Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГНОМ-ЪТ ПРОДЪЛЖАВА СЪС ЗАЕШКИЯ ОТСТРЕЛ

Едва ли ще е пресилено, ако си признаем, че сцените, с които изпратихме 2002 г., сякаш са излезли изпод перото на древногръцки трагик. В основата на действието (независимо по какъв повод) е Героят (Едвин Сугарев), който денонощно води изнурителни битки с какви ли не чудовища и вероломни сатрапи. Обладан от мисията си, Героят проговаря само тогава, когато народът трябва да осмисли по-нататъшния ход на съдбата си. Досущ като един Херкулес Героят е сам, но закален: Сугарев срещу банковите кръвопийци, Сугарев срещу Мултигруп, Сугарев срещу Софиянски, Сугарев срещу Чорни, Сугарев срещу врага с партиен билет, Сугарев срещу врага на Партията. И тъй нататък, и тъй нататък. Преди няколко месеца, като достоен апотеоз на една бляскава кариера, Той съумя да намери време да влезе и в битката на битките, като се озъби не на кого да е, а лично на главния прокурор. Всъщност сам ли е на сцената Едвин Сугарев? Кой стои зад него и мести пешките по игралното поле? В бр. 50 на Параграф 22 от 14 декември 2002 г. вече писахме за двата заека, гръмнати от ексшефа на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов с един куршум. Отстрелът се състоя в разгара на първия СРС-скандал около подслушването на бившия спецполицай Живко Георгиев, моряшкия синдикалист Пламен Симов, Едвин Сугарев и... правосъдния министър Антон Станков. Малко след като бе разпитан от Висшия съдебен съвет (на 11 декември, сряда) по повод скандалното писмо Анти Филчев, разпространено от Сугарев на 5 ноември 2002 г., Атанасов заяви пред журналисти: в държавата се е появил изключително опасен тандем в лицето на вътрешния министър Георги Петканов и главния прокурор Никола Филчев. Така той успя да отстреля обвинител N1 заради аферата Филчевгейт (от лятото на 2000 г.), разработката Асистенти (от зимата на 2001 г.) и историята със задържания украински самолет, натоварен с чешко оръжие за Грузия (през лятото на 2001 г.). Няколко сачми рикошираха и отнесоха доста голяма част от репутацията на вътрешния министър Петканов, който бе принуден скорострелно да даде публично обяснения наистина ли МВР подслушва определени политици, журналисти и магистрати, или всичко е плод на болно въображение.На специалната пресконференция, свикана навръх Бъдни вечер (24 декември), проф. Петканов на всеослушание заяви, че СРС-тата, използвани на два пъти срещу Атанасов (през май-юни и през ноември 2002 г.), не са дали резултат и преписката Гном срещу него била пратена в архивите.Какъв беше непосредственият резултат от шума, който се вдигна около Гном-ската операция? Нищо повече от рутинните междоведомствени скандали, заяждания и ругатни, сред които ярко се открои задочният словесен двубой между вътрешния министър Георги Петканов и председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров. В продължение на цяла седмица двамата взаимно се обвиняваха в лъжа и интригантство, освободиха натрупано си напрежение и... работата за малко да приключи. Ако на сцената не се бе появил главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. На 27 декември на срещата му със служителите от контраразузнаването бе оповестено, че се закриват направления Вътрешна сигурност и Икономическа сигурност в Националната служба за сигурност и се сформира ново звено Индустриална сигурност. По същество първото направление си е чиста проба политическа полиция, докато второто е длъжно да брани икономиката на държавата от нездрави задгранични апетити и престъпни посегателства. Какви мерки обаче бяха предприети срещу Атанасов - човека, ползвал незаконно информацията от къртиците си в НСС? И в каква степен отговарят на истината подхвърлените в медиите твърдения, че при напускането си той дори задигнал цели два компютъра, натъпкани с оперативна информация за тайни агенти, доброволни сътрудници и оперативни разработки? Накратко - нищо съществено не се случи. Защото когато прахолякът около Гном-а слегна, изведнъж стана ясно, че бившият шеф на НСС продължава спокойно да консултира синята централа на Раковски 134 по куп деликатни въпроси. При това без да изпитва абсолютно никакво притеснение, че някой може да го подслушва. Не за друго, а защото лично наследникът му ген. Иван Чобанов заяви, че от ноември 2002 г. Атанасов е разтоварен от бръмбарите и делникът му не е интересен за спецслужбите. Казано с други думи - не е ли това кристалната мечта на всеки оперативен работник (независимо какви визитни картички носи той в джоба си)? Осигурено алиби, чисто досие и пълно спокойствие за пълноценна работа в сянка. В услуга на новите/стари работодатели... А както знаем, дори в сферата на тайните служби апетитът идва с яденето. И ако днес си успял да гръмнеш два заека наведнъж - утре няма как да не заредиш джепане за нещо по-голямо. А кой ще кацне на ексгенералската мушка тия дни, никак не е трудно да се досетим: колкото и цинично да звучи, покушението над прокурора Николай Колев си е чист дюшеш. Било за лъскане на партийния имидж на Раковски 134, било заради разчистване на сметките с онези, които преди три-четири години обяздиха синята вълна и в първия удобен момент забиха нож в гърба на партията майка. Или пък заради увисналото във въздуха съмнение, че днешната власт е неизличимо болна и са необходими крайни мерки, за да спре лошата кашлица? Главният прокурор вече е на мушката. Кой ли ще бъде следващият?

Facebook logo
Бъдете с нас и във