Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Горчиви истини в дуела за следствието

Признание за провала на знаковите дела, за корупция, зависимости, бездействие и безотговорност на разследващи изпълва концепцията на кандидата за втори мандат начело на Националната следствена служба и заместник главен прокурор Бойко Найденов. Соченият като фаворит за поста Найденов е изненадващо критичен към дейността на прокуратурата и следствието по време на мандата си и иска повече власт за промяна на положението. Признавайки, че липсата на качествено събиране на доказателства в досъдебната фаза довежда до невъзможност да се наложи справедлива присъда, Найденов иска с по-голяма сила да се използва капацитетът на длъжността заместник главен прокурор по разследването. Шефът на следствието твърди, че при подходящо администриране може да се централизира и оптимизира текущият контрол по разследванията, а всеки следовател или дознател трябва да носи дисциплинарна отговорност за качеството на работата си.


На практика Бойко Найденов засяга една от най-болните теми - за липсата на отговорност, на която магистратите се радват независимо от действията си по делата. Не всеки ден се чуват признания от рода на: Трябва се търси дисциплинарна отговорност за провалено разследване, защото точно липсата на отговорност е основната причина за продължаващата пасивност при отделни разследвания, за несъбиране на доказателства или опорочаване на следствени действия, дори понякога умишлени, но прикрити под формата на вътрешно убеждение, както и произволно образуване на дела за постигане на други, непосочени в НПК цели.


Възниква обаче въпросът: защо такава отговорност трябва да носят само разследващите, щом като прокурорите и следователите са част от съдебната власт и могат да се позоват на независимостта и вътрешното си убеждение точно толкова, колкото и съдиите? Истината е, че ефективен дисциплинарен контрол върху разследващите е възможен само ако те се разделят с този привилегирован статут. Това обаче никой не смее все още да предложи.


Найденов припомня абсурдното съотношение между броя на разследващите у нас и ползата от тях - страната с най-много прокурори на глава от населението в Европейския съюз е критикувана неспирно от Европейската комисия за некачествени разследвания и провал на борбата с организираната престъпност. Шефът на следствието е категоричен, че при 1700 прокурори и около 500 следователи количественото развитие на системата на прокуратурата и на следствието е достигнало своя предел. Трябвало да се търси и намери промяна в качествените параметри на работата на отделния магистрат. Или по-просто казано - тези, които не могат и не искат да работят така, както трябва, следва да бъдат освобождавани от това тяхно задължение, смята Найденов. От острия му тон става ясно, че неработенето , както трябва, е резултат най-често на корупция. А основното при ръководенето на прокуратурата е нулева толерантност към проявите на корупционни практики, прояви на обвързаности и зависимости от страна на магистратите.


Бойко Найденов подчертава и нуждата от обучение, защото законът, по който се работи, е един, съдът издава своите присъди по същия този закон и не може да съществуват различни по своята същност и качество разследвания. Според шефа на следствието е недопустимо да има разлики в разследванията на териториален принцип, било то на административен принцип или, да кажем, в зависимост от вида на престъплението. В този тон е и недоволството на Найденов от изначалната подчиненост на следствието на прокуратурата. Когато на следовател с 15 години стаж и статут на върховен магистрат се дават противоречиви указания от евентуално младши прокурор от районно ниво и тези указания са задължителни, е налице принципен проблем, пише заместникът на Борис Велчев.


Найденов не е подминал и отколешната тема за слабата натовареност на следователите. Спрямо тях дознателите били в пъти по-натоварени, а едва през първата половина на тази година следствието получило повече дела. В някои региони прокурори имали по едно-две дела, докато в други - по 20-30,и то доста по-сложни.


В концепцията на Найденов личи и недоволство от фаворизирането на определени прокурори, на който се дават всички чувствителни, тежки дела, с широк отзвук в обществото. Според него става въпрос за шест-седем прокурора от една конкретна прокуратура (разбирай - Софийска градска). Това положение, според мен, следва да бъде незабавно променено, доколкото запазване на статуквото ще ни остави с големи очаквания и ниски резултатите, зове Найденов.


nbsp;


nbsp;


Следовател №1 в играта за обвинител №1?


Освен че е остра и казва неприятни истини, концепцията на Бойко Найденов издава и желанието му да играе за поста главен прокурор. Преди седмица шефът на следствието заяви пред медиите, че всеки един прокурор, който е започнал да работи в тази служба и каже, че не иска да стане главен прокурор, ви лъже. Макар и метафоричен, коментарът му за неговите шансове беше недвусмислен - грузински тост, в който се казва следното: Имам пари да си купя коза, но нямам желание. Желание имам да си купя голяма къща, но пък нямам пари.


Кой е човекът с парите, ще узнаем след избора на приемник на Борис Велчев. Засега Найденов ще се бори за козата срещу прокурора от Върховната касационна прокуратура Евгени Диков, номиниран от петима членове на Висшия съдебен съвет. Сред тях е бившият заместник на Найденов в НСлС Румен Георгиев, чиито действия ексначалникът му прие като отмъщение. Оказа се, че Найденов е предлагал два пъти Георгиев да бъде освободен като негов заместник, но това не станало. Шефът на следствието определи ситуацията в началото на мандата му като батак, чието разчистване започнало, но искал да го довърши.

Facebook logo
Бъдете с нас и във