Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГОГО ЛОЗАНОВ СЕ ПРИЦЕЛИ В ЖУРНАЛИСТИТЕ

Колкото по-стръвно организираната престъпност изсмуква силите на държавата, толкова по-малко присъствието й впечатлява обикновения гражданин, защото той се чувства все по-безсилен и все по-уморен от битката с нея. Горе-долу така звучи генералният извод, който отнесоха по редакциите си журналистите от двудневния семинар на Отворено общество, проведен на 20 и 21 май в Боровец и озаглавен Обществените представи за организираната престъпност.Основната цел на занятието бе да се представят резултатите от тематичното изследване на Алфа рисърч, според което за всеки втори софиянец (44%) и за всеки трети българин (33.1%) съществуването на организираната престъпност е най-важният проблем, който трябва да бъде решен от държавата. Според социолозите, най-чувствителни към недосегаемостта на бандитите и просмукването на мафията в бизнеса и институциите на властта, са хората с висше образование (45% от анкетираните) и по-заможните българи (55 на сто).От изследването на Алфа рисърч става ясно и друго. Макар обществото да не е запознато в детайли с основните характеристики на мафията, то има съвсем ясна представа какво се крие зад това понятие. За 84% от българите това е симбиоза между организирани престъпни групировки и официалните власти, а 44% от анкетираните са убедени, че октоподът се покровителства не само от политиците, но и от и други групи властимащи. Обобщеният резултат от изследването гласи, че 69 на сто от анкетираните изобщо не са удовлетворени от борбата с организираната престъпност в България и искат законодателната, изпълнителната и съдебната власт да вземат крути мерки по отношение на мафиотите, чрез въвеждането на по-сурови наказания и чрез увеличаване правомощията на МВР.В името на равноправния диалог организаторите на семинара бяха поканили представители на две от ведомствата, играещи ключова роля в борбата срещу мафиотизирането на държавата - Агенцията за финансово разузнаване (АФР) и Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). По неизвестни причини обаче столовете, запазени за директора на АФР Васил Киров и за шефа на направление Координация, анализ и информационна дейност в НСБОП Петър Владимиров, останаха празни. И докато един ръководител на цивилна структура като Финансовото разузнаване може да ходи или да не ходи някъде, отсъствието на топанализатора на НСБОП бе доста странно. Първо - защото директорът на НСБОП ген. Валентин Петров му бе заповядал да брани честта на службата и на МВР пред семинаристите. И второ - защото именно той трябваше да им обясни какво се прави по линия на борбата с мафията и по въпроса за превенцията на престъпността. В интерес на истината липсата на двамата можеше и да не се усети, защото директорът на Института за пазарно стопанство Красен Станчев предложи на участниците в семинара да обсъдят темата за директната връзка между политиците и организираната престъпност. И то пречупена през доста нестандартна и особена призма: държавата и организираната престъпност не са смъртни врагове, а са конкуриращи се субекти в предлагането на услуги.Вместо обаче да стане дискусия, думата взе... професор Георги Лозанов - преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет Свети Климент Охридски и член поне на три журита за раздаване на награди за разследващата журналистика. Най-напред той заяви, че липсват качествени медии, които да дадат коментарно обяснение за характера и генеалогията (българската дума е структура - бел. ред.) на организираната престъпност и че пресата и телевизията отразяват мафията с репортажи вместо с коментари. След това обяви, че организираната престъпност говорела на обществото чрез медиите и чрез убийствата на улицата и, понеже тя владеела медиите, всяко проговаряне на мафиотски бос било ненужна реклама. А накрая обобщи, че медиите най-много обичали да описват в детайли дадено престъпление, но никога да не стигат до социалните и психологическите причини за извършването му. Стилът на повествование в медиите издава склонност към фикционализиране на разказа, заключи проф. Лозанов и... обясни нагледно какво е искал да каже: Картината се описва с пунктири, а въобръжението на читателя и зрителя трябва да допълва журналистическият разказ. За всеки простосмъртен съдебен или криминален репортер не е никакъв проблем да обясни на проф. Георги Лозанов кое налага картината да се описва с пунктири. Далеч по-важното в случая е, че за информационното затъмнение около мафиотизирането на трите власти (законодателната, изпълнителната и съдебната) голямата вина не е на журналистите или на техните работодатели, а на т. нар. компетентни органи. Защото осведомяването на обществото е многостранен процес, който в дебелите книги е описан като диалог. В него медиите също са активни участници, но за да изпълнят своята мисия, някой трябва да ги... чуе и да им върне топката. А точно такова животно в България няма, защото т. нар. компетентни органи (съд, следствие, прокуратура, МВР и т. н.) страдат от тежка форма на хронична нечуваемост и от години не им пука от някакви си там драсканици.А колкото до липсата на качествена разследваща журналистика в България, най-добре е проф. Георги Лозанов да поседи седмица-две в Народната библиотека и да се порови във вчерашните и онзиденшните вестници. Защото в тях всичко си е описано черно на бяло: кой и как зачена ин витро българската мафия през 1989-1990 г.; коя политическа сила от чии подземни услуги и пари се ползва; коя организирана престъпна структура под чие крило е проходила и възмъжала и тъй нататък. При това без абсолютно никакви пунктири и недомлъвки. Всъщност, ако в България наистина няма стойностна разследващата журналистика, чудно на кого и защо журитата, в които участва проф. Георги Лозанов, всяка година раздават по няколко тематични статуетки и парични премии?

Facebook logo
Бъдете с нас и във