Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГОРЧИВИЯТ ВКУС НА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА

Четвърта година поред дойде ли Великден или Коледа, ръководството на МВР надува тръба с призив да отворим сърцата и джобовете си. Няма да си кривим душата, че в началото тази активност породи леки подозрения за имиджов PR, но упоритостта и последователността, с която МВР се обръща към проблемите на децата на загиналите си служители, успя да разсее съмненията, че и сегашното ръководство трупа червени точки на чужд гръб.
Преди петнайсетина-двайсет дни великденската благотворителна кампания Събуди сърцето си в помощ на децата на пострадалите и загинали при изпълнение на задълженията си служители на министерството стартира с клип, представен за първи път пред духовните водачи на петте основни религиозни общности у нас.
Негово Преосвещенство епископ Наум - главен секретар на Светия синод, главният мюфтия Мустафа Хаджи, Роберт Джераси - председател на Централния духовен израилтянски съвет, пастор Виктор Вирчев - председател на Евангелистките петдесятни църкви, и отец Кусан Хадавян от Арменската апостолическа църква единодушно благословиха вътрешния министър Румен Петков и дадоха рамо на МВР в поредната му акция.
Обединихме пет вероизповедания за една обща кауза. Подкрепата ви е израз не само на съпричастност към съдбата на децата им. Тя е израз на държавност и воля да покажем отношение към тях със съзнанието, че те са загубили нещо много ценно, за да бъдем всички ние по-спокойни, заяви на срещата вътрешният министър Петков. После той отведе присъстващите деца в кабинета си, където ги почерпи с великденски козунаци и писани яйца.
Само за няколко дни в рамките на тази кампания са получени над 12 000 sms-а и телефонни обаждания, бе отчетено на пресконференция по повод старта й. Събраните средства ще бъдат разпределени между 130 семейства на инвалиди и загинали от системата. Според данни на организаторите в кампаниите досега са били натрупани над 1 млн. лeва. С тях са подпомогнати финансово деца до навършване на пълнолетието им, както и студенти до приключване на обучението им.
Те са наши деца, въпреки че няма да върнем живота назад и да поправим стореното, заяви на срещата в МВР министър Румен Петков. Така той загатна, че никаква благотворителност не би могла да поправи грешките, довели до фатален край. И макар че сегашното ръководство на МВР за негово щастие не се е пекло на бавен огън заради трагични инциденти с подчинени, в името на децата на загиналите, пък и на останалите служители, трябва да се знае, че истината, предхождаща и съпътстваща благотворителността, често е с горчив привкус.
Десетгодишният Светослав от София открай време посреща празниците си без бащинска дума за поздрав и скъп подарък. Неговият баща Васил Цанов, главен сержант от Охранителна полиция в Пето РПУ-София, загина, когато синът му бе едва на годинка. На 9 май 1998 г. при акция за задържане на двама въоръжени крадци той бе застрелян в мазе на столичната ул. Цар Симеон. Обикновените уж взломаджии Константин Бочев и Бойко Виденов оказаха яростна съпротива на налетелия ги полицейски патрул, гърмейки с пистолети и хвърляйки гранати.
По време на сражението загинаха полицаят Васил Ценов и крадецът Бойко Виденов. Този случай вдигна много шум и извади много кирливи ризи на тогавашното ръководство на МВР, начело на което беше ген. Богомил Бонев. Въпреки гръмкото медийно покриване на инцидента обаче още тогава стана ясно, че до гибелта на полицая се е стигнало след безумни грешки на преките му началници. И до ден днешен не е ясно защо вместо на място да бъдат изпратени барети от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), антимафиоти от НСБОП или спецове от Криминална полиция към СДВР или ДНСП, под дулата на въоръжените бандити се озоваха двама най-обикновени охранителни полицаи. При това - без предварителен инструктаж, без бронирани жилетки и без никаква професионална идея какво точно се прави, ако бандитът отсреща започне да стреля.
Сякаш за да изпревари обвиненията в некомпетентност на шефовете от Пето РПУ и висшето ръководство на МВР, тогавашният вътрешен министър Бонев гузно заяви след инцидента, че двамата бандити са готвели потресаващо престъпление, което никой не може да си представи.
