Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГОЛЯМОТО НАВЕЖДАНЕ ПРЕДСТОИ

Прав е вътрешният министър Румен Петков, че не бива да посрещаме доклада на Европейската комисия от 26 септември с фанфари. Никак не е прав обаче шефът на МВР, като твърди, че място за опиянение няма, защото от 1 януари 2007 г. ни чакала изключително тежка работа за довършване на реформите.
Неприятно е, но е факт: от 1 януари 2007 г. България не я очаква нищо друго, освен едно... голямо навеждане. И сръчна игра по свирката на знайни и незнайни европейски чиновници, които тепърва трябва да доказват на своите работодатели - обикновените данъкоплатци от Обединена Европа, че не са сгрешили в преценките си за годността на България да стане наистина пълноправен член на ЕС.
Още по-неприятно е, но също е факт написаното в бр.15 от 16 април 2005 г., в Параграф 22: На Обединена Европа не й пука за българската съдебна реформа. На нея сме й нужни като територия и външна граница. Всичко останало ще го направят експертите на ЕС след година и половина-две, когато пуснат в ход не общата предпазна клауза за отлагане на членството ни с една година, а един друг свой инструмент: правосъдната защитна клауза. Тя се задейства след приемането ни за пълноправен член на ЕС и работи в продължение на три години. Другото наименование на процедурата е влизане в правосъден борд.
Днес, година и пет месеца по-късно, част от прогнозата ни се сбъдна. И то по възможно най-неприятния за България начин: ние ставаме член на ЕС без предпазни клаузи, но Брюксел се вживява в ролята на Биг брадър - започва да ни следи денонощно и да контролира всяка една наша стъпка - финансова, законодателна или политическа.
Дали другата част от прогнозата ни също ще придобие плът и кръв - в края на 2007 г. или през пролетта на 2008 г. Брюксел да ни ощастливи с въвеждането на правосъдната предпазна клауза - засега е рано да се каже. По всичко личи обаче, че подобно нещо е твърде вероятно да се случи. И то по вина на управляваща коалиция, която - чудно защо ли? - продължи съвършено неадекватната съдебна реформа, започната от правителството на НДСВ и ДПС преди четири години.
Много са примерите, чрез които може да бъде онагледена пълната приемственост между бившите и сегашните управници. През 2002 г. например НДСВ и ДПС възстановиха Националната следствена служба. През май 2004 г. те обявиха следствието за враг № 1 на съдебната реформа. През есента на същата година - чрез бърз ремонт на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), НДСВ и ДПС го съсипаха, като прехвърлиха 75% от престъпленията за разследване от МВР.
По онова време червената опозиция на няколко пъти надига глас в защита на следствието, но през октомври 2005 г. - управляващата коалиция, начело с БСП, просто... довърши започнатото: прие новия НПК, прехвърли още 20% от престъпленията за разследване в МВР и на практика ликвидира следствения апарат в България.
Също толкова страстно червеният вътрешен министър Румен Петков и неговият политически кабинет доразвиха и порочната практика МВР да се хвали с несъществуващи успехи. По времето на жълтото управление медийната звездомания бе патент на тогавашния главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов. А тогавашният заместник-председател на БСП Румен Петков и някои по-лични червени депутати - Татяна Дончева, Михаил Миков, Любен Корнезов и т.н. - не пропускаха случай да захапят генерала и да го смъмрят, че не слизал от първите вестникарски страници и от водещите новини в електронните медии.
Днес, когато управленската палачинка е обърната откъм червената й страна, ситуацията е точно обратната: вътрешният министър Румен Петков се хвали наляво и надясно с успехите на повереното му ведомство, докато устатите иначе червени депутати, в компанията на някои жълти реформатори, му ръкопляскат най-усърдно и му... пригласят, доколкото им стигат възможностите.
Последният пример за това съешване между БСП и НДСВ е с дата 27 септември (сряда). За да докаже, че ненапразно Европейската комисия е препоръчала приемането на България за пълноправен член на ЕС без предпазни клаузи, министърът по европейските въпроси Меглена Кунева се изпъчи пред групата на Европейската народна партия в Европарламента, че до дни ще бъдат ударени три престъпни групировки, които имат важно място и разклонени мрежи.
Кои са тези престъпни структури и къде точно се намират разклонените им мрежи - в България, на Балканския полуостров, в Обединена Европа или в Америка и Австралия, г-жа Кунева не успя да уточни. И то не за друго, а защото нейният колега Румен Петков й съобщил само бройката.
Също в сряда, но в ефира на една национална телевизия, вътрешният министър Румен Петков заяви категорично, че в момента в България няма групировки от мащаба на бившите СИК и ВИС, защото много неща се промениха за добро - и това е заслуга на няколко поредни правителства.
Кои точно правителства е имал предвид вътрешният министър - на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.) и на Иван Костов (1997-2001 г.), или пък на Жан Виденов (1994-1997 г.) и на проф. Любен Беров (1993-1994 г.), засега не е известно.
По-важното е, че в България продължава да има престъпни структури от национален мащаб, които, макар и да не изглеждат точно като бившите ВИС и СИК, се занимават все със същото: рекет, контрабанда, трафик на дрога, проституция, пране на пари и т. н.
