Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГПК - несправедливост на високи обороти!

Рамо до рамо с продънените наказателни закони, чиито недъзи закрилят и подхранват обилно престъпността в страната, ни налетя и друго законодателно бедствие, постигащо, което ни предлага сходни резултати в рамките на гражданския процес - новия Граждански процесуален кодекс(ГПК). Две години, откакто е в сила, основният процесуален закон, по който се разрешават граждански и търговски спорове, нанася неизмерими поражения на българските граждани, възмущава юридическата общност и предлага възможности за грабеж на имущества по съдебен ред.
В търсене на корените на проблема трябва да се тръгне от начина, по който новият ГПК беше написан. Проектът беше слепен от чужди законодателства с доминиращия мотив да се ускори правораздаването в гражданското съдопроизводство. Цитираха се и европейски регламенти и директиви, без обаче да се обясни, че въпреки изискването да бъдат отразени в националното ни законодателство, те нямат категоричността на разпоредбите в него и то следва да бъде съобразено както с европейската практика, така и с особеностите на националната традиция.
Веднага след оповестяването на текста практикуващи юристи биха тревога, но макар в парламентарната зала проектът да бе преправян многократно, крайният му вид все още предизвика нарастващо възмущение. За качеството на това творение говори и фактът, че за двете години, откакто влезе в сила, е поправян вече 11 пъти. За сравнение - старият ГПК е с около 60 промени, но за 56 години съществуване в правния мир. И все пак този белег за успеваемост е повече външен, докато някои основни новости в сегашния процесуален кодекс водят до стряскащи резултати.
В класацията на най-спорните уредби в новия ГПК вече се подредиха въвеждането на кратки срокове за извършване на отделни процесуални действия, след изтичането на които правото за това се губи или остава хипотетично, връчването на книжа по едно дело чрез залепване на уведомление, въпреки че някоя от страните може и да не го види, възможността за постановяване на неприсъствено решение, което страната може да не узнае; правилата за т. нар. заповедно производство, което въвежда облекчен ред за принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника, засиленото служебно начало, което дава възможност на съда да подбутва избирателно едната от страните.
Все пак всички тези институти имат известно оправдание в името на затягане на процесуалната дисциплина и ускоряване на процеса. Но сред тях се възцари един институт, който чертае
най-мрачните страници
от българското гражданско правораздаване - т. нар. факултативно касационно обжалване. С него беше буквално отрязан достъпът на недоволната страна до разглеждане на делото в третата инстанция - Върховния касационен съд (ВКС). А с това погива и последната надежда за справедливост след ужаса от правосъдието на долните инстанции.
Освен мотива за ускоряване на процеса при тях беше посочен и доводът за необходимост от разтоварване на ВКС с цел да се съсредоточи върху тълкувателната дейност и уеднаквяване на съдебната практика. Това се постигна с цената на желязна завеса пред жалбоподателите - въведен бе предварителен подбор кои жалби да бъдат допуснати до разглеждане. Кошмарният чл.280, ал. 1 от ГПК гласи: На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Само ако жалбата отговаря на тези условия, делото може да бъде допуснато за редовно разглеждане от ВКС на класическите касационни основания - нищожност, недопустимост или неправилност на съдебното решение.
За капак произнасянето по допустимостта на жалбата става в закрито заседание, без участието на страните, а отказът да бъде уважена не може да бъде обжалван. На практика недопуснатата страна се сблъсква със законен отказ от правосъдие дори ако касационната инстанция е напълно убедена, че правата на жалбоподателя са нарушени и долните инстанции са погазили закона. Съдебната практика не може да бъде проучена, защото изобщо няма информационна система, която да я обобщава, а значението на конкретния спор за развитието на правото е врата в полето. Спорът за наследствен имот или за активи на търговско дружество може и да няма никакво значение за развитие на правото, но е в състояние да съсипе живота на цели семейства, без да дочакат справедливост.
След силен отпор отстрана на повечето юридическите професии, неправителствени организации и гражданите Висшият адвокатски съвет внесе в началото на миналата година искане до омбудсмана Гиньо Ганев да сезира Конституционния съд (КС) с искане тази и още няколко разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни. Омбудсманът ги подкрепи напълно, а правните среди очакваха с надежда атакуваните текстове да бъдат изхвърлени от кодекса. Но последва удар - Решение № 4 на КС от 16 юни 2009 г. премахна единствено изискването произнасянето на въззивния съд, което се обжалва, да е по съществен въпрос.
Доколко КС е бил убеден
в становището си личи не само от факта, че 10 от 12-те конституционни съдии са подписали решението с особено мнение. В решението има една безспорно правилна констатация по отношение на чл.280, ал.1 - той не може да бъде упрекван, че възпрепятства триинстанционното разглеждане на делата, тъй като в конституцията то не е задължително. Но пък са тежко засегнати изискванията правосъдието да се осъществява в името на народа, съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, производството по делата да осигурява установяването на истината, а Върховният касационен съд да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Някои доводи в решението на КС са толкова красноречиви, че дори не се нуждаят от коментар. Конституционните съдии признават на няколко места в решението си проблемите и опасностите в новата уредба, но се мъчат да обосноват липса на противоконституционност.
