Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГОСПОДАРИТЕ НА ПОЛИТИКАТА СРЕЩУ СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА

По странен начин се разви последната фаза във войната за надмощие, която от петнайсет години бушува между т. нар. политически елит и висшата съдебна номенклатура. Преди десетина дни, вместо всички депутати от управляващото мнозинство, министрите на Сергей Станишев и членовете на Висшия съдебен съвет да извият кръшно хоро насред София и да дадат всенароден банкет на открито, защото Европейската комисия се смили над България, те се хванаха гуша за гуша. И се оплетоха в такова змийско кълбо, че днес вече не е ясно кой на кого е брат и кой на кого иска да извади окото.
За щастие войната между т. нар. политически елит и висшата съдебна номенклатура, продължила с неотслабващи темпове и през седмицата, е безкръвна. И се води чрез словесни залпове в медиите, а не чрез картечни откоси от прозорците на Съдебната палата, на Министерския съвет, на Президенството и сградата на Народно събрание на бул. Дондуков (бившия ЦК на БКП). От това обаче на никой не му става по-леко, защото единствените печеливши в случая са обитателите на подземния свят, корумпираните държавни чиновници и покровителите им в политическата власт. А те, както много добре е известно, изобщо не се колебаят да натиснат спусъка, когато трябва и срещу когото трябва. Независимо дали мишената им е обикновен бандит, изпечен мафиот, бивш общински съветник, бивш военен прокурор или преуспяващ банкер.
Поводите за последното ожесточаване на бойните действия е известен. На 12 май влязоха в сила поредните поправки в Закона за съдебната власт, с които бе въведено задължителното конкурсно начало не само при назначаването на новобранците, но и при повишаването и преместването на несменяемите вече магистрати. Пет дни по-късно (на 17 май) Висшият съдебен съвет назначи, премести и повиши без конкурси общо 86 съдии, следователи и прокурори с невинния мотив, че процедурата била започнала, а законът нямал обратна сила. А на 18 май ръководството на МВР внесе в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред доклад срещу новия НПК, в който кратко и ясно бяха синтезирани причините, поради които този закон трябва спешно и сериозно да бъде ремонтиран.
Жълтият министър по европейските въпроси Меглена Кунева с еднаква страст нападна Висшия съдебен съвет (ВСС), председателстван от жълтия правосъден министър Георги Петканов, като обяви, че назначаването и повишаването на 86 магистрати без конкурс (на 17 май) е покана за европейската екзекуция на България.
Безцветният вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин избухна, че кадровата политика на ВСС е безобразна и посочи като пример 30-ината роднини, които държали съда, следствието, прокуратурата и адвокатурата в Русе.
Държавният глава Георги Първанов също не пропусна възможността да се възмути от кадровото поведение на Висшия съдебен съвет и призова за приемането на чисто нов Закон за съдебната власт.
В типично свой стил столичният градоначалник Бойко Борисов затвори работната седмица с поредния камък в градината на своите отколешни любимци. На 20 май (събота), след като хладнокръвно изчака всички да си кажат приказката по въпроса с 86-те връзкарски назначения, премествания и повишения, ГЕРБ разпространи цяла протестна декларация.
Меко казано, с това четиво хората на Бойко Борисов удариха всички досегашни опоненти на Висшия съдебен съвет, защото най-добронамерените епитети в декларацията звучат така: порочна практика, подкопаване на доверието в работата на магистратите, открито фаворизиране, ниски професионални стандарти на висшестоящи магистрати, обезверяване на обществото и т. н. А предвид все още неориентираните щения на Бойко Борисов към властта авторите на декларацията удариха два леки шамара и на политическите му конкуренти, определяйки съдебната реформа като хаотична, а депутатите - производители на проектозакони с ниско техническо качество.
Въпреки че основната тема на отиващата си седмица бе Кой ритна кошера с досиетата?, т. нар. политически елит не забрави и предприсъединителните проблеми около съдебната реформа. За разлика отпреди обаче атаката продължи (поне засега) с по-умерени темпове и по-премерени изразни средства.