Почти по същия начин стои и въпросът с поръчковите убийства. Вярно, в сравнение с минали години сега техният брой направо е мизерно малък. Също толкова вярно обаче е и друго: заслугата за това изобщо не е на МВР, на прокуратурата или на когото и да било друг. Просто мафиотите в България също узряха до практиката на мафията в Западна Европа и САЩ: убивай конкурентите само в краен случай, иначе ги купувай или ги предавай на властите.
Онова обаче, което през седмицата предизвика истинско недоумение и накара нормалния българин да припада от смях, е друго. В понеделник (25 септември), ден преди Европейската комисия да огласи доклада си за България, шефът на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - проф. Стоян Кушлев, също произведе новина от световен мащаб.
За да не остане по-назад от големите виновници за присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г., проф. Кушлев обяви, че... през следващите няколко месеца цялото мафиотско войнство в България ще бъде докарано до просешка тояга.
Само няколко минути след като вътрешният министър Румен Петков, финансовият министър Пламен Орешарски, главният прокурор Борис Велчев, директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров и проф. Стоян Кушлев подписаха поредното антимафиотско споразумение за съвместна дейност, озаглавено Инструкция за взаимодействие между органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, професорът се похвали пред заобиколилите го репортери с няколко цифри.
За първите шест месеца на 2006-а неговата комисия е образувала 95 производства за незаконно придобити имущества от мутри, мафиотски босове, политици, бивши и настоящи депутати. По 25 от тези производства е запорирано имущество за над 7 млн. лв., 8 случая - за наркотрафик и проституция - вече са внесени в съда, а първото дело е насрочено за 6 октомври в Ловеч.
Освен това проф. Кушлев заяви, че главният прокурор му е предал и списък с около 300 лица, които са уличени в извършването на сериозни престъпления, като в документа фигурирали имената на 6-7 престъпни босове, както и данни за законовите прегрешения на неколцина бивши политици.
Няколко часа след като хвалбите на проф. Стоян Кушлев обиколиха земното кълбо, главният прокурор Борис Велчев категорично отрече да е давал какъвто и да било списък на когото и да било. Проф. Кушлев явно има склонността да персонифицира извършеното. Става дума за стотици имена, които са предадени на комисията от всички прокуратури в страната. Говорим за средства, придобити от търговия с наркотици, пране на пари и контрабанда, обясни главният прокурор, но думите му някак спонтанно потънаха в общия радостен глъч около доклада на Европейската комисия.
И това никак не е случайно, защото хвалбите на проф. Кушлев бяха онези няколко удара с четката, с които управляващите за пореден път се опитаха да замажат истината за нежеланието (или неумението) на държавата да сложи ръка върху парите на мафията. Които, както много добре е известно, от няколко години насам традиционно се материализират под формата на хотели (по Черноморието и във високопланинските курорти), луксозни бизнес центрове и жилищни кооперации в София, Пловдив, Варна и Бургас, в несметно количество лимузини, коя от коя по-скъпа и по-лъскава.
Всъщност има поне още едно събитие, чийто отзвук тепърва ще смущава сънищата на неколцина от новоизпечените борци срещу мафията.
На 25 септември (понеделник) пресцентърът на МВР съобщи, че поради придобиване право за пенсиониране със заповед на министър Румен Петков е освободен от длъжност Петър Христов - дългогодишен директор на Националното централно бюро (НЦБ) - Интерпол.
В четвъртък (28 септември) обаче откъм МВР случайно изтече оперативна информация, че Петър Христов всъщност е... уволнен. А причината е повече от зашеметяваща: вътрешният министър е разпоредил пълна проверка на НЦБ - Интерпол, защото досегашният директор на бюрото Петър Христов е... укривал документи и информация за престъпленията на директора на Топлофикация - София Валентин Димитров.
По какъв начин бившият шеф на българското бюро на Интерпол е помагал на Вальо Топлото да се изплъзва от дългата ръка на закона, при това - в продължение на седем-осем години - засега е пълна мистерия. Най-малко поради две причини. Първата е, че нито една полицейска или специална служба по света не е обявявала Вальо Топлото за международно издирване чрез Интерпол. А втората причина е, че срещу бившия шеф на столичната топлофикация никъде зад граница не е образувано наказателно производство и нито един съд или прокуратура не са искали неговото екстрадиране от България.
За сметка на това обаче посланието в случая Петър Христов е повече от разбираемо: който не пее в общия правителствен антимафиотски хор, го чака пенсия или проверка за извършено престъпление. Защото Европа уж така искала - да се борим срещу мафията и корупцията с всички възможни сили и средства, независимо от вида и броя на жертвите.
Прав е бил поетът Вапцаров, когато миг преди да се изправи срещу дулата на пушките, е написал: Какво тук значи някаква си личност?
Прави ще бъдем и ние, когато след година-година и половина напишем Какво тук значат някакви си цифри? Стига, разбира се, да имаме тази възможност, защото никой досега не е успял да напише нищо свястно, докато заемал раболепната и немного естетична поза ...Дълбок поклон, вам господарю!

Facebook logo
Бъдете с нас и във