съдебното - бел. ред.) за разследване чрез служител под прикритие трябва да съдържа престъплението, за което се разрешава разследването, данните за самоличността на служителя, данните за самоличността за прикритие и идентификационния номер (на агента - бел. ред.).
По какъв начин председателите на окръжните съдилища ще вписват в разрешенията данните за фалшивите самоличности на агентите под прикритие, както и техните идентификационни номера, след като нито по Закона за специалните разузнавателни средства, нито по Наказателнопроцесуалния кодекс някой е длъжен да им ги съобщава? Както и какво налага в тези разрешения да се разкрива и истинската им самоличност?
По никакъв начин не е разбираемо също защо тази сложна процедура трябва да се повтори след края на шестте месеца, какъвто е посоченият в НПК краен срок за пребиваване на агентите под прикритие. Да не говорим, че дори и на децата е ясно колко мъчителен и сложен процес е разбиването на организираните престъпни групи и колко време е нужно за това. В тази връзка срокът от шест месеца някак напомня на девиза петилетката в съкратени срокове...
Но най-учудващото е, че след като дадат показания пред съда, бъдещите агенти под прикритие просто ще бъдат оставени на произвола на съдбата. Не за друго, а защото единственият ангажимент на държавата за тяхното по-нататъшно оцеляване е... унищожаването на документите за техните фалшиви самоличности.
Точно така. Колкото и невероятно да звучи, в актуалния Закон за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство (т. нар. Закон за защита на свидетелите), думите агент под прикритие не се срещат никъде. Въпреки че този нормативен акт, също като Закона за специалните разузнавателни средства, беше ремонтиран през октомври 2005 г. около приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс.
И понеже в България (както много добре е известно) никой не полага грижи за хората, чиито права не са изрично описани в нормативната уредба, никой не бива да се учудва, когато след осем-десет месеца вътрешният министър и главният прокурор отново проплачат. Но не за все още рехавите редици на дознанието, а за това, че никой не иска да жертва себе си и семейството си, за да поработи два-три месеца като агент под прикритие. Тъй де, в България може и да са останали неколцина идеалисти, които все още вярват, че доброто ще победи от самосебе си, но пък чак толкова луди хора едва ли вече срещат из нашите географски ширини. (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във