Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГОСПОД ПАЗИ ШИЛЕТО ОТ НОЖА НА ТЕМИДА

През септември миналата година името на Георги Тодоров-Шилето бе на едно от първите места в пловдивския раздел на Списъка с имената на 200 лица, свързани с подземния свят в България. Както е известно, той бе съставен след убийството на Георги Илиев (25 август 2005 година). Именно поради този факт на Шилето му се наложи да се раздели с джипа и с мерцедеса си, които бяха иззети за проверка.
По принцип проверката на двете возила не означава, че те трябва да бъдат конфискувани завинаги, защото Шилето може да си ги е купило с често спечелени и декларирани пари, а джипът и мерцедесът да не са крадени и да не са обявявани за издирване. В частност обаче двете возила останаха в ръцете на полицията, защото докато приключи проверката, Георги Тодоров беше... арестуван и беше обвинен в извършването на три престъпления - изнудване, отвличане и принуда.
Според материалите по делото, от 25 декември до 3 януари Георги Тодоров-Шилето и приятелите му - Димитър Димов-Боксера и Иван Майоров-Майора, са рекетирали пловдивския бизнесмен Георги Сарпанов за 15 000 лева. Освен това тримата са натиснали Стоян Гатев (той е женен за братовчедката на Сарпанов) да им подпише запис на заповед за 32 000 лева. А накрая са качили приятелката на бизнесмена - танцьорката Надежда Андонова, в аудито на Димитър Димов-Боксера и са я разхождали насила в продължение на няколко часа. Или поне дотогава, докато тя не се е обадила на Георги Сарпанов по мобилния си телефон и не му е казала, че трябва веднага да даде парите на тримата, защото те започнали да губят търпение.
За негово щастие (поне засега) Георги Сарпанов се оказва храбър човек и вместо да плати рекета, взима,че се обажда в полицията. Шилето, Боксера и Майора са арестувани още на 4 януари и прекарват 24 часа в полицейския арест. На 5 януари Пловдивската окръжна прокуратура удължава престоя им зад решетките с нови 72 часа, а на 11 януари Пловдивският районен съд им налага постоянни мерки за неотклонение задържане под стража.
Адвокатите на Шилето правят всичко възможно, за да измъкнат клиента си от обятията на Темида, но не успяват... Най-напред те обявяват пред съда, че Георги Тодоров е тежко болен от левкемия и доказват това с две изследвания, правени в началото на 2001 г. в Клиниката по хематология към пловдивската УМБАЛ Свети Георги. Този номер обаче не минава, защитата вади удостоверение от ТЕЛК, издадено на 11 ноември 2005 г., според което Шилето е... стопроцентов инвалид и арестантската килия е вредна за неговото здраве.
В крайна сметка съдът решава, че болницата към Централния софийски затвор е достатъчно модерна, заредена е с достатъчно лекарства и затова няма никакъв проблем Георги Тодоров да излежи задържането си под стража именно там. На 17 януари Пловдивският окръжен съд потвърждава решението на районните магистрати, след което тримата са разделени - Шилето отпътува за София, а Боксера и Майора се връщат в пловдивския следствен арест.
Подземната трудова кариера на Георги Тодоров започва още през първата половина на 90-те години на миналия век. По онова време той е ченге в сектор Издирване на РДВР-Пловдив, но според мълвата прави големи пари от връщане на крадени коли срещу откуп и превъзпитание на некоректни длъжници. За първи път името на Тодоров влиза в криминалните хроники през 1994 г., след като той и един негов колега премазват от бой Емил Спасов-Слънцето от Клуб 777 по жалба на две от проститутките в пловдивския Новотел. Седмиците решават да си отмъстят на двете ченгета по нестандартен начин и ги обвиняват в кражба на... един милион лева. В хода на полицейското разследване обаче криминалистите искат разпознаване и очна ставка между Шилето и седмиците и жалбата срещу него е оттеглена.
През 1996 г. Георги Тодоров напуска системата на МВР и става представител на бившата застрахователна компания Аполо и Болкан в Пловдив. В продължение на две години бизнесът върви мирно и кротко, но на 16 срещу 17 май 1998 г. случката най-после се случва. През онази фатална нощ в пловдивския Домби бар Георги Тодоров ранява Стоян Ненчев-Цеко (бивш вицепрезидент на Клуб 777 и представител на СИК в Пловдив) и убива на място неговия приятел и бодигард Николай Марински-Кальо.
