Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГЛОБАТА - БЪЛГАРСКИЯТ БИЛЕТ ЗА СТРАСБУРГ

Всички са чували как се дресира домашен любимец - къса каишка, лакомство в едната ръка и пръчка в другата. Слуша ли - получава награда. Оцапа ли килима - бой. Никой обаче не може да каже каква е рецептата за дресирането на осиромашал гражданин. Особено такъв, който е хвърлил достойнството си в първата боклуджийска кофа, в която е бръкнал, за да намери нещо за ядене. Също толкова неясно е и възпитанието на баровеца, за когото подкупването е като слънцето и въздуха за всяко живо същество и никой не знае докъде се простират връзките му в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Именно това са двете основни причини, поради които държавният чиновник (независимо от неговия ранг) предпочита да дресира обитателите на т. нар. средна класа - гръбнака на обществото, който всяка власт гледа да прекърши или да направи гъвкав. При това, без да подбира средства или да пести сили, сътворявайки денонощно най-различни правила, чието нарушаване се санкционира с наказателен фиш или административна глоба. На пръв поглед глобите са призвани да вкарат хората в правия път, да ги накарат да уважават законите и да ги научат на общественоприемливо поведение. При по-внимателно вглеждане в законовите разпоредби обаче картинката започва да изглежда доста по-различно. А търсенето на отговора Защо? наподобява на решаване на сложна задача от висшата математика. Така например след окончателното приемане на Закона за народното здравевсеки, който изклинчи от задължителния профилактичен преглед веднъж, трябва да плати глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване при личния лекар - от 100 до 200 лева. Този рязък скок на санкцията наистина изглежда стряскащо, но не поради факта, че досега тя беше смешна - от 2 до 10 лева. Причината за тревогата е, че до момента в Министерството на здравеопазването няма никакви данни, че някой личен лекар е глобил свой неразумен пациент. Макар че, обективно погледнато, здравето на човека си е негова работа, нещата тук донякъде могат да бъдат обяснени. Профилактиката пести пари на здравната каса и този, който днес е небрежен към себе си, утре излиза златен за родното здравеопазване. За съжаление обаче подобни случаи, в които законотворците са уцелили ваксата (както се казва на скиорски жаргон), се броят на пръсти. Доста любопитен факт е, че в продължение на цели три години след деноминациятана лева (тя бе извършена през 1999 г.) в Наказателния кодекс (НК) фигурираха глоби, чийто размер будеше присмех. За нанасянето на лека телесна повреда (по чл. 130, ал. 2 от НК), изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, паричният еквивалент на наказанието беше 3 (три) деноминирани лева. Ако някой, при непосредствена опасност за живота на другиго, не се притечеше на помощ, която той би могъл да окаже без опасност за себе си, по чл. 139 от НК го заплашваше старашното наказание от... 2 (два) лева глоба. Онзи, който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани (чл. 247 от НК), също трябваше да бъде санкциониран с 3 (три) лева. А всеки, който не съобщи на властта, след като знае, че се върши престъплението фалшификация или пускане в обращение на подправени парични или други знаци (чл. 248, ал. 1 от НК), го заплашваше свирепото наказание от глоба в размер на... 5 (пет) лева. В средата на 2002 г. народните представители най-сетне намериха време и коригираха (с тригодишно закъснение) току-що описаните абсурди в Наказателния кодекс (Държавен вестник, бр. 92 от 27 септември 2002 г.). Размерът на новите глоби бе доста по-внушителен - от 100 до 300 лв., но пак е странно от какво ще се уплаши човек, който знае, че негов познат е пуснал в обращение 100 000 фалшиви евро например и не е уведомил МВР или прокуратурата?По стар народен обичай обаче със споменатия ремонт на НК покрай сухото поизгоря и доста сурово. В смисъл такъв, че в някои отношения народните представители преиграха. В чл. 235, ал. 1 от НК например, който инкриминира незаконната сечглобата от 40 лв. беше вдигната на 1000 - 20 000 лева. Засега въпросът какво точно ще се случи, ако една многочислена ромска фамилия бъде заловена да събира дърва за огрев без разрешение, остава без отговор. Въпреки че в това уравнение няма нито едно неизвестно: фамилията няма толкова пари накуп; имуществото й, ако има такова, не струва повече от сто лева; а в нормативната уредба не съществува текст, който да решава казуса човекът иска да си плати, но няма възможност. Според дебелите книги, глобата е средство за възпитание на възрастни така, както горещата ютия учи детето да не пипа втори път. В този смисъл нейният размер трябва да е достатъчно голям, за да опари нарушителя, но в същото време да е реално събираем. Кой знае защо обаче, в стремежа си да наложат гражданската дисциплина сред непокорните си гласоподаватели, българските нормотворци понякога наистина прехвърлят мярката. Според чл. 82 от Закона за защита срещу дискриминация(обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 30 септември 2003 г.), който не изпълни решение на комисията или на съда, постановено по този закон, се наказва с глоба от 2000 до 5 000 лв., а ако три месеца след влизане в сила на наказателното постановление нарушението продължава, глобата е от 5000 до 20 000 лева. Според наредба на Столичния общински съвет например, ако товарен автомобил мине през центъра на София, шофьорът и собственикът на камиона рискуват да отнесат глоба от 4000-5000 лв., колкото струва возилото нарушител, ако е по-старичко. Всъщност едни от най-драконовските глоби са предназначени тъкмо за едва смогващия с разходите за бензин и ремонт собственик на автомобил. Според волята на столичните общинари, всеки, който паркира возилото