Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ СЪЩО ГИ ЗАТВАРЯТ, НАЛИ?

Седмица преди лятната съдебна ваканция съдия-изпълнител на Кюстендилския окръжен съд започна публична разпродажба на имуществото на местния бизнесмен и кредитен милионер Валери Ненов.На първия търг обаче не се намериха купувачи за: етаж от къща в центъра на Кюстендил, търгуван за скромните 26 000 лв.; луксозна селска къща в близкото с. Берсин, оценена на 58 900 лв.; мандра с кравеферма в същото село, продавана за 150 900 лева.Тези продажби са само началото на края на империята на Валери Ненов, казаха за Параграф 22 кюстендилски юристи, запознати с делата му. Според тях най-грубата грешка на бизнесмена била, че преди година рязко изстудил отношенията с най-доверения си човек - адвоката Анани Константинов. Вследствие на това, на всички съдебни дела срещу Ненов и фирмите му, които дотогава адвокатът Константинов спирал или отлагал по някакъв начин, е даден ход. Част от тези дела вече се гледат в съдебна зала, а другите тръгват веднага след края на съдебната ваканция - на 15 септември, потвърдиха от Кюстендилския окръжен съд.Осем дела - две административни и шест наказателни, са заведени в Кюстендилския окръжен съд от бизнесмени и банкери, измамени от местния кредитен милионер Валери Ненов. Юристи, запознати с бакийте на пишман бизнесмена, пробващ се като политик и общински съветник, твърдят, че това са само част от производствата (общо над 60 на брой), образувани срещу тримата братя Ненови - Валери, Петър и Данчо (и многобройните им фирми), в различни съдилища из цяла България. Е, то само за само за последните две-три години.След многогодишни опити да си върнат парите, много от жертвите вече са се отказали от съдебни спорове и изчакват обявяването на интересуващите ги фирми в несъстоятелност, за да се конституират като кредитори.Историята започва през далечната 1990 г., когато след отпушването на свободната инициатива доскорошният музикант от Дирекция Музика на Балкантурист Валери Ненов регистрира фирма Пионер-Ненов ООД. Новоизлюпеният бизнесмен набира свежа работна ръка главно в бившите съветски републики, обещавайки приличен доход и почтена работа на десетки танцьорки и балерини, останали на улицата в годините на перестройката. Реалността в България обаче се оказва коренно различна от приказките на Ненов. Девойките на бърза ръка са преквалифицирани в танцьорки на еротични танци и стриптийзьорки, а след неколкомесечна работа в кюстендилските заведения на Ненови Студен кладенец и България са продадени за проститутки на неколцина македонски сутеньори. По 500-800 марки на парче.Според оперативна информация, братя Ненови правят първите си големи пари именно в бизнеса с пеперудките. Несъмнено мозъкът на операцията е Валери Ненов, удостоен от кюстендилци с многозначителния прякор Шамшала.Новоизлюпеният богаташ бързо се ориентира в обстановката и през 1991/1992 г. си намира двама покровители. Първият от тях - босът на небезизвестната групировка ВИС Васил Илиев, спазва твърдо правилото да не дава цялата власт в ръцете на един човек. За него Ненов е най-легалният начин за контролиране на икономическите интереси на борчетата в родния Кюстендил. Втори по ред, но не и по значение за живота на империята е адвокат Анани Константинов. За него твърдят, че е истинска акула в бранша, достатъчно врял и кипял в правото и че не само познава всички вратички в законодателството, но притежава ключове и шперцове за тях. Още тогава Валери Ненов усеща полъха и на друг един вятър, който ще задуха доста по-късно из цялата родина - блестящите перспективи пред кръстоската между бизнеса и политиката. СВЕТАТА ТРОИЦА замисля и осъществява първия си удар през май 1992 г. с ювелирна прецизност. Четириетажна офис-сграда, собственост на кооператорите от ТКЗС-Кюстендил, намираща се в центъра на града, елегантно преминава в ръцете на Ненов и компания. Първо под наем, а по-късно и като негова собственост. Днес правоимащите наследници на ТКЗС-то все още водят съдебни битки за имота си и продължават да носят от девет кладенеца вода, за да установят как Ненов се е сдобил с нотариален акт за собственост, след като никой не му е продавал сградата. Според тях една от най-вероятните версии е, че реализирането на сделката през 1998 г. има връзка с факта, че адвокатът на Ненов Анани Константинов е председател на Кюстендилската адвокатска колегия (когато е издаден нотариалния акт и сградата окончателно става собственост на тримата братя). Засега обаче думите им не са подкрепени с никакви конкретни доказателства, тъй като случаят не е разследван от никого. След първите си бизнесуспехи Валери Ненов вдига летвата на амбициите си и се прицелва в централното място на Кюстендилския политически подиум. По онова време (в края на 1991-1992 г.) свободни лидерски места в региона има само при войводите от ВМРО. Целта изглежда съвършено достижима и не след дълго кюстендилският клон на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) възкръсва из пепелищата. За благодетели са обявени адвокат Анани Константинов и бизнесменът Валери Ненов. Този ход се оказва един от най-печелившите в цялата кариера на кюстендилския бизнесмен. А ореолът му на местно светило и перспективна личност, милееща за родния край и доброто на държавата, грейва с пълна сила след избирането на Иван Татарчев за главен прокурор на България през февруари 1992 г. - за никого в града не е тайна, че дружбата между Ненов и Татарчев е изключително топла. В периода 1992-1998 г., когато в България над главния прокурор е само Бог (по думите на самия обвинител N1), Иван Татарчев е чест гост на Кюстендил и дежурно присъствие на всички официално чествани годишнини и дати, свързани с историята на знайни и незнайни войводи и комити от града и околностите.