Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГОСПОДАРИТЕ И СЛУГАТА В ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Едно от най-шумно рекламираните изменения в конституцията е свързано с узаконяването на два нормативни факта, съществуващи в Наказателнопроцесуалния кодекс от години: водещата роля на прокурора в досъдебното производство и на полицейското дознание.
Според набързо сътворения нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), който влиза в сила на 28 април тази година, прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В името на най-качественото изпълнение на тази отговорна мисия законодателят е уредил държавния обвинител с няколко ключови правомощия, фиксирани в чл.46, ал.2 от НПК:
1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;
2. може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;
3. участва в съдебното производство като държавен обвинител;
4. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.
Съгласно чл.52 от НПК прокурорът осъществява току-що описаните си правомощия с активното съдействие на верните си помощници - следствието и дознанието, които фигурират в НПК под общото наименование разследващи органи. В наказателния процес ролята на следователите е известна най-малко от един век и точно по тази причина депутатите в Седмото Велико народно събрание им отделиха през 1991 г. цял текст в конституцията (чл.128): Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват предварителното производство по наказателни дела.
По принцип полицейското дознание бе въведено в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) през август 1999 г., но с изричната уговорка, че то започва да работи от 1 януари 2000 година. По никому неизвестни причини шест години и половина се оказаха недостатъчни за съставите на 38-ото и 39-ото Народно събрание, за да уредят конституционния статут на дознанието, въпреки че ставаше дума за най-обикновена техническа редакция.
Едва при третия ремонт на основния закон управляващото мнозинство запретна ръкави и е на път да узакони петгодишното съществуване на около 11 000 служители в МВР, упълномощени от своите началници да провеждат предварително разследване. Според вносителите на законопроекта, който мина на първо четене, това може да стане само с едно уточняване в споменатия чл.128 от конституцията, който в бъдеще трябва да изглежда така: Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, посочени в закон (т. е. - в НПК - бел. ред.).
Тъжно е, но е факт: въпреки еуфорията, тази поправка урежда единствено... заобикалянето на Решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г., според което изваждането на следствието от съдебната система може да бъде направено само от Велико народно събрание. И по никакъв начин не урежда законовия статут на полицейското дознание, което след 28 април (тогава влиза в сила новият НПК) ще поеме за разследване 95% от престъпленията, т. е. ще се превърне в... монополист на досъдебното производство. Казано накратко - дори след третия ремонт на основния закон, в него все така няма да пише и половин дума за това, какво представлява полицейското дознание, с какви правомощия разполага и пред кого отчита дейността си.
Тази очевидна празнота обаче не прави впечатление на управляващото мнозинство, което явно е обладано от фикс идеята окончателно да изпразни следствието от съдържание, след което да го ликвидира като съвършено безпредметна и паразитна структура. А основанието за този извод се крие в споменатата вече поправка на чл.84 от конституцията (виж Парламентарният отчет - майка на знанието), според която работата на Националната следствена служба ще бъде отчитана пред Народното събрание не от нейния директор, а от... главния прокурор.
Тъй де - след като за Националната следствена служба остават за разследване някакви си 5% от престъпленията, защо ли им трябва на депутатите да си губят времето с изслушването на нейния директор?
Виж с конституционното закрепване на новите прокурорски правомощия работата е далеч по-сериозна. И точно поради тази причина в проекта за ремонт на основния закон е записано, че в чл.127 трябва бъде добавена още една точка, която гласи: Прокуратурата следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Разпоредба, която е напълно излишна, защото тази изконна функция е вменена на държавното обвинение още от самото му създаване преди... 125 години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във