Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГРАБЕЖ! А СЛЕД ГРАБЕЖА... ФИЛЧЕВ?

Нещо странно се случи на 26 юни (сряда) в парламента. Неколцината останали в пленарната зала народни представители приеха на първо четене законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Той е сътворен и внесен от червения Любен Корнезов и (чудно защо ли?) бе подкрепен от почти всички присъстващи.Според вносителя Любен Корнезов, държавното обвинение трябвало да има право да предявява искове за разваляне на приватизационни сделки, тъй като така интересите на държавата и на обществото щели да получат по-ефективна защита. Даваме възможност на прокуратурата да атакува сделки, защото приватизацията не върви така, както бихме желали. Аз съм убеден, че прокуратурата няма да злоупотребява с това свое право, нека не гледаме на прокурорите като на хора, които злоупотребяват с правата си. Аз вярвам на прокуратурата, обясни по-късно депутатът. До 1997 г. прокуратурата имаше право да участва в граждански дела, но след като властта премина у сините, те промениха ГПК и изхвърлиха обвинителното ведомство от гражданския процес. Три бяха по онова време обясненията, с които управляващите замеряха непрекъснато обществеността. Къде явно, къде иззад кулисите. Първата и най-официална версия бе, че гражданският процес бил станал състезателен. Какво обаче беше скрито зад тази фраза по-обикновеният гласоподавател и данъкоплатец не успя да разбере. Втората версия изглеждаше по-смислена и далеч по-приемлива: войната между СДС (в частност вътрешния министър Богомил Бонев и премиера Иван Костов) и тогавашния главен прокурор Иван Татарчев постепенно набираше скорост и вироглавият македонец трябваше да бъде озаптяван по всички възможни начини. Включително и чрез орязване на правомощията на повереното му ведомство. Третото обяснение бе предназначено само за най-тесен кръг от съмишленици и гласеше, че колкото повече хора надничат в синьо-червеното канче, толкоз по-зле за... канчето и насъбралите се около него. Единствената що-годе смилаема формулировка, която тогава беше изтъкната на широката общественост, изглежда така: До 1997 г. съдът не е действал като арбитър, а се е намесвал по делата, като е давал задължителни указания на страните по сделката. А прокуратурата е участвала с мотива, че защитава държавния интерес. Този модел не бил демократичен и бил спирачка към развиване на пазарното стопанство, тъй като нарушавал основния принцип в правото - равнопоставеността на страните.... Първи срещу сега предложените промени в ГПК (съвсем естествено) скочиха бизнесмени и адвокати. Според тях, ако бъдат приети и на второ четене, предложенията на Любен Корнезов ще се отразят много зле на инвестициите у нас. Най-страшното било, че новите правомощия на прокуратурата ще размият окончателно отговорностите на страните по една сделка - едни ще сключат договора и ще имат конкретни задължения по него, а някаква си трета страна ще има право да го разваля по свое усмотрение. И най-малкото, което можело да се случи, е, че се създавали удобни лостове за следприватизационен натиск от страна на прокуратурата. Още по-голяма ставала кашата, когато на прокурорската мушка кацнела сделка с чуждестранен инвеститор. В повечето от тези договори задължително съществувала клауза, според която те могат да бъдат атакувани само пред международен арбитражен съд, където нито българският ГПК някой го признава за нещо, нито пък прокуратурата ни има право да защитава интересите на държавата.Част от жълтите депутати не пропуснаха да демонстрират политическо доволство от проекта на Любен Корнезов. Пред медиите Анелия Мингова, председател на правната парламентарна комисия, заяви, че имало много сделки, които си струвало да бъдат преразгледани. Според нея приватизацията не я заплашвало нищо, а чуждестранните инвеститори нямало да се приберат вкъщи. Освен това прокурорите също били доволни от законопроекта. Има си хас да не са доволни, коментираха задочно думите на Анелия Мингова опоненти на проекта. Дай на една централизирана институция, на която никой няма право да търси каквато и да била отговорност, всички възможни юзди в една държава и й гледай... усърдието. Какво му е тук странното и защо темата за връщането на прокуратурата като страна в Гражданския процесуален кодекс излезе извън рамките на стандартните словесни схватки между разноцветните депутати и разбуни толкова много духовете? Част от отговора се крие в думите на народния представител Димитър Абаджиев, един от идеолозите на синия ремонт на ГПК, казани пред една наша (тоест тяхна медия - бел.ред.): Навремето отменихме това правомощие на прокурора, защото смятахме, че ще е по-добре нещата да се решават на пазарен принцип. Но практиката показа, че има много случаи, в които държавният интерес не се защитава от тези, които трябва да го защитават... . За пореден път обаче Абаджиев си бе направил сметката без кръчмаря. Седмица след като той удари синьо рамо (на 26 юни) на червения законопроект, лидерът на СДС категорично отказа да върви из утъпканите коловози. На 3 юни (сряда) Надежда Михайлова категорично заяви, че идеята Корнезов е чисто безумие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във