Бонев уточни още, че Бочев и Виденов не са искали да крадат компютри, а им е трябвала електрониката от тях, с която щели да конструират нещо чудовищно. С две думи - двамата са били особено опасни престъпници (с по няколко убийства зад гърбовете си) и затова... са били готови за всякакви изненади.
Готов съм да подам оставка, ако се окаже, че полицаите са допуснали грешка, декларира тогава министър Бонев, а вътрешната проверка по случая, разпоредена от тогавашния шеф на СДВР - полк. Емил Танев, приключи подобаващо: Действията на полицаите и на техните началници са били своевременни, законосъобразни и тактически правилни.
От човешката трагедия на семейството на застреляния полицай бяха извлечени куп политически дивиденти. Премиерът Иван Костов дори видя заплаха срещу кабинета и определи случилото се като предизвикателство към правителството и цялата държава.
Двамата престъпници, които според вътрешния министър бяха наречени серийни убийци, се оказаха кротки граждани, които не са имали никакъв допир с полиция или съд до фаталния инцидент. Бонев така и не подаде оставка, както и никой от полицейските шефове надолу по йерархията. С министерска заповед К 1719/09.05.1998 г. на загиналия полицай му бе присвоено офицерско звание.
Съдбата не бе добра и към 7-годишната Венцислава, 13-годишната Богослава, 17-годишната Десислава и нейния брат - 10-годишния Борислав от Кюстендил. На 4 септември 1999 г. бащите им - Крум Зарев, Ивайло Иванов, Бисер Калистратов, Венцислав Георгиев, Ивайло Парасков и Иван Факирски, изгоряха като факли при потушаването на пожара в склад № 3 на Централни взривни складове, собственост на Мини Бобов дол ЕАД в кюстендилското Големо село.
На фаталната дата, охрана на взривните складове са главните сержанти Пламен Капланов и Георги Кочев от РПУ-Бобов дол. Към 19.30 часа Капланов забелязва, че от главния вход на склад № 3 излизат гъст пушек и дим. По радиостанцията той съобщава на дежурния в РПУ-Бобов дол за пожар, след това вика на помощ Георги Кочев.
Двамата влизат в склада с обикновени пожарогасители в ръце. След десетминутна безуспешна борба с пламъците те отново се обаждат на дежурните в РПУ-Бобов дол. Оттам им съобщават, че към тях вече пътуват две пожарни коли. Изминали се повече от десет минути от възникването на пожара.
Малко по-късно в района на погребите пристигат старши лейтенант Крум Зарев, главен сержант Ивайло Иванов, старши сержант Бисер Калистратов от РПУ-Бобов дол и сержант Венцислав Георгиев от РПУ-Дупница, както и главен сержант Ивайло Парасков и сержант Иван Факирски от Районна служба Пожарна и аварийна безопасност в Бобов дол. Двамата огнеборци и колегите им от местното РПУ тръгват да гасят пожара едва ли не с голи ръце, след което с ужас откриват, че в малко складово помещение има множество сандъци с електродетонатори.
Без ни най-малко да мисли за последствията, Капланов започва да изнася смъртоносните сандъци, докато колегата му Парасков облива помещението с вода. В този момент се чува взрив, последван от втори: склад № 3 е изравнен със земята, а от съседния склад № 2 остава огромен кратер, защото в него е имало... 52 тона тротил. А накрая избухва и цистерната с нафта, излетяла няколко секунди по-рано - при взривяването на склад № 3. На място загиват четиримата полицаи и двамата пожарникари, а други четирима служители на МВР се разминават на косъм със смъртта.
Обвиняеми за трагедията бяха наемателят на взривните складове професор Славчо Лазаров и бившите директори на Мини Бобов дол ЕАД - Венцислав Тодоров, Николай Стефанов и Димитър Ганев.