Свирейки умело на тънката македонска струна (все пак друго си е човек да е музикант по професия), Валери Ненов и наплодилите се като зайци Пионер-дружества (достигащи в определени моменти през периода 1991-1995 г. до 20 на брой) постепенно започват да се пренасочват към доходния развлекателен бизнес. За целта Валери Ненов наема от община Кюстендил (по цените на общинската тарифа, разбира се) суперлуксозния за времето си Боби бар, Почивен комлекс Рая на изхода на града, Яменското ханче на р. Струма и ред други по-дребни търговски обекти. След което идва ред и на първите крупни измами, от които изпищяват десетина банки.Само за една година (1992-1993 г.) благоевградския клон на ЕКСПРЕСБАНК, Първа инвестиционна банка, ХЕБРОСБАНК, БЗК, ПИМБ, ПЧБ и кюстендилския клон на Централна кооперативна банка са ужилени по една и съща схема. Уникалното е, че пред всички банкови шефове Ненов разиграва едно и също театро - срещу получените кредити залага имотите, които е взел под наем от община Кюстендил. В един от случаите е ипотекирал дори вилиците, лъжиците и покривките от заведението Боби бар. Все още в Кюстендилския окръжен съд изясняват в колко от случаите служителки в съда също са си сложили главите в торбата, обслужвайки интересите на Валери Ненов. Проверката тръгна, след като в края на май, за по-малко от час, от работа изхвърча Василка Атанасова, чиновничка във фирменото отделение. За нея е доказано, че през април 2002 г. е дописала в Търговския регистър за... 1999 г. името на фирма СОЛИД ВН, собственост на Ненов. Фирмата не е била регистрирана изобщо, макар през есента на 1999 г. именно чрез СОЛИД ВН Ненов получава от Токуда Кредит Експрес банк кредит от 460 млн. неденоминирани лева. Е, че по време на последните кметски избори (през октомври 1999 г.) за отпускането на този заем лобираха както от БСП, така и от СДС, са подробности. Никак не е подробност обаче фактът, че парите са били изключително нужни на бизнесмена. Според мълвата той е трябвало моментално да брои две трети от сумата на Георги Илиев (наследил империята ВИС след убийството на брат му Васил Илиев на 25 април 1995 г.), заради стар дълг. Именно с тази мълва спецове обясняват защо Валери Ненов е прибягнал до рискования ход да тегли кредит чрез фирма фантом. След като надушили каква е истината за Ненов, по-голяма част от кредиторите му предпочели да впишат сумите в графата несъбираеми вземания, икономисвайки разходите по скъпите съдебни процеси.През септември 1998 г. Валери Ненов отново преориентира почти тотално бизнеса си. Поредният връх, който той трябва да изкачи, е общинската приватизация. Първи на мушката му кацат общинските оранжерии, намиращи се в близкото до Кюстендил с. Пиперков чифлик. Общината решава да продаде предприятието по спешност след няколко неуспешни сезона и пред вероятността 150 души да останат на улицата при фалит.Сделката за продажбата на Оранжерии ООД е сключена на 18 януари 1999 г., възлиза на 1.5 млн. лв. и моментално е обявена за най-големия проватизационен успех на Кюстендилската община. За Валери Ненов обаче сделката става входен билет за финансовия рай, ако въобще има такъв. Той плаща първоначалната 10-процентна вноска на общината и... окончателно забравя за съществуването й. Проверката на Комисията по следприватизационен контрол на кметската администрация (приключила работата си по случая преди десетина дни) установи, че от сделката с Валери Ненов, освен десетте процента, в общинската хазна не е влязла нито една стотинка повече. Инспекторите са регистрирали и още един прелюбопитен факт: през всичките четири години, докато е стопанисвал оранжериите, бизнесменът е използвал имотите на дружеството като... гаранция по други свои сделки. В момента фирмата е в изключително тежко финансово състояние и срещу нея се водят няколко дела от бургаски фирми заради неплатени от години доставки на мазут. Само на една от тези фирми - Бургойл, Ненов дължи около 300 000 г. марки без лихвите, които се трупат върху гърба на Оранжерии ООД от 1998 година насам. На друг доставчик, едноличен търговец, Ненов (тоест ООД-то) дължи близо 100 000 г. марки от 1997 година. Според проверката на кметската Комисия за следприватизационен контрол, оранжериите са били използвани от многото Пионер-дружества на Ненов като гарант по сделките им, а разплащанията по тези сделки също са били от и за сметка на дружеството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във