Масовото недоволство принуди и ВКС да се включи в тълкуването на преграждащия справедливото решаване на едно дело чл.280, ал. 1 от ГПК. С тълкувателно решение №1 от 2009 г. Общото събрание на Гражданската и на Търговската си колегии ВКС внесе известна яснота в условията за допустимост на касационното обжалване, но нямаше как да промени най-лошото в тълкувания текст - обстоятелството, че обжалваните решения на въззивната инстанция могат спокойно да не бъдат допуснати до касационно разглеждане дори ако са неправилни - постановени са в явно нарушение на закона или са напълно необосновани.
Стана безпощадно ясно, че проблемът виси със страшна сила по време на проведения преди седмица в София семинар по приложението на новия ГПК. Една от основните теми беше именно условията за допустимост на касационното обжалване. В кулоарите се споменаха шокиращи цифри за делата, които не се промъкват до разглеждане от ВКС, че са от 2 до 12 процента. Присъстващите хиляди практикуващи юристи имаха възможността да чуят оценката за действащия ГПК от един от неговите автори, председателя на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата Силви Чернев: Въпреки че една от основните му цели беше въвеждане на процесуална дисциплина, за мен тя и днес е слаба. На някои места изписването е безобразно, текстът на норматива е пълен с неточности, с противоречия и глупави конструкции, но целите са добри. Много от онези, които днес критикуват, бяха в позиция, които им позволяваше да попречат ГПК да се появи в този вид, но не го направиха. Но положителното е, че ВКС гледа вече дела от миналата година, а не както преди това - отпреди четири години. Според него разпоредбата за допускане на касационното обжалване била най-дискусионната, но най-хармонизираната с европейското законодателство.
Ако се вярва на думите му, днес имаме един бърз и еврохармонизиран ГПК, който обаче произвежда
на конвейер огромна несправедливост
Самият Чернев призна, че в определенията, с които съдиите от ВКС се произнасят за допустимостта на жалбата, те пишат: Обжалваното решение е неправилно, но недопустимо. Какво по-силно доказателство за това, че върховните съдии са с вързани ръце и са принудени да бездействат пред често срещания произвол на долните инстанции?! Които пък са с развързани ръце по отношение на издаването на безобразни съдебни актове, знаейки, че вероятността те да бъдат отменени е нищожна. Юристи от всички професии споделиха убеждението, че касационна инстанция на практика вече няма, а долноинстанционните съдилища издават безумни и очевадно корупционни решения, които не си правят труда изобщо да мотивират. Всеобщо беше и убеждението на професионалистите, че приказките за съгласуване на гражданското ни законодателство с европейските норми са били вкарани в употреба, за да се прикрият истинските цели на този ключов текст в ГПК.
Впрочем покрай фалшивите и пресилени еврохармонизираните текстове в новия ГПК има и един, който дава последна надежда на покосените от родното правосъдие. Стига, разбира се, да оживеят, след като бъдат изплюти от него. При една от поправките миналата година в новия ГПК беше въведено ново основание за отмяна на влезли в сила решения - Европейският съд по правата на човека с окончателно решение да е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Това е то - като няма трета инстанция по граждански дела у нас, ще трябва да я заместим със съда в Страсбург. Малка подробност е, че осъдителните му решения, които нарастват лавинообразно, ще трябва да се плащат от данъкоплатеца. Неизмеримият и разрушителен резултат е в унищожаването на последните останки от доверието на българина в държавността и справедливостта.
Впрочем никой юрист досега не се е наел да коментира какво ще стане с влезлите в сила неправилни решения след недопускането им до касационно обжалване, ако режимът се промени. Според същия Силви Чернев, ако се върнем към стария кодекс, ще настъпи хаос. Но ако останем с този, ще узаконим масов грабеж на имущества с непредвидими последици. Самото споменаване на стария ГПК сочи, че авторите на новия са преследвани от кошмара на греха. Разбира се, ускоряването на процеса и дисциплинирането на страните са крайно необходими, но не за сметка на справедливостта. Трябват спешни действия, защото бърз процес не означава правосъдие. Стигна се дотам, че след последователни залитания към двуинстанционното и триинстанционното производство, ГПК стана ни риба, ни рак, а с небивалото засилване ролята на съдебната практика третата инстанция беше преоблечена в англосаксонските дрехи на прецедентното право. Докато разумът надделее, ВКС трябва да вложи всичкия, ама наистина всичкия си разум и мъдрост, за да преодолее, меко казано, недостатъците в ГПК!

Facebook logo
Бъдете с нас и във