В понеделник (22 май) управляващата коалиция изстреля в орбита червената депутатка Мая Манолова, която оповести наближаващия край на порочната кадрова политика на Висшия съдебен съвет с новината, че БСП, НДСВ и ДПС готвят проект за чисто нов Закон за съдебната власт. И то пропит изцяло от духа на европейските препоръки.
Какво точно има предвид Мая Манолова и защо управляващата коалиция се сети точно сега да огласи законодателното си намерение така и не стана ясно. По-важното в случая обаче е, че европейските препоръки за задължителното конкурсно начало в съдебната система са със седем-осем годишна давност. А за усилената работа върху новия Закон за съдебната власт правосъдният министър Георги Петканов информира Висшият съдебен съвет още на... 23 ноември 2005 година.
Не по-малко агресивни се оказаха и бойците, сражаващи се от другата страна на барикадата. За голямо разочарование на ценителите на истинските зрелища в края на миналата седмица главният прокурор Борис Велчев и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров бяха в чужбина. Честта да отбие първата политическа атака срещу кадровата политика на Висшия съдебен съвет се падна на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев. Той обаче още на 10 май се обяви против гласуването на 106-те предложения за назначаване, преместване или повишаване на магистрати без конкурс и заяви, че на 17 май няма да участва в заседанието на ВСС в знак на протест.
Така че коментарът на Константин Пенчев, тиражиран непосредствено след изявленията на вицепремиера Ивайло Калфин и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, бе издържан в стила По принцип министрите са прави, но критиките им са по-остри, отколкото изисква благоприличието и реалното положение на нещата.
Седмица след скандалното одобряване на 86 от 106-те кадрови предложения обаче висшата съдебна номенклатура все пак нанесе някакъв ответен удар. Тази уговорка е задължителна, защото случилото се по време на последното заседание на ВСС във вторник (23 май) показа, че членовете на съвета, които на 17 май взривиха крехкия мир между изпълнителната и съдебната власт вече не са толкова убедени, че е трябвало да заобиколят промените в Закона за съдебната власт за задължителното конкурсно начало.
Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев повтори пред колегите си онова, което седмица по-рано бе огласил в медиите по въпроса с атаката срещу ВСС. Вярно, онзи ден той бе далеч по-лаконичен, защото обобщи ситуацията само с едно изречение: Критиките в изказванията на министрите по отношение на ВСС ми идат малко в повече. По същество обаче Пенчев доказа, че времето изобщо не влияе върху позицията му по даден проблем.
Според директора на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров, преди да упреква съдебната власт, изпълнителната трябва да си прочете внимателно доклада на Европейската комисия от 16 май и да види, че към магистратурата няма нито една критика.
Шефът на бюджетната комисия към ВСС и съдия във Върховния административен съд Андрей Икономов предложи на колегите си цял екшън план с три етапа за излизане от деликатната ситуация: ВСС приема декларация, в която дава оценка на поведението на политиците; членовете на ВСС се срещат с Министерския съвет и с представители на Европейската комисия в София, за да обсъдят какво трябва да направи съдебната власт до октомври; ВСС приема конкретен план за собствената си работа до есента, когато окончателно ще стане ясно кога и по какъв начин България ще влезе в Европейския съюз.
Кой знае защо, останалите членовете на Висшия съдебен съвет не оцениха по достойнство идеята на Андрей Икономов и не съзряха в нея дългоочакваната възможност за опознаване на врага отблизо. Заместник-председателят на ВКС Румен Ненков обяви, че обществото се е наситило на декларации, че никой от ВСС не е екзекутор и че лично той би искал да го критикуват с по-културни изрази. А главният прокурор Борис Велчев сложи точка на раздумките около предложението на Андрей Икономов с думите Не си струва да влизаме в полемика, но може да ги попитаме (явно министрите - бел. ред.) с какво бихме били полезни.
И тогава... на сцената излезе председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, който, след като заседанието на ВСС приключи, изля - в буквалния смисъл на думата - цялата си душа пред медиите.