Действията на загиналите, ранените и оцелелите полицаи и пожарникари са оценени в съответствие с нормативните изисквания, т.е. мъжествени и перфектни. А за закъснелите с реакцията си дежурни от РПУ-Бобов дол и техните началници, както и за причините, поради които към мястото на инцидента не са били изпратени специализирани пожарникарски автомобили, никой не обели и дума. Бързо бяха забравени и публичните обещания, дадени от вътрешния министър Бонев и президента Петър Стоянов, които в името на рейтингите си дори... лично нагазиха в окървавената кал около кратерите, останали от бившите складове.
Така че благотворителните кампании по празниците са нещо прекрасно. Лошото е, че за грешките и професионалната некадърност, довели до трагичните инциденти, все още продължават да ни напомнят единствено тъжните очи на децата сираци.

СВЕТЛА ИМ ПАМЕТ
В списъка на благотворителната кампания Събуди сърцето си, са включени децата на осем огнеборци, загинали при потушаването на пожари в страната, 24-има полицаи, намерили смъртта си при тежки катастрофи по време на проверки и акции по пътищата, шестима служители, починали по време на работа, и петима, които са били простреляни по невнимание.
В акцията са включени и деца на служители, които са останали инвалиди за цял живот след наранявания, получени при участието им в най-различни полицейски акции. А 15 служители на МВР са намерили смъртта си в директни въоръжени сблъсъци с бандити, мафиоти и... кандидат-престъпници:
* Старшина Валери Петков Петров от РПУ- Шумен, загинал при престрелка с избягали войници през април 1988 г. в Шумен.
* Старшина Красен Христов Кръстев от РПУ- Шумен, прострелян при преследване на избягал войник през август 1990 г. край Шумен.
* Главен сержант Георги Василев Георгиев, полицай от РПУ- Бяла Слатина, убит на 16 април 1991 г. при проверка на заподозрян за извършване на престъпление.
* Главен сержант Петко Маринов Генчев от РДВР-София, загинал при задържане на рекетьорска група в гр. Етрополе на 4.декември 1992 година.
* Капитан Андрей Стоянов Григоров, служител на Регионално звено Борба с организираната престъпност- СДВР, убит от ирански наркопласьори на 6 декември 1993 г. в ж.к.Надежда.
* Капитан Дафин Борисов Тодоров, служител на Регионално звено Борба с организираната престъпност към СДВР, тежко ранен от ирански наркопласьори на 6 декември 1993 г. в ж. к. Надежда, починал от раните си 18 дни по-късно.
* Старши сержант Валентин Костадинов Русев от Пето РПУ-Варна, убит при престрелка с наркопласьори на 9.декември 1995 година.
* Младши лейтенант Димитър Иванов Добренов, служител на сектор Охранителна полиция при Трето РПУ-София, загинал на 21 декември 1996 г. при взривяването на атентатор-камикадзе пред чейнджбюро Мизия на ул. Цар Симеон.
* Младши лейтенант Ангел Александров Ангелов, служител на сектор Охранителна полиция в Девето РПУ-София, застрелян от бандити на 3 май 1996 г. пред бл.329 в столичния ж.к. Люлин.
* Капитан Йордан Бинев от сектор Криминална полиция при РДВР-София, разстрелян на 3 май 1996 г. в столичния ж.к.Люлин.
* Старши лейтенант Красимир Трошанов от сектор Криминална полиция при РДВР-София, разстрелян на 3 май 1996 г. в столичния ж.к.Люлин.
* Главен сержант Иван Станев Чуков от РПУ-Горна Оряховица, отвлечен и разстрелян от бандит на 4 януари 1996 г. край гр. Бяла.
* Младши лейтенант Филип Павлов Филипов от РДВР-Варна, прострелян от криминалнопроявен при акция на 22 януари 2001 г. в черноморската ни столица.
* Лейтенант инж. Илия Великов, служител на Регионален граничен сектор - Елхово, прегазен от колата на каналджии, при опит за задържането им на 12 октомври 2001 година.
* Главен сержант Кирил Светославов Живков от СДВР, загинал в касапницата, разиграла се на 31 август 2004 г. в букмейкърския пункт на Еврофутбол в столичния кв. Княжево.

Facebook logo
Бъдете с нас и във