си на спирка на градския транспорт, трябва да плати глоба от 300 до 1800 лв., а за паркиране до паркирана вече кола - от 200 до 2000 лева. Тук проблемите, които общинарите вкупом са подминали, са два. Най-напред подобни суми са непосилни за две трети от софийските шофьори, което пък кара трезвомислещите чиновници да не ги налагат. Но големият общинарски цинизъм не свършва дотук. Поводът за употребата на този силен епитет също може да бъде открит в смисъла на глобата като такава: всяка нормална власт най-напред създава оптимални условия за нормалното съществуване на данъкоплатците и едва тогава, ако някой не слуша - бива наказван. В случая обаче Столичната община и софийският градоначалник от години правят точно обратното - глобяват, глобяват и пак глобяват. Дежурното оправдание е, че градоустройственият план на София бил стар, че улиците и булевардите били строени преди десетилетия, когато е нямало толкова коли, и т.н. В същото време обаче именно общинарите и кметът разпродадоха през последните седем-осем години на безценица почти всички общински терени в централна София - я за изграждането на бизнес центрове, я за хотели и кръчми. И не си мръднаха пръста дори, за да построят поне един закрит многоетажен или подземен паркинг.Последният писък на модата в това отношение е бригадата, пусната от Стефан Софиянски в края на миналата седмица. Съгласно нарежданията кметските хора трябва да лепят стикери върху всички коли, паркирали върху тротоарите и пречещи на хората да минават. По стар свой навик обаче кметът и общинарите мълчат по въпроса къде точно могат да паркират колите си хората, за да не бъдат глобявани. И те ще мълчат, докато обществото не принуди законодателя да изработи механизъм, предотвратяващ държавния и общински рекет. Защото случаят с тротоарните глоби не е нищо друго освен най-обикновено изнудване. Намирането на точното съответствие на паричната санкция спрямо извършеното нарушение е трудно и поради друга причина: на практика става дума за правораздавателна дейност, за която българската администрация не е компетентна. Затова в юридическите среди все по-често се обсъжда въпросът дали правото да налага глоби да се прехвърли единствено върху съда (както е в Португалия), или сегашният модел, наподобяващ германския, да се запази и усъвършенства. По принцип глобата е вид наказание, което се налага на виновно лице за определен тип нарушение. В името на законността нормативната уредба дава право на санкционирания да докажедали е жертва на произвол пред Темида. Поради ниската правна култура на редица глобяващи органи засега повечето от наказателните постановления падат още на втора инстанция - пред районния съд, или пък на трета - пред Окръжния съд (първата инстанция в този случай е органът, издал наказателното постановление). Като нищо обаче един ден някой по-смел данъкоплатец ще се престраши и ще оспори глобата си пред Европейския съд по правата на човека. Фактът, че досега държавата не е губила подобно дело в Страсбург,се дължи единствено на... адвокатите. Част от тях смятат, че Европейският съд по правата на човека не се занимава с подобни случаи, на други просто не им се губят три-четири години за съмнителни победи, а трети искат да забогатеят тук, сега и завинаги.Например услугата на кошмарния за всеки български шофьор паяк, която е в зоната на рекета, много лесно може да бъде оспорена пред съда. Най-масовото нарушение на органите, които уж прилагат Закона за движението по пътищатае, че не съставят актовете за неправилно паркиране на място. Тоест - там, откъдето паякът е натоварил плячката си. Порочната практика е въпросните актове да се попълват на наказателните паркинги, и то от хора, които нито знаят къде е била паркирана колата, нито дали е пречела на някого. На всичко отгоре за потърпевшия не съществува никаква реална възможност да защити правата си, защото нито един шофьор не ходи с фотоапарат в джоба си и не снима паркирания си автомобил, преди да го заключи и да отиде да изкарва пари, за да плаща данъци, с част от които общината трябва да строи обществени паркинги. Онова обаче, което прави паяшката дейност на общинска фирма Паркинги и гаражи незаконна, е разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Според този текст, преместването на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене без знанието на неговия собственик могат да нареждат само длъжностни лица от службите за контрол, определени от министъра на вътрешните работи, както и длъжностни лица, определени от стопаните на пътя. Във втория случай това е общината, защото улиците и булевардите в София са общинска публична собственост. За да изпълни законовата разпоредба, общината може да определи длъжностните лица, които да преместват автомобилите, но не може да предоставя това право на търговско дружество, защото то не е публичноправен субект. Независимо дали е 100% общинска собственост, каквото е Паркинги и гаражи, или пък е смесено дружество. Много са още странностите, сътворени от депутатите в стремежа им да озаптят средностатистическия данъкоплатец така, че той и крачка да не може да направи, без да си изпроси някаква глоба. Съгласно проектозакона за българския езиккойто употребява чуждици, ще бъде санкциониран с глоба от 50 до 2000 лева. Друг един нормативен акт, който също предстои да бъде гласуван в Народното събрание, е законопроектът за шума. Според него, ако човек надува аудиоуредбата си след 22 ч., може да олекне със сумата от 500 до 1000 лева. Но, ако върл фен на Левски, ЦСКА или на Локомотив (Пловдив) псува 90 минути съдията и всички на терена до девето коляно и пуска димки по време на мач, според законопроекта за борба с футболното хулиганство ще трябва да плати само от 200 до 500 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във