Аз впоследствие разбрах, че става дума за 67 премествания на следователите, които така или иначе не по вина на ВСС, а по вина на законодателя бяха поставени в шеста глуха. Тоест тези хора трябваше да бъдат преместени, по-скоро понижени, за да могат да работят. Личното ми мнение е, че след като в Закона за съдебната власт няма изричен текст, че започналите процедури се прекратяват, аргументът в теорията на правото е, че те трябва да продължат по стария ред. А политическите коментари след тези назначения бяха много драматични, нали?, констатира Иван Григоров, след което направи няколко много важни уточнения:
Министър Ивайло Калфин не е юрист, не е толкова вътре в темата. Но с известно неудобство, с известна горчивина бих коментирал позицията на министър Меглена Кунева, която не е коректна. Това е най-меката дума, защото отмяната на конкурсното начало стана и с нейното дейно участие като министър в правителството на Симеон Сакскобургготски. Вносител на законопроекта е бил Министерският съвет, аз направих справка в парламента. А тя и тогава беше министър на евроинтеграцията. Така че нека видят там вината, а не да се изразяват с изрази, които вещаят едва ли не катастрофа...
Много са причините, поради които Параграф 22 няма да публикува пълното изказване на Иван Григоров от вторник (23 май), въпреки че председателят на ВКС с еднакво усърдие дава заслуженото и на депутатите, и на... медиите, които като вълци били разкъсали Висшия съдебен съвет заради прословутите 86 назначения. И понеже някои от прегрешенията на т. нар. политически елит са изброени в отделно каре (виж Тъжната радост на реформаторите), а Иван Григоров е категоричен, че Висшият съдебен съвет не трябва да се извинява на никого, ще приключим обзора на поредния (но не и последния, за съжаление) скандал с прегрешенията на висшата съдебна номенклатура:
- От създаването си през 1991 г. ВСС не е издал нито една наредба, в която ясно и категорично да бъдат записани условията и процедурите, по които трябва да става повишаването, преместването и преназначаването на съдиите, следователите и прокурорите.
- В периода 1991-2004 г. ВСС не е издал нито един правилник за организацията и работата на съдилищата, прокуратурата и следствените служби.
- Нито веднъж досега кадровиците на Темида не пожелаха да инициират тристранна среща - между Висшия съдебен съвет, Министерския съвет и Народното събрание - на която да бъдат договорени общите приоритети поне в краткосрочен план (примерно - половин или една година).
- До момента не е известно ВСС да е посегнал към някой роднинско-приятелски и или вътрешно фамилен кръг, свързващ в семейна задруга съда, следствието, прокуратурата и адвокатурата.
- Нито веднъж досега ВСС не е отказал да назначи или да повиши син или дъщеря, зет или снаха на свой член или висш магистрат.
- От 1991 г. насам Висшият съдебен съвет нито веднъж не е представил във финансовото министерство или в Министерския съвет проектобюджет на съдебната система, в който парите за увеличаване и индексиране на заплатите да са по-малко от парите за компютри и офис обзавеждане.
- Нито веднъж Висшият съдебен съвет не е поискал от данъчните власти и от МВР да проверят имотното състояние на някой висш или по-обикновен магистрат, въпреки очевидното разминаване между жизнения му стандарт и имотната му декларация.
- Поне засега не е известно Висшият съдебен съвет да е поискал среща с ръководството на Инспектората към правосъдното министерство, който единствен има право да проверява организацията и хода на делата, независимо от това дали те са наказателни, граждански, или административни.
- Не по-малко е и презрението, с което Висшият съдебен съвет винаги се е отнасял към проблемите на съдия-изпълнителите, на съдиите по вписванията и на съдиите във фирмените отделения на окръжните съдилища.
Както се казва по друг повод, този списък може да бъде продължен до безкрай. На хоризонта обаче не се очертава никакво примирие (дори временно) между господарите на политиката и висшата съдебна номенклатура и затова ще се наложи да спрем дотук. За да ни е интересно след две-три седмици, когато се очаква проектът за нов Наказателен кодекс да влезе в пленарната зала за приемане на първо четене. И изведнъж пак да се окаже, че някой отново е бил пренебрегнат, а друг отново е произвел закон с ниски технически качества.

Facebook logo
Бъдете с нас и във