Веднага след екшъна Шилето изчезва безследно, а приятелите и колегите на Цеко обявяват 10 000 щ. долара награда за главата му. Още тогава под тепетата тръгва версията, че стрелбата в Домби бар е за отмъщение, но поводите за него са различни. Според единият слух Шилето е решил да прилапа част от бизнеса на Стоян Ненчев-Цеко (дрога, платена любов, контрабанда и т. н.). Това обаче не се харесало на бившата седмица и затова, няколко дни преди инцидента, Кальо е отвлякъл Шилето и дъщеря му с... профилактична цел.
Според другия слух, малко преди стрелбата в Домби бар, Шилето е бил отвлечен от хора на Цеко и на известния по онова време пловдивски алкохолен бос Йордан Николов-Кара бей (по-късно той загива при автомобилна катастрофа, докато кара мерцедеса си с над 200 км в час). Наказателната операция е била проведена, защото Шилето бил наясно кой е откраднал фолксвагена на Николов. Докато бил в ръцете на Цеко и на Кара бей, Шилето е изял доста бой, след което е бил принуден (пак със сила) да плати 5000 марки откуп за задигнатата кола.
Въпреки красноречивата криминална биография на бившия полицай дългогодишните му взаимоотношения с бившите седмици и свидетелските показания по делото за екшъна в бар Домби, според които Шилето е извадил пистолета си и най-хладнокръвно е започнал да стреля по Цеко и Кальо, криминалистите и следователите залагат на третата и най-безобидна версия. Тя гласи, че става дума за кръчмарски скандал, тръгнал от неуредената сметка за изяденото и изпитото. По време на разправията Стоян Ненчев-Цеко и Николай Марински-Кальо тръгнали да бият Георги Тодоров, а той, като нямало накъде да бяга, извадил пистолета си и се защитил.
В продължение на две години предварителното производство за стрелбата в Домби бар бе спряно, защото Георги Тодоров-Шилето сякаш потъна вдън земя. Осведомени твърдят, че веднага след екшъна той е заминал за Одеса (Украйна), но потвърждение на тази хипотеза няма. През лятото на 1998 г. Цеко и колегите му увеличават наградата за главата на Шилето от 10 000 на 50 000 долара, но така и не се намира човек, който да заслужи парите.
Най-изненадващо през март 2001 г. Шилето се предава доброволно на полицията и съдът му налага постоянна мярка за неотклонение домашен арест. Той така и не обясни къде се е скитал немил и недраг в продължение около две години. По-интересното е, че официалният мотив за появата му на светло е диагнозата, поставена от лекарите в Клиниката по хематология към пловдивската УМБАЛ Свети Георги - левкемия, която той е развил вследствие на стреса след убийството. Освен това е получил и силен кръвоизлив, заради който е трябвало да легне на операционната маса...
На 4 октомври 2002 г. делото срещу Шилето в Пловдивския окръжен съд приключи. Той е признат за виновен единствено за незаконно притежаване на оръжие - пистолета, с който е гърмял в Домби бар. Докато за убийството на Николай Марински-Кальо и за раняването на Стоян Ненчев-Цеко - Георги Тодоров е оправдан, защото е превишил неизбежната отбрана и е извършил престъплението от уплаха и смущение. Освен това окръжните съдии осъдиха Шилето да заплати и 16 000 лв. кръвнина на родителите на убития Кальо.
Пловдивският окръжен прокурор протестира условната присъда на Шилето, но вместо да влезе затвора, Шилето... излезе на свобода. И то чрез една изключително проста, но ефикасна хватка: Пловдивският апелативен съд го осъди на две години и половина затвор ефективно, които Шилето изтърпял, докато е бил под домашен арест.
През следващата година и половина Георги Тодоров-Шилето сякаш става по-нисък от тревата и по-тих от водата. По едно време се чу, че е започнал работа при нарочения от МВР за наркобос Златомир Иванов-Златко Баретата, но нищо повече. И изведнъж през януари 2004 г. името на Шилето отново зае своето място в криминалните хроники.
За разлика от екшъна в Домби бар през 1998 г. обаче, този път поводът не бе чак толкова героичен. Просто Шилето се озова в болницата, след като във виенската сладкарница на пловдивския хотел Санкт Петербург някой го намушка с нож няколко пъти в... задника. Полицията под тепетата започна да разследва инцидента по две основни версии - неуредени финансови въпроси и лични взаимоотношения. Георги Тодоров обаче по най-категоричен начин отказа да свидетелства срещу нападателите си и много скоро криминалистите загубиха всякакъв интерес както към инцидента във виенската сладкарница, така и към жертвата на нападението. До... 3 януари тази година, когато пловдивският бизнесмен Георги Сарпанов не ги уведоми, че Шилето отново се е активизирал...

Facebook logo
Бъдете с нас и във